Решение № 429 от 19.07.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. София, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Георги Ст. Мулешков при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско дело № 20231800500275 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260001 от 11.01.2023 г. по гр. д. № 696/2020 г.

Районен съд – гр. Б. е обявил за относително недействителен по отношение на Д. на основание чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК сключеният между “Т. Г. С. БГ” ЕООД и Т. А. Г. договор за продажба, обективиран в нотариален акт № .., том .., рег. № ...., дело № .../.... г. на нотариус с рег. № ... Д. Г., с район на действие Районен съд – Б., с който “Т. Г. С. БГ” ЕООД е продало на Т. А. Г. следния свой недвижим имот: магазин за промишлени стоки на един етаж, със застроена площ от 38 /тридесет и осем/ кв. м., заснет като сграда с идентификатор ............. по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Б., общ. Б., област С.-о., одобрен със Заповед № РД .........../............ г. на И. Д. на АГКК, с адрес на имота: гр. Б., ПК ...., ул.

“Х.Б.” № ., с предназначение: сграда за търговия, заедно с 1/9 идеални части от мястото, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор .............. по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Б., общ. Б., област С.-о., одобрен със Заповед № РД-........../.......... г. на И. Д. на АГКК, с адрес на имота: гр.

1

Б., ПК ...., ул. “Х.Б.” № ., с площ от 1709 /хиляда седемстотин и девет/ кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 м./, номер по предходен план: квартал .., парцел ......, при граници: ........., ........., .........., ......., ........, ........, .........., при описание на поземления имот по предходен план: ....., целият с площ от 1670 кв. м., в кв. .. по плана на Б., при съседи: парцел ....... - ...., улица, улица, парцел . -.., парцел ..... – ...., парцел .... – ...., парцел .... – ..... С решението ответниците са осъдени на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК да заплатят на НАП сумата от 360.00 лв. /триста и шестдесет лева/ - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на Районен съд- Б. държавна такса в размер на 140.79 лв. /сто и четиридесет лева и седемдесет и девет стотинки/, както и 5.00 лв./пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Т. А. Г. , редом с която като въззивен жалбоподател при условията на чл. 265, ал. 2 ГПК е конституирано “Т. Г. С. БГ” ЕООД . В жалбата се твърди, че решението е неправилно, тъй като процесната сделка е сключена не след, а преди датата на връчване на заповедта на ревизия, а именно на 03.09.2018 година. Това била датата, на която е сключен предварителният договор, в изпълнение на задълженията по който ответниците са сключили и договорът за продажба, обявен за недействителен по отношение на Д.. Неправилни се твърди да са и изводите на районния съд за недостоверност на датата на предварителния договор, както и относно увреждащия характер на сделката, атакувана от ищеца. Искането е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на нов акт по същество, с който предявеният иск да бъде отхвърлен.

Въззиваемата страна е депозирала отговор по реда на чл. 263 ГПК, оспорвайки въззивната жалба.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски окръжен съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 253, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК във връзка с наведените от страните доводи, при което намира за установено следното.

Страните не спорят, че със Заповед № Р-............/........... г. е възложено извършване на ревизия “Т. Г. С. БГ” ЕООД, представлявано към този момент от Т. А. Г.. Заповедта е връчена на дружеството по електронен път на 10.09.2018 година. Ревизията е 2 приключила с Ревизионен акт № Р-.........../......... г., с който са установени публични задължения на „Т. Г. С. БГ” ЕООД за периода от 01.01.2016 г. до 30.06.2018 г. в размер общо на 84 676.72 лв. и лихви за забава върху тях в размер общо на 17 530.30 лв.

Ревизионният акт е връчен на 29.05.2019 г. по реда на чл. 32 от ДОПК, видно от заверено копие на съобщение за връчване по чл. 32 от ДОПК и 2 бр. протоколи за извършени посещения.

С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № ........./.......... г. и Постановление за продължаване на наложени предварителни обезпечителни мерки с изх. № ........../.......... г. на Главен публичен изпълнител при ТД на НАП-С. за обезпечаване на очакваното публично вземане върху вземанията на „Т. Г. С. БГ” ЕООД от търговска банка в страната е наложен запор за сумата от 10 2207.11 лева. Видно от съобщение за доброволно изпълнение с изх. № .........../1.......... г., „Т. Г. С. БГ” ЕООД е уведомено за образуваното срещу него изпълнително дело за неплатените му публични задължения и поканено да изпълни доброволно задължението.

С договор за продажба от 28.09.2018 г., оформен с нотариален акт № .., том .., рег. № ...., дело № .../.... г. на нотариус с рег. № ... Д. Г. , „Т.

Г. С. БГ” ЕООД, с управител към този момент и едноличен собственик на капитала Т. А. Г., е прехвърлил на Т. А. Г. следните свои собствени недвижими имоти, а именно: магазин за промишлени стоки, на един етаж, със застроена площ от 38 кв. м., заснет като сграда с идентификатор ............. по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Б., общ. Б., област С.-о., одобрен със Заповед № РД .........../............ г. на И. Д. на АГКК, с адрес на имота: гр. Б., ПК ...., ул.

“Х.Б.” № ., с предназначение: сграда за търговия, заедно с 1/9 идеални части от мястото, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор .............. по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Б., общ. Б., област С.-о., одобрен със Заповед № РД-........../.......... г. на И. Д. на АГКК, с адрес на имота: гр.

