Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 521 от 10.01.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 39551/2021
Вид
Определение № 521
Подписан
10.01.2022
В сила
10.01.2022
Състав
СОФИЯ ГЕОРГИЕВА ИКОНОМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.14, ал.4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 521 гр. София, 10.01.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело № 20211110139551 по описа за 2021 година

Предявен е иск от М. АС. М., ЕГН **********, с адрес гр.Б, кв.В, ул.“В“ № 188, В.

АС. Б., ЕГН **********, с адрес гр.Б, кв.В, ул.“МИ“ № 13, АНГ. З. Р., ЕГН **********, с адрес гр.Б, кв.В, ул.“МИ“ № 15, ТР. З. Р., ЕГН **********, с адрес гр.Б, кв.В, ул.“МИ“ № 15, З. АНГ. Р., ЕГН **********, с адрес гр.Б, кв.В, ул.“МИ“ № 15, З. Ж. Р., ЕГН **********, с адрес гр.Б, ул.“ЗС“ № 16, Б. АС. Р., ЕГН **********, с адрес гр.Б, ул.“ЗС“ № 16, и Р. К. АТ., ЕГН **********, с адрес гр.Б, ул.“ХБ“ № 20, насочен срещу ИВ. Г. Б., ЕГН **********, с адрес гр.Б, ул.“В“ № 119, Г.Б. Б., ЕГН **********, с адрес гр.Б, ул.“В“ № 119 и АНГ. Б. Б., ЕГН **********, с адрес гр.Б, ул.“В“ № 119, за признаване за установено по отношение на ответниците, че наследодателя на ищците - ААБП, бивш жител на гр. Б, кв. В, починал на 16.03.1970 г. е бил собственик на към момента на образуване на ТКЗС - В през 1949 г., на нива от 2.000 дка, находища се в землището на В- Б, местност «Лозище“. при съседи : улица, стопански двор на ТКЗС- В, братя Григорови и Г.Б. Панев, заявена за въстановяване с пореден № 11 от преписка по заявление вх.№ 02746 от 27.01.1992г. на Общинска Поземлена Комисия -гр, Б /понастоящем Общинска служба по земеделие „Западна“/, попадаща в имот с № 39040 по КВС с площ 1. 701 дка.

Претендират се направените по делото разноски.

С исковата молба са представени удостоверение за наследници на ААБП № РБН21ГР94-1762/ 15.06.2021г., издадено от СО- Район „Б“, препис-извлечение от Емлячен регистър по декларация от ААБП от 1949 г., писмо с изх.№ 90 от 07.07.1953 г. на ТКЗСВ,Софийско, данни от решение № 1033/28.09.1993 г. на ОСЗГ „ Б“ по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, решение № 5536/22.10.2008 г. на ОСЗГ „Овча Купел“, решение от 21.11.2009 г., постановено по гр. дело № 14474/2009 г. по описа на СРС, 36 състав, схема от заснемане, изработена през 2011 г. от „Зенит- Гео“ ЕООД, решение № 02746-1/02.07.2010 г. на ОСЗ „Овча Купел“.

Направени са искания за изискаване от ОСЗ -Овча Купел, понастоящем Общинска служба по земеделие “Западна“ преписка по заявление с вх. № 02746/ 27.01.1992 г. на Общинска Поземлена Комисия „Б“, за възстановяване на земеделските имоти на наследниците на ААБП, бивш жител на град Б, кв. В , починал на 16.03.1970 г. и преписка по заявление с вх. № 02589/27.01.1992 г. на Общинска Поземлена Комисия „Б“, за възстановяване на земеделските имоти на Г.Б. Панев.

Иска се да бъдат допуснати на ищците двама свидетели при режим на довеждане.

В срока за отговор, ответниците по делото са депозирали такъв, с който оспорват 1 предявения иск.

С искане за приемане като писмени доказателства са представени удостоверение за наследници на БПН № 105/ 28.04.1992г., издадено оно ОбНС гр. Б, кметство В; удостоверение за наследници на Г.Б. Панев, издадено на 24.11.2021 г. от СО, район Б; удостоверение за наследници на АНГ. Б. Б. от 21.06.2018 г., издадено от СО, р-н Б; удостоверение № 917/31.05.1955 г., издадено от Вски селски народен съвет, договор за доброволна делба от 01.07.1955 г. между ААБП, Г.Б. Панев и Йорданка Б.а Панева със заверка на подписите от общински съдия в с.В, скица № 1307/8.02.1976 г., издадена от ГНС гр. Б, скица № 1-198/20.07.1978 г., издадена от от ГНС - гр. Б, удостоверение от ГИС София с изх.№ 94-00-1773/15.05.2019 г. с комбинирана скица, нотариален акт № 149 от 28.02.1979 г., съставен от IV Нотариус при СРС; нотариален акт № 106/23.07.1992 г., съставен от IV Нотариус при СРС; нотариален акт № 182/09.07.1996 г., съставен от I Нотариус при СРС; решение на ОСЗГ - Овча купел № 020764/ 01.09.2005 г. с приложена скица на имот с номер 039040 в землището на с.В, общ.Овча Купел.

