Определение № 21520 от 09.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21520 гр. София, 09.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно частно гражданско дело № 20261100508013 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.274 ГПК.

Делото е образувано въз основа на частна жалба с вх.

№123800/22.10.2025г., подадена от Г. В. К., насочена срещу акт на 82-ри състав на СРС, определение № 41749 от 08.10.2025г. по гр.д.№ 33089/2025г. по описа на съда, с което първостепенният съд е оставил без уважение искането за предоставяне на правна помощ на ищеца и е прекратил производството по делото. Изложените от жалбоподателя причини за обжалването са следните: съдържащо се по отношение на него „оскърбление и нарушение на презумпцията за невиновност“, поради употребения от съдията израз:

“Ищецът е лице, осъдено за извършено престъпление“.Твърди, че това е невярна констатация, тъй като наказателното производство спрямо него не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, за което свидетелствува цитираното от него и приложено решение на ВКС по дело №1110/2024г.; иска отвод на съдията – докладчик по тези причини.

Моли съда да отмени атакуваното определение и делото да се върне на СРС и се разгледа от друг състав на съда.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

Гр.д.№33089/2025г. е образувано въз основа на искова молба, подадена от настоящия жалбоподател, обективираща претенция за обезвреда, поради нанесени имуществени и неимуществени вреди на ищеца от СГС.

С разпореждане №136597/01.09.2025г., постановено на основание чл.129, ал.2 ГПК са дадени указания на ищеца да отстрани констатираните от съда недостатъци на исковата молба.

Съобщението е връчено на ищеца на 18.09.2025г. и на 26.09.2025г. по 1 делото постъпва молба от страна.

В депозираната пред съда молба се съдържат твърдения, че указанията са останали неясни за ищеца, поради това, че същият не владее добре български език; че иска продължаване на срока за изпълнение на указанията; иска правна помощ, която да бъде осъществена чрез адвокат Р.Р.; отправено е искане и за преводач.

На 08.10.2025г. по делото е постановено определение №41749, с което съдът приема, че са налице основания за освобождаване на ищеца от заплащане на дължимата държавна такса, но искането за предоставяне на правна помощ е оставено без уважение, тъй като съдът е приел, че тази правна помощ е безполезна, а безполезността е обоснована с това, че ищецът е „лице, осъдено за извършено престъпление и намиращо се в затвора; на съда е служебно известно, че същият е подал множество искови молби с идентичен предмет срещу различни институции“ и въз основа на тези констатации е приел, че няма нужда да защити свои накърнени права. Ето защо на ищеца не следва да предостави правна помощ. Постановил е отказ от предоставяне на правна помощ и е прекратил делото.

Актът на съда е връчен на ищеца на 20.10.2025г.

Жалбата е депозирана пред СРС на 22.10.2025година.

Същата се явява процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, насочена срещу допустим и валиден съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

По основателността на жалбата.

Жалбата е основателна.

Изложените от съда мотиви за отказ от правна помощ и прекратяване на делото са в три насоки – качеството на ищеца – лице, осъдено за престъпление, представлява констатация относно обстоятелство, неустановено по надлежен ред, поради което съдът, вероятно, достига до извод, че след като е осъден, то не са налице основания за ангажиране отговорността на държавата по отношение на проведения наказателен процес, с оглед на това, че осъдителният акт е стабилизиран. Това би било вярно, но при установена влязла в сила осъдителна присъда, по която страната търпи наказание.Но дори и осъдено лице има право да сезира съда, ако прецени, че са накърнени правно защитими негови права. Второто основание е това, че ищецът води идентични дела срещу различни институции.Идентичните дела, предполагат и идентични страни и тогава основанието за прекратяване на делото ще се намери в нормата на чл.126 ГПК, а не, че е налице евентуална злоупотреба с права. Но дори и да се приеме, че съдът приема нарушение на нормата на чл.3 ГПК, то тази преценка би била възможна само при редовна искова молба, която ясно очертава предмета на спора.

Третото основание, което е посочено е липса на изпълнение на указанията на съда.

Първото основание, както вече е посочено, качеството на ищеца на осъдено лице не е установено.

2

Второто основание – наличие на идентични дела също не е установено, тъй като съдът на удостоверил с пример кои са тези дела, за които е налице идентичност/т.е. основание по чл.126 ГПК за прекратяване на настоящето производство/ или други, които сочат, че ищецът злоупотребява в процесуални права, по аргумент от нормата на чл.3 ГПК, за да се приложи разпоредбата на чл.130 ГПК.

Следователно тези причини за прекратяване на производство се явяват неустановени и поради това незаконосъобразни за слагане край на производството.

По отношение на неизпълнение на дадените от съда указания.

В молбата от 26.09.2026г. се съдържат няколко искания от страна на ищеца, по които не е налице произнасяне, а те са определящи при преценка за приложение нормата на чл.129, ал.3 ГПК.

Направено е искане за назначаване на преводач от български на руски език, по което искане не е налице произнасяне, като е направено своевременно искане за продължаване на срока за изпълнение на указанията.

По виждане на състава на въззивната инстанция, с оглед на това, че настоящият жалбоподател е рускоговорящ, то искането му за осигуряване на преводач се явява гаранция за надлежното упражняване на защита. Това е така защото само на достъпен за него език би могъл да разбере дадените от съда указания. Искането за продължаване на срока за изпълнение на указанията се явява пряка последица от уважаване на предходното искане. По това искане отново липсва произнасяне. В резултат на това са останали неизпълнени и указанията на съда за отстраняване нередовностите на исковата молба.

Само при уважаване на искането за превод, който би способствал на ищеца дори и сам да посочи фактите, които съдът е указал с разпореждането по чл.129, ал.2 ГПК, би могъл да разбере какво следва да изпълни, като необходимостта от превод се явява важна причина за продължаване на срока.

Спазването на тези две условия са гаранция и реална възможност на ищеца да прецени какво иска от него съдът, дали е възможно сам да изпълни указанията и при невъзможност – да поиска правна помощ. Но следва отново да се подчертае, че само при ясна и редовна искова молба съдът би могъл да прецени хипотезите по чл.126, респ. чл.130 ГПК.

Липсата на произнасяне по преждепосочените две искания да съда е станала причина за неизпълнение на указанията по чл.129, ал.2 ГПК, което е основание за отмяна определението в частта за отказ за предоставяне на правна помощ и прекратяване на делото.

По оплакванията на жалбоподателя за оскърбително отношение от страна на състава и нарушение на презумпцията за невиновност, които са основания за искането му за отвод, компетентен по искането по чл.22 ГПК е самият докладчик, но не и въззивния съд.

Водим от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯВА определение № 41749 от 08.10.2025г. по гр.д.№ 33089/2025г. по описа на съда, с което първостепенният съд е оставил без уважение искането на ищеца за предоставяне на правна помощ и е прекратил производството по гр.д.№33089/2025г. по описа на 82-ри състав на СРС.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивите на настоящия съдебен акт.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4