Решение № 409 от 22.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. София, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20221001001085 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260 586 от 19.09.2022 г. по т.д .№ 334/ 2021 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 22 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от „Двата щъркела“ ЕООД - гр. София против „Булфелд“ ЕООД - гр. София искове с правно основание : 1) чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата 26 065 лева, представляваща усвоена без основание от ответника банкова гаранция, издадена за обезпечаване на изпълнението по договор за наем от 7.05.2019 г.; 2) чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за сумите : 5 002.50 лева, представляваща авансово платена сума за базов наем за периода 13.03.2020 г. - 31.03.2020 г. ;

53.45 лева, представляваща авансово платена сума за индексация за периода 13.03.2020 г. 31.03.2020 г. и 2 075.74 лева, представляваща сума за допълнителни разходи за периода 1.04.2020 г. - 30.04.2020 г. ; 3) чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумите : 2012.80 лева, представляваща законната лихва върху усвоената гаранция от 26 065 лева за периода от усвояването й 21.05.2020г. до 22.02.2021 г.; 482.19 лева, представляваща законната лихва върху сумата 5 002.50 лева за периода от 13.03.2020 г. до 22.02.2021 г.;

5.15 лева, представляваща законната лихва върху сумата 53.45 лева за периода от 13.03.2020 г. до 22.02.2021 г. и 200.08 лева, представляваща законната лихва върху сумата 2 075.74 лева за периода от 13.03.2020 г. до 22.02.2021 г.

1

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Двата щъркела“ ЕООД - гр. София, в която се твърди, че е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

В твърде пространното изложение е преразказана фактическата обстановка на спора и са пресъздадени отново основните аргументи в поддържаната от въззивника теза. Конкретните оплаквания са срещу необоснованите изводи на съда, че : въведените противоепидемични мерки не рефлектират върху изпълнението на задължението на ищеца за заплащане па наемната цена по начин, че да го направят обективно невъзможно за изпълнение ; за ищеца не била възникнала възможност да прекрати договора на основание чл.306, ал. 5 от ТЗ, който не съответствал на закона и принципите на справедливост, добросъвестност и забрана на злоупотреба с права ; обявеното извънредно положение има характера на непреодолима сила единствено за наемодателя, тъй като разпоредбите на закона трябвало да се прилагат и за двете страни и затова рискът не следвало да бъде прехвърлен само върху едната страна, която била и в икономически по-неизгодно положение ; сам но себе си фактът, че наемателят не е ползвал предадената му по договора вещ не обуславя извод за прекратяване на наемното правоотношение ; към процесното правоотношение е приложима разпоредбата на чл.81, ал.2 от ЗЗД.

Не отговаряло на действителността съждението, че ищецът не е предявил иск за връщане на гаранцията. Освен това съдът не се произнесъл по исковете за връщане на авансово платените суми.

Молбата към съда е да отмени изцяло решението и да постанови ново решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати претендираните суми.

Ответникът по въззивната жалба „Булфелд“ ЕООД - гр. София в писмения отговор я оспорва като неоснователна по следните съображения.

Извода за неприложимост на чл. 306, ал. 5 от ТЗ поради наличие на парично задължение били обоснован и подкрепен от разрешенията в съдебната практика и правната доктрина.

Ищецът могъл и използвал обекта за осъществяване на търговска дейност, като достъпът до него не бил ограничаван. Правилно съдът приел, че евентуалната временна невъзможност на наемодателя да изпълни задължението си не може да бъде приравнена на пълна невъзможност.

Неоснователни били и оплакванията срещу изводите на съда относно дължимостта на банковата гаранция, както и по отношение на исковете за връщане на авансово платените от ищеца суми и едностранното

-3- прекратяване на договора от ищеца в нарушение на разпоредбите на същия.

2

Молбата към съда е решението да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, в която ищецът „Двата щъркела“ ЕООД твърдял, че на 7.05.2019 г. сключил с ответник „Булфелд“ ЕООД договор за наем с ответника за обект в „Парадайс център“ в гр. София. В изпълнение на задължението ме по чл. 5.5.1 на 18.06.2019 г. „УниКредит Булбанк“ АД издал по негово нареждане в полза на ответното дружество банкова гаранция по от 26 065 лева. Със заповед № РД-01124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването била преустановена работата на „Парадайс Център“, считано от 13.03.2020 г. до 29.03.2020 г., като впоследствие срока бил продължен до 13.05.2020 г.

Противоепидемичните мерки представлявали формажорни обстоятелства по смисъла на чл.

306, ал. 2 от ТЗ, затова ищецът прекратил договора на наем, считано от 12.04.2020 г., тъй като това извънредно обстоятелство не било краткотрайно събитие, което ще отмине скоро.

В отговор на предизвестието ответникът признал наличието на непреодолима сила, но само по отношение на определени договорни задължения, в които не се включвали задълженията за плащане, с което действие потвърдил намерението си да продължи да изисква заплащането на всички парични задължения в периода на епидемичната обстановка. В двустранно подписан приемо-предавателен протокол от 13.04.2020 г. страните уредили отношенията си във връзка с предаване на наетото помещение. Въпреки прекратяването на договора на 12.05.2020 г. ищецът получил фактура за дължимия за периода 1.04.2020 г. 30.04.2020 г. базов наем, а на 20.05.2020 г. банката заплатила на наемодателя предоставената от наемателя банкова гаранция.

Усвояването на банковата гаранция било без основание, тъй като не били налице уговорените в договора предпоставки за това. Считано от 13.03.2020 г. за ответника не било възможно да изпълнява задължението да предостави ползването на наетите помещения, затова и от тази дата, на основание чл. 306, ал. 4 от ТЗ се спирало изпълнението на насрещните задължения на ищеца, поради което авансово платените суми за периода от 13.03.2020 г. до 12.04.2020 г. за базов наем, индексация и допълнителни разходи, били платени на отпаднало основание.

