Решение № 2194 от 15.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2194 гр. София, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20221100101073 по описа за 2022 година

Предмет на делото са предявените от ищцата Л. Р. С. срещу Столична Община обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, относно осъждането на ответника да й заплати сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от „счупване на бедро на левия крак, пертрохантерно счупване, закрито" настъпило на 11.12.2021 г. след падане около 15:30 часа при преминаване на заледен тротоар на автобусна спирка № 0303 „Метростанция Хаджи Димитър“ на бул. В. Вазов в гр.София и извършена на 12.12.2021 г. операция, както и силен страх и безпокойство, както и сумата от 1795.80 лв., от които 1761 лв. за комплект винтове и сет за ортопедична операция и 34.80 лв. потребителска такса, представляващи имуществени вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с бездействието на служителите на Общината или на други лица, на които тя е възложила изпълнението, натоварени със задължението да снегопочистват тротоарите в града, с което да обезпечават безопасното придвижване на гражданите, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 11.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът Столична Община е представила писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявеният иск, като сочи, че тя стопанисва общинската собственост, каквато са тротоарите с грижата на добър стопанин, предвид това, че между нея като възложител и ДЗЗД „Г.П.-БКС“ е бил сключен договор за зимно поддържане на улици, като предвид това, че на 10.12.2021 г. и 11.12.2021 г. не е имало снеговалеж не е било необходимо и почистването на тротоара. Затова счита, че лицата на които е възложило дейността по поддържането на улиците и тротоарите не са бездействали противоправно, а са осигурили безопасното им ползване от гражданите. Възразява, че не е посочено точното място на инцидента, както и, че той не е настъпил по посочения в исковата молба начин, или е настъпил в следствие на съпричиняването му от страна на ищцата, която не е изяснено по какъв точно начин е била транспортирана до болницата и която с това си поведение е 1 препятствала възможността да й бъде оказана адекватна първа помощ със съответното обездвижване на ставата на крака. Сочи, че претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди е прекомерно. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Правна квалификация на предявените искове е чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на правата и интересите на гражданите. Тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите на законността и да ги възпира да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани. В т. 3 на ППВС № 17/1963г. /допълнено с ППВС № 4/75г. /, са дадени задължителни указания на съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45 - чл. 49 ЗЗД и тази по чл. 50 ЗЗД.

Отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта /виж решение № 367 от 12.05.2010 г. по гр.д. № 1140/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 177/ 25.10.2016 г., гр. д. № 1263/2016 г. ІІІ г.о., решение № 309/ 04.06.2014 г., гр. д. № 1354/2012 г. на IV г. о. и др./. Доколкото в случая съществува техническа възможност за поддържане на уличното и тротоарно платно в годно техническо състояние в зимни условия, то правната квалификация на претенциите е чл. 49 ЗЗД.

За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо да са налице следните елементи – причинени от виновни и противоправни действия /бездействия/ вреди /имуществени и неимуществени/ от лица при или по повод на възложена им работа, които вреди да са в причинно-следствена връзка с противоправното действие /бездействие/ на лицата, на които е възложена работата.

С определението от 13.09.2023 г. е отделено като безспорно и признато между страните обстоятелствата, че тротоарът на автобусна спирка № 0303 „Метростанция Хаджи Димитър“ на бул. В. Вазов в гр. София е общинска собственост, както и че ищцата на 11.12.2021 г. е счупила бедрото на левия си крак.

Установява се по делото, че на 11.12.2021 г. около 15:30 ч. в гр. София при придвижване по тротоара от метростанция Хаджи Димитър към автобусна спирка № 0303 на бул. „В. Вазов“, ищцата се подхлъзнала поради заледяване, паднала на тротоара и получил счупване на бедрото на левия крак, пертрохантерно счупване. Горното се установява от показанията на свидетеля В.Л.В.. Свидетелят Вергилова, която е очевидец на случилото се, заявява, че е видяла как ищцата се е подхлъзнала на леда и паднала на левия си крак.

