Решение № 220 от 20.03.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Бургас, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20232120200727 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от „*“ ЕООД с ЕИК: *, чрез представляващия *, с посочен съдебен адрес: *, против Наказателно постановление № 221530-F650057/10.06.2022 г., издадено от зам. директор на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч), на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

Първоначално по жалбата е било образувано НАХД № 2672/2022 г. по описа на РСБургас, завършило с постановяване на Решение № 1075/17.11.2022 г., с което НП е било отменено. Решението е било обжалвано пред АдмС-Бургас, като с Решение № 99/06.02.2023 г. по КНАХД № 2221/2022 г. по описа на АдмС-Бургас, първоинстанционният съдебен акт е бил отменен и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Бургас, като е било заведено под горния номер.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Не се оспорва, че дружеството не е подало в срок за публикуване годишния си финансов отчет (ГФО) за 2020 г., но се посочва, че това е станало поради неволна грешка, доколкото представляващият * е управител и на друго дружество – „*“ ЕООД и поради това ГФО на „*“ ЕООД по погрешка е бил прикачен към отчета на другото дружество. Счита се, че в случая са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН и за квалифициране на нарушението като маловажно.

1

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник - адв.

Н., който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Още веднъж подчертава, че се касае за неволен пропуск, който в последствие е бил коригиран, като допълва, че в случая са изтекли и сроковете по чл. 34 ЗАНН. Моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Счита, че нарушението е безспорно доказано, поради което и моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Това е така, доколкото АНО, който носи доказателствената тежест за установяване на този факт, не е ангажирал доказателства, от които да се направи извод кога НП е било връчено на жалбоподателя. При това положение съдът няма друга правна възможност, освен да приеме, че жалбата е била подадена в срок. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 24.02.2022 г. в НАП-Бургас постъпила информация от Агенцията по вписванията, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си да публикува в срок до 30.09.2021 г. годишния си финансов отчет за 2020 г. В тази връзка служители на ТД на НАП-Бургас извършили съответната проверка и също установили гореописаните факти.

Установили също, че търговецът е подал ГДД за 2020 г. по чл. 92 ЗКПО на 25.06.2021 г., в която е декларирал, че за 2020 г. е реализирал нетни приходи от 247040,64 лева.

При тези факти А. Д. – инспектор по приходите в ТД на НАП - Бургас преценила, че е извършено нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч, поради което и на 27.04.2022 г. съставила срещу дружеството АУАН с № F650057. На същата дата препис от акта бил връчен на управителя, който го подписал и получил препис от него без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани писмени възражения (наименувани „обяснителна записка“), в които управителят на дружеството заявил, че по погрешка е прикачил ГФО на дружеството към отчета на друго представлявано от него дружество.

След връчване на АУАН на 10.06.2022 г. административнонаказващият орган издал и обжалваното НП, в което пресъздал фактическата обстановка описана в акта, квалифицирал поведението на търговеца като нарушение по чл. 38, ал.1, т. 1 ЗСч, поради което и на основание чл. 74, ал. 1 ЗСч му наложил „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, изложена в наказателното постановление и в АУАН, като потвърждава, че действително не е подал ГФО в срок, но 2 обяснява пропуска си с неволна грешка.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се зА.гат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14 ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС ), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – * – зам. директор на ТД на НАП-Бургас, който към дата 10.06.2022 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед № ЗМФ-644/28.08.2020 г. на министъра на финансите. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас, който безспорно е компетентно лице по смисъла на чл. 78, ал. 1 ЗСч.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е „обвинен” и срещу какво да се защитава.

Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

С оглед възражението за изтекъл срок по чл. 34 ЗАНН съдът следва да посочи следното.

С ДВ бр. 96 от 2019 г. са приети новите разпоредби на ал. 13 и ал. 15, чл. 34 ЗСч (в сила от 01.01.2020 г.). Съгласно тези разпоредби - Агенцията по вписванията предоставя в електронен вид на Националната агенция за приходите списъци с предприятията, които не са заявили за обявяване годишните си финансови отчети за предходната година в сроковете по ал. 1 и 2. От своя страна в двумесечен срок от получаване на списъците по ал. 13 Националната агенция за приходите предприема необходимите мерки за извършването на проверки и установяване на нарушения по ал. 1 – 12. В случая списъкът по ал. 13 е постъпил в НАП на 24.02.2022 г. и в двумесечния срок от този момент е бил съставен АУАН. В шестмесечния срок от съставяне на АУАН е било издадено НП, поради което и съдът счита, че в конкретния случай сроковете за реализиране на отговорността на 3 търговеца са били спазени.

В случая след влизане в сила на ал. 13 и ал. 15 на чл. 38 ЗСч законодателят е предвидил специален ред (независимо от публичността на ТР), по който информацията за евентуално допуснати нарушения да постъпва в НАП, както и срокове, в които длъжностните лица от НАП да изпълнят задълженията си спрямо тези лица. В случая тези срокове са спазени от наказващия орган, поради което и съдът не съзира твърдените пороци.

По същество следва да се посочи следното.

Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, всички търговци по смисъла на Търговския закон публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или съответния орган – чрез заявление за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 септември на следващата година.

Разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗСч предвижда, че който е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лева, а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнА. непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лева.

В конкретния случай няма спор, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си за публикуване на годишния си финансов отчет за 2020 г. в срок до 30.09.2021 г. Няма спор и че за 2020 г. дружеството е извършвало дейност и е отчело нетни приходи от 247040,64 лева – т.е. за него е неприложима новата редакция на нормата на чл.

38, ал. 9, т. 2 (изм. с ДВ, бр. 92 от 2017 година, в сила от 01.01.2018 година) от ЗСч, с която е прието, че алинеи 1 – 8 не се прилагат за предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период.

С оглед горното съдът намира, че правилно е била ангажирана отговорността на „*“ ЕООД с ЕИК: *, доколкото с бездействието си същото е извършило нарушение по чл. 74, ал.

1 ЗСч.

С оглед основните възражения на жалбоподателя за маловажност на случая съдът следва да посочи, че законът не прави разлика относно причините, довели до неподаване на отчета в срок. Нарушителят е търговец, който следва да организира дейността си по начин, който да му позволи да изпълнява задълженията си в срок.

Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007 г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. "Маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на 4 обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност.

В случая, извършеното нарушение е свързано с основни обществени отношения, които са предмет на правна уредба от ЗСч. Нарушението, извършено от дружеството е чрез "бездействие". То е типично за вида си и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Нарушението е формално - на просто извършване и продължителността на закъснението, в случая, е без значение за обществената опасност на деянието. Отделно, липсата на вредни последици за фиска от несвоевременното подаване на декларация, също не може да послужи за установяване на признаците на "маловажност", защото във фактическия състав на нарушението вредните последици не са елемент от обективната му страна, т.е. тяхната липса или наличие не влияе върху съставомерността на деянието. Това че дружеството по погрешка е „прикачило“ ГФО към друг документ не е извинително.