Решение № 4192 от 18.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4192 гр. София, 18.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. И като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20231110216624 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Д. Ч. срещу Наказателно постановление (НП) № VI-41/17.11.2023 г. издадено от началник на 01 РУ СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лева на основание чл. 25, ал.

1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия /ЗООРПСМ/, за нарушение на чл. 21, т. 6 от ЗООРПСМ.

В подадената жалба се претендира отмяната на НП поради липса на извършено нарушение по ЗООРПСМ доколкото футболната среща между отборите на България и Унгария се е провеждала без публика и жалбоподателят не е бил посетител на спортно мероприятие, като дори не е участвал и в провеждащия се по същото време протест в центъра на гр. София. Посочено е, че жалбоподателят е бил в заведение в близост до Националния стадион Васил Левски, когато е задържан без причина. Допълва се, че в посочения час на хулиганската му проява, той вече е бил задържан.

В съдебното заседание жалбоподателят Ч., редовно призован, се явява лично, като се представлява и от своите упълномощени процесуални представители – адв. Г. и адв. И, които поддържат жалбата. В пледоарията си адв. Г. моли за отмяна на НП поради липса на извършено от жалбоподателя нарушение. Сочи, че в посочения час на извършване на нарушението, жалбоподателят вече е бил задържан. Претендира за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. В своята пледоария адв. И поддържа изложеното от колегата си относно липсата на събрани доказателства за извършено деяние от жалбоподателя.

Жалбоподателят се възползва от правото си да даде обяснения, в които посочва, че не е участвал в протеста и не е извършвал противообществени деяния, а е стоял в бара, където е бил задържан.

Административнонаказващият орган – началник на 01 РУ СДВР, редовно призован, не изпраща представител. Но от негов процесуален представител, е депозирано писмено 1 становище с доводи за потвърждаване на НП.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.11.2023 г. от 19:00 часа се провела футболна среща между отборите на Република България и Унгария на Националния стадион Васил Левски в гр. София, която била на закрити врати без публика. Но по времето на срещата се провел и протест срещу ръководството на БФС в района около Националния стадион и сградата на Министерство на младежта и спорта. Около 21:00 ч., в хода на възникналите масови безредици в района на Министерството на младежта и спорта, бил задържан жалбоподателят П. Ч., който се намирал в Бар75, находящ се в същата сграда. Преди задържането му, жалбоподателят стоял във външната час на бара със своите приятели св. *** и ***. Той бил отведен в 01 РУ-СДВР, където била изготвена заповед за задържане по ЗМВР с посочен начален час на задържането 21:00 часа.

Въз основа на изготвена докладна записка от 16.11.2023 г. от служител на ОСПС СДВР и протокол за писмено показание на свидетел по ЗООРПСМ, ***, на длъжност „младши инспектор“ в 01 РУ СДВР, приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 21, т. 6 от ЗООРПСМ, като на 16.11.2023 г. около 21:00 часа е извършил противообществена проява /спортно хулиганство/, изразяваща се в хвърляне на предмети и камъни по полицейските служители, охраняващи мероприятието. Затова той съставил АУАН № VI-41/17.11.2023 г. в присъствието на жалбоподателя и на двама свидетели при съставянето на акта, което се установява от техните подписи. Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателя, който не изложил възражения срещу него. Такива не са депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Жалбоподателят бил освободен в 15:00 часа на 17.11.2023 г.

При пълна идентичност на фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация, на същия ден – 17.11.2023 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началника на 01 РУ СДВР, като на основание чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 1000 лева.

Видно от инкорпорираната разписка в приложеното по делото Наказателното постановление, то е връчено на жалбоподателя още същия ден - на 17.11.2023 г. Жалбата срещу НП е входирана в СРС на 20.11.2023 г., след което от наказващия орган е изискана административната преписка.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от обясненията на жалбоподателя, от показанията на св. ***-Ш., *** *** и *** ***, включително и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира дадените от св. Ш. /полицейски служител/, показания, но отчете, че те нямат пряко отношение към предмета на доказване по делото. Тя не е очевидец на случилото се, като заявява, че не разпознава жалбоподателя. Тя описва как е наблюдавала случващото се при масовите безредици и когато е възприемала лица, хвърлящи предмети по колегите й, е уведомявала своя пряк ръководител. Но нейните показания не установяват самото вменено нарушение.

Съдът от друга страна прие, че следва да кредитира показанията на св. *** и ***, както и дадените от жалбоподателя обяснения, доколкото и тримата пресъздават почти идентична фактическа обстановка. Според двамата свидетели, жалбоподателят не е участвал в каквито и да е безредици, не е хвърлял предмети по полицейските служители и не е влизал в пререкания с тях, като преди задържането си е бил в Бар 75 /във вътрешната и външната му част/ и е гледал по телевизията футболната среща. В тази насока са и дадените от Ч.