Прави се искане за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане.

Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, намира че следва да се произнесе с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

На първо място съдът следва да посочи, че с оглед установената преди завеждане на делото смърт на ответника АНГ. Б. Б., с влязло в сила на 12.10.2021 г. определение № 4782/16.09.2021 г., е прекратил производството по отношение на него. Доколкото съобразно практиката на ВКС, залегнала в решение № 166 от 28.03.2011 г., постановено по гр.д.№ 306/2010 г. по описа на ВКС, I г. о., ГК, наследниците на лицето, на чието име е възстановен един имот по реда на ЗСПЗЗ, не са задължителни другари в производството по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, а само обикновени такива и неучастието на някой от тях не води до недопустимост на съдебното решение, то няма основание на настоящия етап за конституиране на наследниците на АНГ. Б. Б., съобразно направеното от ищците искане в молбата им от 30.08.2021 г., по която съдът се е произнесъл с определението от 16.09.2021 г.

По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното: Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба и отговора към нея документи като относими към предмета на спора.

За изясняване на спора от фактическа страна следва да бъдат допуснати на сраните по двама свидетели при режим на довеждане, като бъдат изискани от Общинска служба по земеделие “Западна“ посочените от ищците преписки.

Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявен е иск от М. АС.

М., ЕГН **********, с адрес гр.Б, кв.В, ул.“В“ № 188, В. АС. Б., ЕГН **********, с адрес гр.Б, кв.В, ул.“МИ“ № 13, АНГ. З. Р., ЕГН **********, с адрес гр.Б, кв.В, ул.“МИ“ № 15, ТР.

З. Р., ЕГН **********, с адрес гр.Б, кв.В, ул.“МИ“ № 15, З. АНГ. Р., ЕГН **********, с адрес гр.Б, кв.В, ул.“МИ“ № 15, З. Ж. Р., ЕГН **********, с адрес гр.Б, ул.“ЗС“ № 16, Б. АС.

Р., ЕГН **********, с адрес гр.Б, ул.“ЗС“ № 16, и Р. К. АТ., ЕГН **********, с адрес гр.Б, ул.“ХБ“ № 20, насочен срещу ИВ. Г. Б., ЕГН **********, с адрес гр.Б, ул.“В“ № 119, Г.Б. Б., ЕГН **********, с адрес гр.Б, ул.“В“ № 119 и АНГ. Б. Б., ЕГН **********, с адрес гр.Б, 2 ул.“В“ № 119, за признаване за установено по отношение на ответниците, че наследодателя на ищците - ААБП, бивш жител на гр. Б, кв. В, починал на 16.03.1970 г. е бил собственик на към момента на образуване на ТКЗС - В през 1949 г., на нива от 2.000 дка, находища се в землището на В- Б, местност «Лозище“. при съседи : улица, стопански двор на ТКЗС- В, братя Григорови и Г.Б. Панев, заявена за въстановяване с пореден № 11 от преписка по заявление вх.№ 02746 от 27.01.1992г. на Общинска Поземлена Комисия -гр, Б /понастоящем Общинска служба по земеделие „Западна“/, попадаща в имот с № 39040 по КВС с площ 1.

701 дка.

Претендират се направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на ААБП, бивш жител па град Б, починал на 16.03.1970 г. Сочи си, че ъс Заявление от 27.01.1992 г., подадено до Общинска поземлена Комисия- гр. Б са заявили за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски имоти, притежавани от наследодателя им към момента на образуване на ТКЗС в гр.Б през 1949 г., вкл. и нива от 2.000 дка, находяща се в Б - с. В , местност „Лозище“.

Отбелязва се, че към момента на одържавяването на имота, ААБП е бил собственик по наследство и давностно владение на процесната нива от 2.000 дка, находяща се в Б -с.В, местност „Лозище“, при съседи: улица, стопански двор на ТКЗС- В , Братя Григорови и Г.Б.

