Акт от 05.07.2019, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Видин, 05.07.2019г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в публичното заседание на 21 май две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: В. В.

Членове: 1. А. П.

2. В. М. с участието на секретаря и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П. въззивно гражданско дело № 402 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от М.Й.В.,*** и въззивна жалба от Община

Видин против решението по гр.д.№ 2834/16г. на ВРС. Поддържа се във въззивните жалби неправилност и незаконосъобразност на решението.

Поддържа се във въззивната жалба на М.Й.В. , че предмет на обжалване у частта от решението, в която не е уважен изцяло предявения от нея иск. Поддържа се , че в тази част решението е неправилно и постановено в нарушение на закона, както и е необосновано. В жалбата се съдържат подробни оплаквания като се поддържа , че направените от ВРС изводи относно дължимото обезщетение противоречат , както на събраните по делото доказателства, така и на закона.

Поискано е в тази част да се отмени обжалваното решение и се уважи изцяло предявеният иск. В жалбата са развити подробни оплаквания за противоречието между събраните доказателства и изводите на първоинстанционния съд относно приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението. Поискано е в отхвърлената част решението да бъде отменено като се постанови решение, с което се уважи иска изцяло.

В жалбата на О. В. се съдържат оплаквания по отношение на тази част от решението , с което е уважен предявения иск, като се поддържа, че определения размер на обезщетението е прекомерно завишен. Подробни оплаквания са изложени и по основателността на искау като се поддържа, че по делото не са представени доказателства , които да ангажират отговорността на Община Видин за причинените увреждания на ищцата.

Поискано е да се отмени в уважената част и се постанови решение, с което се отхвърли предявеният иск.

Страните са оспорили всяка една от тях въззивната жалба на противната страна като неоснователна.

С решение № 57 от 19.07.2017 г.

ВОС е потвърдил решението на ВРС № 119 от 31.03.2017 г. постановено по гр.д. № 2834 по описа за 2016 г. на ВРС, с което е уважен предявения от ищцата М.Й.В. *** за сумата от 9000 /девет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания в резултат от настъпило на 22.01.2016г. около 19.00 часа, в гр.В., на тротоара на ул.“Ш.“, подхлъзване и падане със счупване на шийката на лява тазобедрената става, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 22.01.2016г. до окончателното издължаване, като е отхвърлен иска за разликата до пълния претендиран размер от 25 000 лева, като неоснователен.

С решение от 14.12.2018 г.ВКС по гр.д. № 5103 по описа за 2017 г. на ВКС е обезсилил решението на ВОС по гр.д.№196 / 2017 г. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ВОС. За да постанови този резултат касационният съд е приел, че при предходното разглеждане на делото ВОС се е произнесъл по нередовна искова молба, в която липсва изложение на обстоятелствата, при които е настъпило процесното падане, обуславящи ангажирането на отговорността на Община Видин за вреди от непозволено увреждане.

С оглед на приетото от касационната инстанция, настоящият състав на ВОСе дал указания на ищцата в първоинстанционното производство, да отстрани нередовностите по исковата молба, като изложи обстоятелствата, при които е настъпило процесното падане на заледената настилка, обуславящи ангажирането на отговорността на Община Видин за вреди от непозволено увреждане. В указания срок ищцата е подала искова молба –допълнение , с което е отстранила нередовностите по исковата молба. В срока за отговор общината е оспорила същата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от процесуално легитимирани страни в производството, в законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр.с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД за сумата предявена частично в размер на 25 000 лева от общо 30 000 лева, за претърпените от ищцата неимуществени вреди, в резултат на падането й върху непочистен и заледен тротоар на ул.“Ш.“ в гр.В., изразяващо се в силни и продължителни болки и страдания, причинени от „С. на б. ш. – з., ф. к. ф. с.“, ротиран долен крайник - „с. на з. п.“; възникване в резултат на това счупване на заболяването к. /а. на т. с./, ограничаване на движенията на т. с., увеличена и. на т. и засилена п. л., започване на с. на крака с а. к. и наклон на таза във фронталната равнина, куцане при ходене и възникване на проблеми поради натоварване на десния й долен крайник; продължителни силни болки и страдания, продължителна невъзможност за самостоятелно движение, затруднения в работата й и в бита; неудобство от поставянето й в зависимост от помощта на трети лица; намаляване на трудоспособността й и комплекси за непълноценност, които неимуществени вреди е започнала да търпи от датата на злополуката – 22.01.2016г. до момента, както и бъдещите такива, които ще продължава да търпи до края на издаденото й ЕР на ТЕЛК – до 01.10.2018г., ведно със законната лихва за забава, считано от 22.01.2016г. до окончателното издължаване. обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Не се спори между страните, признава се от ответника, и съдът е приел в доклада си, че са налице обстоятелства, които се признават от ответника и които не се нуждаят от доказване, а именно: че на 22.01.2016г. ищцата е паднала и следствие на това същата е получила „п. с. – з.“.