Свидетелят сочи, че тротоарът бил заледен и не е било почистено. Разстоянието от метростанцията „Хаджи Димитър“ до автобусната спирка е 200-300 м. Участъкът на излизане от метростанцията до автобусната спирка бил заледен целият, нямало изчистена пътека, всичко било лед. Съдът цени показанията на свидетеля по реда на чл. 172 ГПК, но доколкото същите са логични, непротиворечиви и съвпадат с останалия доказателствен материал, то кредитира изцяло същите. Вещото лице по СМЕ е посочило, че уврежданията на ищцата отговорят на механизма на получаването им. От така събраните доказателства, които се допълват и между които липсва противоречие, се установяват по безспорен начин именно описаните в исковата молба обстоятелства относно начина и мястото на настъпване на инцидента. Именно по твърдяния от ищеца механизъм се е случил инцидентът, поради което и възраженията на ответника относно механизма на инцидента са неоснователни. От доказателства по делото се установява, че на 09.12.2021 г. са проведени зимни обработки от 2

ДЗЗД-изпълнител, т. е. налице са данни за снеговалеж няколко дни преди процесния инцидент – писмо от директор на Столичен инспекторат /л. 42-43/. Без значение е, дали отговарящият за почистване на района ДЗЗД-изпълнител е провел обработващи и почистващи мероприятия на 11.12.2021 г. и по какъв метод – ръчно или механизирано обработване, доколкото се установява, че процесният участък е бил заледен, поради което и следва да се ангажира отговорността на Столична община. Още повече, че „ръчно метене на тротоари, улични платна, алеи, спирки, пешеходни подлези, надлези“ не е най-подходящият метод за почистване от лед на районите около спирките на масовия градски транспорт, което заледяване е характерно за този период от годината.

Улицата и прилежащият тротоар се намират на територията на Столична община и са със статут на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС - имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл. 11 ЗОС вменява в тежест на собственика задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин /в този смисъл решение № 38 от 07.03.2018 г. по гр. д. № 2126/2017 г. на IV г. о./. Освен това и съгласно разпоредбата на § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА общинските пътища, улиците, към които спада и прилежащият тротоар, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване са общинска собственост. В обхвата на пътя съгласно нормативната уредба попада „земното платно“, част от което е и тротоарът.

Разпоредбата на чл. 31 ЗП вменява в тежест на Общината поддържането на общинските пътища и тротоарните пространства, като част от уличната инфраструктура. Това задължение с още по-голяма сила важи за зимните месеци от годината, в които поддържането в изправно състояние включва и дейностите по снегопочистване, разпръскване на противообледенителни материали и снегоизвозване. Когато се образуват заледени участъци грижа на собственика, в случая - ответната Община, е да предприеме необходимите мерки за отстраняването им и тяхното обезопасяване, в каквато грижа в случая не е положена. На Столична община е вменено, чрез оправомощени длъжностни лица от общинска администрация или чрез други лица, на които ответникът изрично е възложил задълженията си, организирането и осигуряването на поддържането, чистотата и отстраняването на снежната покривка и заледените участъци от обектите публична общинска собственост. Поведението на Столична община, изразяващо се в бездействие, съдът намира за противоправно, не съобразено с вменените от закона задължения.

Тротоарите са предвидени за обществено ползване и неподдържането им в изправно състояние, представлява опасност за здравето на гражданите. Не е спорно по делото, че именно ответникът отговоря за поддръжката на процесния пътен участък, което обстоятелство е отделено като безспорно между страните с доклада по делото.

Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община – чл. 30, ал. 4 ЗП. Неизпълнението на вмененото задължение, чрез съответните отговорни за това лица, представлява противоправно поведение.

По делото се установява, че вследствие на инцидента Л. Р. С. е получила закрито пертрохантерно счупване на лявото бедро. В тази насока СМЕ, която се кредитира от съда и приложената по делото медицинска документация.

По иска за неимуществените вреди:

Увреждането е причинило болки и страдания за ищеца. Причинена му е психическа и емоционална травма. Неминуемо следва и причинно-следствената връзка между претърпените болки и страдания на ищеца и инцидента настъпил на 11.12.2021 г.

3

Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по найпълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент. Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с този принцип.

От приетата и кредитирана от съда СМЕ се установява, че в резултат на инцидента на 11.12.2021 г. около 15:30 ч. в гр. София при придвижване по тротоара от метростанция Хаджи Димитър към автобусна спирка № 0303 на бул. „В. Вазов“ ищцата е получила закрито пертрохантерно счупване на лявото бедро. Проведено е и своевременно оперативно лечение, като е поставен пирон с винт. Ищцата е ходила 6 месеца с патерици, като при прегледа й от вещото лице на 29.02.2024 г. ходи с една канадка. В горната трета на лявото бедро има два оперативни белега с дължина 10 см. и 5 см. Движенията в лявата тазобедрена става при прегледа са леко ограничени, а походката е накуцваща. Обичайният процес на възстановяване при такова счупване е около 10 месеца. Вещото лице сочи, че ще има болки в областта на фрактурата от ревматоиден характер при промяна на времето и при по-голямо натоварване, които ще продължат за цял живот.