Молбата към съда била да осъди ответника да му заплати сумите, както следва : 1) 26 065 лева, представляваща усвоена без основание от страна на ответника банкова гаранция, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане ; 2) 2 012.80 лева, представляваща законната лихва върху усвоената гаранция от 26 065 лева за периода от усвояването й - 21.05.2020 г. до 22.02.2021 г. - датата на искова молба, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане ; 3) 5 002.50 лева, представляваща авансово платена сума за базов наем за периода 13.03.2020 г. - 31.03.2020 г. , ведно със законната лихва от датата на 3 исковата молба до окончателното плащане ; 4) 482.19 лева, представляваща законната лихва върху сумата

5 002.50 лева за периода от 13.03.2020 г. до 22.02.2021 г.; 5) 53.45 лева, представляваща авансово платена сума за индексация за периода 13.03.2020 г. - 31.03.2020 г.

; 6) 5.15 лева, представляваща законната лихва върху сумата 53.45 лева за периода от 13.03.2020 г. до 22.02.2021 г. ;

7) 2 075.74 лева, представляваща сума за допълнителни разходи за периода 1.04.2020 г. - 30.04.2020 г.; 8) 200.08 лева, представляваща законната лихва върху сумата 2 075.74 лева за периода от 13.03.2020 г. до 22.02.2021 г.

В писмения отговор ответникът „Булфелд“ ЕООД изтъкнал, че въведените със заповедите на министъра на здравеопазването мерки не били преустановили изцяло работата на търговския център, а само ограничили посещението на клиенти и посетители, като ползването на обектите от наемателите и доставчиците не е било ограничено. В изпълнение на противоепидемичните мерки ответникът въвел изискване за предварително посочване на имената на служителите, които ще посещават обекта, затова и наемателят не е бил възпрепятстван да го ползва и продължил да държи своя стока и да извършва продажби „онлайн“ на стоки за дома. Ищецът се позовал на непреодолима сила за пръв път с уведомлението от 7.04.2020 г., когато вече бил в забава за плащането на авансово дължимите суми за м. април. Освен това изтъкнал, че непреодолимата сила не се прилага за парични задължения, а и нейната продължителност била кратка, за да възникне интерес от прекратяването на договора на това основание. Прекратяването на договора не било надлежно, тъй като наемателят бил в забава на плащането на сумите, дължими за м. април 2020 г. Освобождаването на обекта на 13.04.2020 г. се осъществило без съгласието на наемодателя, затова той едностранно прекратил договора за наем с нотариална покана от 11.05.2020 г., поради неизпълнение на поетите от ищеца задължения.

Гаранцията била усвоена за покриване на дължимата неустойка и неизплатените задължения за м. април 2020 г.

Молбата към съда била да отхвърли исковете като неоснователни.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция съобрази следното.

-5-

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в установения процесуален срок от надлежна страна в процеса, която има правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивен контрол валиден и допустим съдебен акт.

Установената от доказателства фактическа обстановка на спора е следната.

С договор за наем с нотариална заверка на подписа на представителя на наемателя, извършена по н.д. рег. № 1511 от 7.05.2019 г. на помощник нотариуса Н. К. „Булфелд“ 4

ЕООД представило на „Двата щъркела“ ЕООД помещение: обект № -1С.080, в търговски център „Парадайс център“ - гр. София, бул. „Черни връх“ № 100, с търговска площ от 103.2 кв.м., за срок от 4 години, считано от датата на предаването на помещението - 26.04.2019 г., за извършване на търговска дейност - продажба на стоки за дома под търговско наименование „Двата щъркела“.

В изпълнение на чл. 5.5.1 от договора, по искане на наемателя „УниКредит Булбанк“ АД издала в полза на наемодателя банкова гаранция № 961DGI119169ZOYH/ 18.06.2019 г. в размер на 26 065 лева.

С решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България на територията на страната е обявено извънредно положение, във връзка с което на основание чл. 63 от Закона за здравето е издадена заповед № РД-01-124/ 13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, с която до 29.03.2020 г. на територията на Републиката са въведени противоепидемични мерки, между които преустановяване на посещенията в „големи търговски центрове тип МОЛ, с изключение на банковите и застрахователните офиси, хранителните магазини и аптеките в тях“. Със заповед № РД-01-154/ 26.03.2020 г. срока на въведените противоепидемични мерки е удължен до 12.04.2020 г. включително, със заповед № РД-01-195/ 10.04.2020 г. срока е удължен до 13.05.2020 г., със заповед № РД-01262/14.05.2020 г. срока е удължен до 14.06.2020 г.

С предизвестие от 7.04.2020 г. наемателят уведомил наемодателя, че с оглед продължаването на форсмажорните обстоятелства, на основание чл. 306, ал. 5 от ТЗ прекратява договора за наем, считано от 12.04.2020 г.

В отговор на предизвестието, в писмо от 11.04.2020 г. наемодателят заявил, че наложените противоепидемични мерки не възпрепятстват изпълнението на задълженията за плащане по договора за наем, както и че достъпът до помещението не бил ограничен по отношение на наемателя и неговите служители, при спазване на заповедите на властите, а с оглед срока на договора, периода на действие на противоепидемичните мерки не бил толкова продължителен за да няма наемателя интерес от продължаването на действието на договора.

В приемо-предавателен протокол от 13.04.2020 г.страните признали, че : наемодателят придобива държането на помещението от 13.04.2020 г.; помещението е годно за експлоатация и е в добро състояние към датата на подписване на протокола ; наемателят е върнал на наемодателя всички комплекти ключове за помещението.