Не е спорно също между страните по делото, а и от събраните доказателства, ангажирани от ищеца и неоспорени от ответника, безспорно се установява, че на 22.01.2016г., времето в гр.Видин било доста студено, с минусови температури, имало е заледявания. Установява се още, че на същата дата, ищцата М.В. се е подхлъзнала на непочистеното и заледено тротоарно място на ул.“Ш.“, при което е получила с. на т. с., което е наложило оказването на спешна медицинска помощ и оперативна интервенция. В тази насока са категоричните показания на разпитаните свидетели на ицщовата страна, както и приложените медицински документи – лист за преглед на пациент в спешно отделение, епикризи и експертно решение.

От разпита на свидетеля К.Б. се установява, че денят на инцидента бил мразовит, но не валяло дъжд и сняг; че със свидетеля З.Н. тръгвали за работа към ГКПП – Б., като сборният им пункт бил на спирката на ул.“Ш.“ с бул.“П.“ в гр.В. и същите се придвижвали пеша по дясната страна на ул.“Ш.“ в посока кръстовището с бул.“П.“; че забелязали ищцата паднала на тротоара и изпитваща силни болки; че тротоарът бил заледен; че свидетелят давал кураж на пострадалата, както и й оказал първа помощ, тъй като дала признаци, че припада и си гълта езика; че след това дошли съпругът и сина на пострадалата, след което свидетелят си тръгнал, тъй като закъснявал за работа. Установява също, че инцидентът станал около 19.05 – 19.15 часа, тъй като по това време тръгвали за работа със служебен превоз.

Свидетелят З.Н. също установява, че инцидентът станал около 19.05 – 19.15 часа, когато със св.К.Б. видели ищцата да седи на тротоара на ул.“Ш.“, срещу магазина „А. и Б.“; че ищцата била в шок, за кратко загубила съзнание; че свидетелят се обадил на телефон 112 за да повика спешна помощ, след което пристигнали двама мъже, които останали при пострадалата.

Установява още, че времето било студено, както и че целия тротоар около 15 – 20 метра от мястото, където била ищцата до мястото, където бил паркиран автомобилът на свидетеля, бил заледен.

Свидетелят Е.Д. установява, че като лекар – ординатор към ЦСМП – Видин, след обаждане от телефон 112 за пострадал човек на улица „Ш.“, оказал помощ на ищцата; че пристигнал на място с линейка и заварил ищцата паднала на земята срещу стоянката за таксита, с обездвижен ляв крак и изпитваща силна болка; че при прегледа се установило съмнение за счупване на крака, което се потвърдило от направената в последствие рентгенова снимка; че свидетелят и още едно лице направили подвижна носилка на ръце и положили пострадалата в линейката, след което я закарали в спешното отделение.