Б., ПК ...., ул. “Х.Б.” № ., с площ от 1709 /хиляда седемстотин и девет/ кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 м./, номер по предходен план: квартал .., парцел ....., при граници: ..........., ............., ..........., ............, ..........., .........., ............., при описание на поземления имот по предходен план: ...., целият с площ от 1670 кв. м., в кв. .. по плана на Б., при съседи: парцел ..... - ...., улица, улица, парцел . -.., парцел ..... – ...., парцел .... – ...., парцел ..... – ...., за цена от 9 900.00 лв., която сума продавачът получил напълно от купувача. В нотариалния 3 акт е посочено, че данъчната оценка на имота, предмет на продажбата, е 15 796.60 лева.

Както бе посочено по-горе, към датата на сключване на договора за продажба от 28.09.2018 г. едноличен собственик на капитала на „Т.

Г. С. БГ” ЕООД и негов управител е Т. А. Г., която на 15.10.2018 г. продала на Д. Е. Й. 50 дяла от капитала на дружеството за сумата от 50 лева.

Видно от договор за срочен банков кредит от ......... г., на посочената дата между “Р. (Б.)” ЕАД, от една страна, и „Т. Г. С. БГ” ЕООД и Т. А. Г., от друга като солидарни длъжници, е сключен договор, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя „Т.Г. С. БГ” ЕООД кредит в размер на 37 000.00 лв. с краен срок за погасяване 05.01.2027 г., като за обезпечение на вземанията кредитополучателят се е задължил и учредил (нотариален акт № ., том ., рег. № ..., дело № . от ........... г. на нотариус Д. Г. с рег.

№ ..., с район на действие РС – Б.) в полза на банката първа по ред ипотека върху недвижимия имот, представляващ сграда за търговия с идентификатор ............., с адрес гр. Б., ул. “Х. Б.” № ., със застроена площ от 38 кв. м., заедно с 1/9 идеални части поземлен имот с идентификатор .............., в който е разположена сградата.

Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имоти № ., том ., рег. № ..., дело № . от .......... г. на нотариус Д. Г. с рег. № ..., с район на действие РС – Б., дружеството е придобило правото на собственост върху гореописания недвижим имот за сумата от 49 000.00 лева.

Представен по делото от ответниците е предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.09.2018 г., сключен между „Т. Г. С. БГ” ЕООД, като обещател, и Т. А. Г., като купувач, с предмет процесния магазин при продажна цена 9 900.00 лева.

Съгласно договора Т. А. Г. - съдлъжник по договора за банков кредит от .......... г. - се съгласила да погаси част от дълга на дружеството към банката в размер на 19 220 лв., както и да заплати всички държавни, нотариални и други такси, необходими за заличаване на учредената в полза на банката договорна ипотека върху имотите, предмет на договора, а „Т. Г. С. БГ” ЕООД поело задължение в едномесечен срок от заличаване на ипотеката да прехвърли собствеността върху недвижимите имоти на Т. А. Г..

По делото липсва спор, че на 20.09.2018 г. по сметката на „Т. Г. С.

БГ” ЕООД Т. А. Г. внесла на каса сумата от 19 220.00 лева. Видно от удостоверение от ......... г. от “Р. (Б.)” ЕАД, внесената сума е отнесена към предсрочно погасяване на задължение, произтичащо от договор за 4 срочен банков кредит от 13.01.2017 г., сключен между “Р. (Б.)” ЕАД и „Т. Г. С. БГ” ЕООД, както и че размерът на погасения дълг към 20.09.2018 г. е 30 890.89 лева.

Съгласно заключението към съдебно-техническата експертиза, изслушано в производството пред районния съд, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено, пазарната стойност на процесния недвижим имот, предмет на прехвърлителната сделка, към 13.01.2017 г. е била 43 195.00 лв., към 03.09.2018 г. е била 43 080.00 лв., а към датата на изготвяне на заключението е 43 657.00 лева.

При горните факти съдът обоснова следните правни изводи.

Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззвиният съд препраща към мотивите, изложени от районния съд.

Правната квалификация на предявения иск е приетата от районния съд - чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК (ред. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г.). Уважаването на иска е предпоставено от доказването на следните юридически факти - оспорваната с иска разпоредителна сделка да е сключена между свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б.

"а" ДР на ДОПК след връчване на заповед за извършване на ревизия, приключила с установяване на публични задължения на дружествотопродавач към Д., която да уврежда публичния взискател, т.е. в резултат на нея да се е стигнало до намаляване имуществения патримониум на длъжника, от който публичният взискател следва да удовлетвори установените при ревизията публични вземания. В случая всички предпоставки са налице. Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се посочи, че в хипотезата на чл. 216, ал.

1, т. 6 ДОПК, при която увреждането на публичния взискател е обективен елемент от фактическия състав на уреденото в чл. 216, ал.

1, т. 6 ДОПК основание за относителна недействителности, то е налице във всички случаи, при които в резултат на извършената разпоредителна сделка между свързани лица (в случая управител на дружеството продавач е купувачът Т. А. Г. ) се препятства или затруднява възможността на публичния взискател да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Осъществената сделка с имуществото на длъжника е увреждаща поради това, че за удовлетворяване на дълга служи цялото имущество на длъжника, а той с правна възможност да посочва от коя движимост или недвижимост ще следва да се удовлетвори кредиторът не разполага. Нещо повече – продажбата е извършена при цена, по-ниска от данъчната оценка на имота към 5 датата на разпореждането, и над четири пъти по-ниска от средната пазарна цена за имоти, сходни по вид, съгласно заключението на вещото лице, неоспорено от страните.

Във връзка с доводите във въззивната жалба и позоваването на предварителния договор за покупко-продажба от 03.09.2018 г. следва да се посочи следното. Елемент от фактическия състав на чл. 216, ал.