Панев. Според ищците, правото на собственост върху имота, пред поземлена комисия, те са установили с препис-извлечение от Емлячен регистър по декларация от наследодателя им от 1949 г., където имотът е описан с пореден № 11 и писмо с изх.№ 90 от 07.07.1953 г. на ТКЗС-В, Софийско.

Сочи се, че с Решение № 1033 от 28.09.1993г. на ОСЗГ- Б на ищците е възстановено, като наследници на ААБП, правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 2.000 дка, находяща се в Б -с.В , местност ,Дюзище, заявена с пореден № 11 от горецитираното заявление, като имотът не е индивидуализиран с номер и граници/съседи, нито пък е издадена скица, поради което и процедурата по възстановяването на имота не е завършена.

Ищците твърдят, че при идентифицирането на имота от ОСЗГ -Б, е установено, че същия попада в имоти, възстановени по КВС на землище Б на Г.Б. Панев, който е брат на техния наследодател, както и че за имота има издадени нотариални актове за дарение, извършено от последния. С оглед на това, ОСЗГ-Овча Купел е издала Решение № 5536/22.10.2008г., с което е отказала възстановяване правото на собственост върху процесния недвижим имот. Последното е обжалвано и обявено за нищожно като преписката е върната на ОСЗ-Овча купел за ново произнасяне, при което с Решение № 027461/02.07.2010 г. ОСЗ „Овча Купел“ е отменила Решение № 5536/22.10.2008 г., а с писмо изх.

№ ВС-24-148 от 04.08.2011 г., ОСЗ „Овча Купел“ ги е уведомила, че по отношение на имота е налице спор за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.

В тази насока се излагат съображения, че Г.Б. Панев, на чиито наследници е възстановен имота, е брат на наследодателя на ищците ААБП, като всеки един от двамата братя е притежавал по 2.000 дка в землището на В- Б, местност „Лозище“, които имоти са граничили един с друг. Според ищците, Г.Б. Панев е продал 1.000 дка от имота си в м.

„Лозище“ на трето лице , а в другите 1.000 дка е построил къща, като това са имоти : У ПИ XIII-167 и XIV-167 , от кв. 9 по плана на В. Твърди се, че друг имот в местност„Лозището“, Г.Б. Панев не е притежавал, поради което след разпореждането си с него, той не е имал право на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

По така изложените съображения ищците поддържат, че към момента на образуване на ТКЗС в град Б през 1949 г., нива от 2.000 дка, находища се в землището на В- Б, местност «Лозище“. при съседи : улица, стопански двор на ТКЗС- В , Братя Григорови и Г.Б. Панев, е била собственост на ААБП.

3

В срока за отговор, такъв е депозиран от ответниците, които оспорват предявения иск.

В отговора на исковата молба ответниците твърдят, че към момента на образуване на ТКЗС - с. В /около 1950 -1952 г./ имот от 4 дка. в местността „Лозище“, с. В е бил съсобствен на наследници на БПН, починал през 1936 г. и оставил трима наследници ААБП, роден 1901 г., ЙоЙДД, родена 1909 г. и Г.Б. Панев, роден 1921 г. Според ответниците, с договор за доброволна делба от 1 юли 1955 г., наследниците на БПН са си поделили доброволно оставените от него дворни места в с.В, като в дял на Г.Б. Панев е поставен недвижим имот - дворно място, находящо се в с.В, Софийско, извън регулационния план на селото, в местността Лозище от около 4000 кв.м. Обясняват, че друг имот в местността „Лозище“ БП не е притежавал.

Ответниците оспорват документа, от които ищците черпяп права, като твърдят, че емлячните регистри са официални документи, водени още от началото на 20-ти век при съответната община с подробни сведения за собственика, придобивното основание, вида, големината, предназначението и местоположението на полските имоти, като представения от ищците с исковата молба не е такъв. Отбелязват, че от приложения по делото документ е видно, че думите „Емлячен регистър“, „Данъчни книги“ и „Опис - декларация“ са зачертани и са подчертани само думите „Декларация 1949 г.“, от което правят извод, че този документ е „препис - извлечение от Декларация на ААБП от 1949 г.“. Обясняват, че декларацията е частен документ, изходящ от наследодателя на ищците, с който издателят му заявява изгодни за него правни последици, и не доказва по безспорен начин право на собственост в полза на Асен Б. Освен това аргументират становще, че в документа всички имоти са определени като ниви и придобити по наследство, без данни за наследодателя и без индивидуализация на имотите. Според ответниците, от преписа-извлечение от декларацията на Асен Б. не може да се установи и момента на образуване на ТКЗС в с.В, доколкото годината на деклариране на имота и момента на образуване на ТКЗС не е задължително да съвпадат.