Свидетелят Е.В. – съпруг на ищцата установява, че в деня на инцидента получил обаждане от съпругата си около 19.00 - 19.30 часа, за това, че е паднала и си е счупила крака на тротоара срещу „къщата с куклите“; че заедно със сина му пристигнали на място и видели пострадалата да седи на леда, като около нея имало 6 – 7 човека; че след няколко минути дошла линейка, която откарала ищцата в „Бърза помощ“. Установява, че първоначално изпратили ищцата в К., където й направила ЕКГ и установили, че с. й е и.; след това я изпратили на рентген, от снимката от който се установило с. на ш. на т. с. на л. крак; ищцата била върната в травматология, където й било обяснено че трябва да й бъде сменена с. Свидетелят и ищцата решили да продължат лечението в гр.С., в болница „П.“, където била транспортирана на следващия ден. Била й направена операция, били й поставени три „в.“ в крака, а след няколко дена свидетелят прибрал ищцата с инвалидна количка и автомобилен превоз; че ищцата останала обездвижена „на легло“ около 40 дена; че след това я извеждал навън с инвалидна количка, а след това с патерици; че свидетелят обслужвал ищцата; че й изписали тоалетен стол и инвалидна количка; че последната изпитвала страх да стъпва на крака си, да ходи бързо; че правела предписаните й упражнения, ходела на консултации, на рехабилитация в Г. – Р.С, а след това – в П. Б., като процедурите с минерална вода давали подобрение около една седмица; че се оплаквала от болки от коляното до кръста, тазобедрената става и мускулите, като тези оплаквания продължили около 50 дни. След това започнала да ходи, но болките продължили; че изпитва страх да не падне; че се качва по стълбите бавно придържайки се към парапета; че ищцата била болнични 6 месеца, след което започнала работа, но с бавни движения; че се чувствала непълноценна в работата си, тъй като работата й е свързана със слизане в канал за преглед на МПС, поставяне на уреди за измерване, което налага навеждане. Свидетелят установява още, че в деня на инцидента ищцата била тръгнала до магазина, който е на 200 -300 метра от дома им; че преди инцидента ищцата нямала заболявания, освен обикновени настинки и грип и че не е приемала по – специални медикаменти.

По делото са представени медицински документи и е назначена и изслушана съдебно – медицинска експертиза.

Медицинската експертиза, приета по делото по писмени документи установява, че на 25.01.2016г. е извършена оперативна интервенция спрямо ищцата – вътрешна фиксация на фрактурата с т. броя к. АО в.; че операцията е извършена под рентгенов контрол с минимални л. д. и след гладък следоперативен период; че на 30.01.2016г. ищцата е изписана с подобрение за продължаване на амбулаторно лечение, указания за контролен преглед за сваляне на конци на 05.02.2016г. От извършения преглед на ищцата на 31.07.2017г. експертизата установява: общо добро състояние, самостоятелна походка възможна без помощни средства, осъществява клек б. и м. стоеж; не се отчита накуцване и отслабване на мускулатурата; в областта на лява тазобедрена става л. м. ц. зараснали първично. Заключението на вещото лице е, че ищцата не би могла да има тежък двигателен дефицит с появило се в резултат на това неврологично заболяване и декубитални рани при положение, че е изписана на седмия ден с подобрение и насочена за амбулаторно лечение. Че съществува несъответствие между състоянието на ищцата при изписването и при освидетелстването от ЛКК по нервни болести, тъй като не е възможно за един ден състоянието на пациент, изписан с подобрение да се влоши до степен на термално състояние, описано в протокола, а също: че не е възможно обратното положение – състоянието при изписването да е погрешно, а протоколът на ЛКК да отразява истината, тъй като в противен случай пациентът не би бил изписан. Вещото лице установява, че движенията в ставите на л. д. крайник на ищцата са възстановени в нормален обем, като няма засягане на т. и п. област. А също – че не се отчита скъсяване, наклон на таза, куцане и отслабване на мускулите, като движението е възможно без никакви помощни средства.

Разпечатката съдържа 32 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8c17fce4-89a3-4c36-9af0-a6cf3c3786bd