2 обяснения, в които отрича да е нападал полицейски служители или да е носил маска.

Поради кредитирането на така анализираните преди доказателства, съдът прие, че не следва да взема предвид приобщените писмени материали – докладна записка и писмено сведение, които са с един автор и абсолютно идентично съдържание, доколкото описаните в тях обстоятелства се оборват от годните показания на св. *** и ***, както и дадените от жалбоподателя обяснения. В наказателния процес, а по аналогия и в административнонаказателния, не са допустими писмените „свидетелски показания“, към които не се прилага и разпоредбата на чл. 290, ал 1 НК.

Поради липсата на преки доказателства за самото изпълнително деяние и с оглед тежестта на доказване по делото, която е върху наказващия орган, съдът прие, че така описаното нарушение остана недоказано.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени в предвидените в ЗАНН давностни срокове от компетентни органи, но при допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона което се удостоверява от представените заповеди за компетентност и удостоверения.

Освен това АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл.

34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове. Двата акта съдържат всички необходими реквизити по чл. 42, ал.1 и съответно по чл. 57, ал. 1 ЗАНН.

Но съдът установи друго нарушение на процесуалните правила, а именно издаването на НП преди изтичането на срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН за възражения срещу АУАН.

Подобно изключение е допустимо единствено съгласно чл. 44, ал. 4 ЗАНН, ако нарушителят няма постоянен адрес в Република България, какъвто не е настоящият случай. Това е препятствало жалбоподателя да се възползва от изрично предоставеното му право да възрази след връчването на АУАН, евентуално да представи доказателства и да поиска събирането на такива от наказващия орган.

Съдът намира, че са налице и нарушения на материалния закон, като вмененото нарушение на жалбоподателя не само не е доказано, а и се явява несъставомерно по смисъла на ЗООРПСМ.

Цитираната в АУАН разпоредба на чл. 21, т. 6 от ЗООРПСМ, касае противообществена проява, извършена в спортен обект или в спортна зона преди, по време или непосредствено след спортно мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се в хвърлянето на предмети. А съгласно посочената санкционна разпоредба на чл. 25, ал. 1 от закона, за извършени противообществени прояви по чл. 21, т. 1 – 10 се налага глоба от 1000 до 2000 лв. и забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до две години. С отделна Заповед за налагане на ПАМ от 17.11.2023 г. на Ч. е наложена и 3 забрана за посещаване на спортни мероприятия за срок от една година.

Но в случая съдът намира за изцяло неправилен извода на наказващия орган относно приложимостта в случая на ЗООРПСМ. Общоизвестен факт е, че на 16.11.2023 г. е проведена футболната среща между националните отбори на Република България и Република Унгария без допускане на публика на стадиона /което се установява и от разпита на свидетелите/, поради което обективно невъзможно е действия на жалбоподателя да са били извършени в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие. Освен това от описаното в АУАН се установява, че жалбоподателят е бил задържан около Министерството на младежта и спорта, където от свидетелските показания се установява, че той е бил по времето на мача. Съгласно т. 2 от ДР на ЗООРПСМ "Спортна зона" е определената с акт на кмета на общината зона, в която се осъществява контрол или пропускателен режим и която включва поземления имот, на чиято площ е разположен спортният обект, и прилежащата територия и инфраструктура до 500 м от неговите граници. По делото не са представени доказателства в какъв периметър е била оградената зона около Националния стадион Васил Левски, но доколкото жалбоподателят и свидетелите *** и *** са били на територията на бар извън стадиона и огражденията около него, съдът прие, че мястото на твърдяното нарушение не попада в територията на спортния обект. Поради това съдът прие, че в случая е налице и нарушение на материалния закон.

Като последно основание за отмяна на НП следва да се посочи и недоказаността на вмененото на жалбоподателя поведение. Както беше посочено по-горе, тежестта на доказване по делата от административнонаказателен характер е изцяло върху наказващия орган, като от него обаче не е проявена достатъчна процесуална активност за установяване на нарушението. А разпитаните по делото трима свидетели не сочат каквито и да е действия на жалбоподателя, които да сочат на извършено нарушение по ЗООРПСМ. С оглед неприложимостта на специалния закон към вмененото на жалбоподателя нарушение, съдът не е събирал и допълнителни доказателства по случая.

Предвид всичко гореизложено, процесното НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно с оглед множеството констатирани нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

Разпечатката съдържа 38 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8c182abc-b93f-4ea6-98c1-516de96c0a10