Решение № 163 от 14.08.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Разлог, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов при участието на секретаря Х. Д. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Кристиян Стоилов, Адм. нак. дело №

20231240200368 по описа за 2023 г.

Производството е по чл.58д и сл. от ЗАНН. Обжалвано е НП №*/11.04.202 3 г. на Н-ка на О„ОД“-С., Д„ОД“ в ГД„ФК“, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 ал.2 от ЗДДС, на жалбоподателя Г.И.Ч., ЕГН*, с адрес в г.Б., о.Б., у.„И.Ч.“№28, е наложена санкция „глоба“ от 1`000.00 лева за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

В жалбата си до съда жалбоподателят моли да постанови решение, с което да отмени НП като излага доводите си за това. Оспорва по същество констатираното нарушение. Не е съгласен с направената констатация, че е извършвал пътнически превоз със свое МПС, а според него е налице споделено пътуване. Налице било противоречие в НП и дадената в същото правна квалификация, тъй като в обстоятелствената част на постановлението се обосновавало нарушение, изразяващо се в неиздаване на касов бон или друг платежен документ, а правната квалификация била за липса на монтирано и въведено в експлоатация ФУ. Твърди се, че е наложено наказания в горната граница на закона, въпреки факта, че нарушителят нямал други провинения и твърдяното нарушение било извършено за първи път. Претендират се разноски.

Процесуалният представител на АНО, издал НП, депозира писмено становище, с което твърди, че издаденият нак. акт е законосъобразен и обоснован. Доказвало се от събрания доказателствен материал, че жалбоподателят е извършил посоченото нарушение, като същото било с висок риск, предвид факта, че по този начин се укриват приходи от дейност и се касаело за т. нар. дейност в „сивата икономика“, която нанасяла щети на бюджета. Иска се от съда да потвърди НП, като присъди и юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от посочения в АУАН и НП за нарушител, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На 09.02.2023 г. М.Д.Г. и Е.П. – служители на ЦУ на НАП, посетили паркинг на началната станция на лифта, като е извършена проверка на МПС „Ф.Т.“ с рег. №*. Посочените служители се качили в ПС, като в него се намирали и други лица. Заедно с тях се качил в ПС и служителя на ГД„НП“ – Г.Й..

Превозът се осъществил от жалбоподателя, който, според казаното от свидетеля Й., сам се е представил и ги е попитал дали им е необходим транспорт. С оглед на въпроса, посочените 1 служители се качили в ПС, като крайна спирка била „Б.П“. Преди да се стигне до там, някой от останалите пътници слезли на други спирки. Служителят на НАП - М.Г. предоставил на жалбоподателя сумата от 45.00 лева – по 15.00 лева на човек, за осъществения транспорт, като по данни на св.Г., жалбоподателят ги е взел, но след това ги е върнал. След предоставяне на сумата, тримата служители (на НАП и на ГД“НП“) се представили и още в същия ден бил съставен АУАН №* от 09.02.2023 г. за това, че на същата дата, в сутрешните часове около 09:45 ч. жалбоподателят Ч. е извършвал пътнически превози с лично МПС, като при плащане не е издаден фискален бон или друг документ. Установено е, че превозното средство не е оборудвано (не е монтирано) с въведено в експлоатация ФУ.

Предвид направените констатации при проверката актосъставителя Г. е приел, че е нарушен чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. При предявяване и получаване на акта (станало на същата дата) не са отразени възражения. Постъпили са такива в законовия срок, но АНО е счел посочените твърдения за неосноватени. Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното НП, в което е възпроизведена фактическата обстановка, описана в акта.

На основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на жалбоподателя Г.И.Ч., ЕГН*, е наложена глоба от 1`000.00 лева за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства - св. М.Д.Г., Е.П. и Г.Й. – и тримата като участници в проверката, както и от приложените в преписката и приети от съда писмени доказателства.

Съдът намира, че показанията на свидетелите следва да се кредитират, тъй като отразяват преките впечатления на участвалите в проверката лица. Свидетелите са установили нарушението и са очевидци на същото. Показанията им са източник на пряка доказателствена информация за установеното. Не са противоречиви. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на свидетелските показания, или да сочат за наличието на мотив да се набеди жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.

Самият жалбоподател не оспорва факта, че към момента на проверката няма действащо и монтирано ФУ.

При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна следното:

В хода на адм. нак. производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.

АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица (видно от Заповед №ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на ИД на НАП), в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

С процесното НП на жалбоподателя е наложено адм. наказание „глоба“ от 1`000.00 лева на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Наредба Н-18 е издадена във вр. с приложението на чл.118, ал.4 от ЗДДС и с нея се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във вр. с ФУ и ИАСУТД; сервизното обслужване, експертизите и контролът на ФУ и ИАСУТД, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към НАП; издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им; условията и редът за издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на ФУ/ИАСУТД; изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв софтуер; изискванията към лицата, извършващи продажби ч/з електронен магазин.

2

Съгласно чл.3, ал.1 Наредбата Н-18 от 13.12.2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект ч/з издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС, или ч/з пощенски паричен превод, извършен ч/з лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ.

В чл.7 от Наредбата, са предвидени задължения на лицата по чл.3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта, а в ал.2 и ал.3 са предвидени забраните да се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл.3 без функциониращо ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба и да се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл.3, без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в тази наредба.

Видно от посочените норми, в тях законодателят е предвидил няколко самостоятелни и независими едно от друго задължения и забрани на лицата, извършващи продажби в търговски обекти и неизпълнението на което и да е от тях е самостоятелно адм. нарушение, за което е предвидена възможност за ангажиране на адм. нак. отговорност на лицата.

Описаната и приета за установена фактическа обстановка в АУАН и НП съдържа описание на 2 отделни нарушения. Едното касаещо реда и начина за регистриране и за въвеждане в експлоатация на ЕКАФП, а другото – реда за отчитане на продажбите. С процесното НП жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, т.е. касаещо задължението на лицето да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП ФУ.

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че правилно актосъставителят и НО са квалифицирали поведението на ЕТ като нарушение на чл.7, ал.1, във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ. Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по закона лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки /продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или ч/з издаване на касова бележка от ИАСУТД (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, като редът за това, съобразно с чл.118, ал.4 от ЗДДС се определя от специална Наредба, каквато е именно издадената от МФ Наредба №Н-18/2006 г. Нормата на чл.7, ал.2 от Наредба Н18/2006 г. на МФ не допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл.3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в наредбата, а чл.7, ал.1 от Наредбата задължава лицата по чл.3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

В конкретния случай, от доказателствата по делото се установява категорично, че жалбоподателят е извършил услуга на датата на проверката. Безспорно се установи, като по делото не се и спори, че същия не притежава регистрирано в НАП и въведено с експлоатация ФУ. Жалбоподателят се явява субект на нарушението, доколкото е лице, което извършва продажби, като предоставя услугата „обществен превоз“. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗАвП, обществен превоз е превоз, извършван за чужда сметка или с/у заплащане и икономическа облага, който се извършва с МПС. Според т.2 на §1 от ДР на ЗАвП, „пътнически превоз“ е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с МПС за чужда сметка или с/у заплащане или икономическа облага. В хода на проверката е установено, че превозът е извършен от превозвач, в качеството му на ФЛ и съгласно чл.1, ал.1, т.5 от ТЗ, същият е действал като търговец, тъй като е осъществявал по занятие сделки, свързани с продажби на услуги по транспорт (превоз) на пътници.

Брой и системност на така осъществените услуги сочат безспорно и за това, че те са извършени не за обезпечаване на собствени нужди, а с цел реализиране на печалба, т.е. лицето е действало като търговец по смисъла на чл.1, ал.1 от ТЗ. От свидетелските 3 показания на Е.П. се установи, че жалбоподателят е действал като „маршрутно такси“, осъществявайки превоз на „случайни граждани“. Не са налице изключенията, визирани в чл.2 от ТЗ. Според чл.286, ал.2 от ТЗ, търговски са и сделките по чл.1, ал.1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват. С оглед на изложеното се приема, че лицето е извършвало търговски сделки/услуги по транспорт на посочената в акта дата. Лицето е осъществявало дейност по занятие по смисъла на чл.1, ал.1 от ТЗ, доходите от която подлежат на облагане като търговски сделки. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва с/у заплащане и се различава от „превоз на пътници за собствена сметка“ по смисъла на §1, т.4 ДР на ЗАвП, който представлява превоз на пътници без заплащане „с нетърговска или нестопанска цел“, какъвто случай не е налице.

В съставения протокол за извършена проверка в обект от 09.02.2023 г., е посочено, че при извършена съвместна проверка със служители на приходите на транспортно средство, преди легитимация на контролните длъжностни лица, те са направили контролна покупка – заплащане на услуга за превоз на пътници ч/з специализиран превоз по направление начална станция на лифта – Б.п., като на водача на автомобила е заплатена в брой сумата за 3 бр. билета всеки на стойност 15,00 лева, с обща стойност 45,00 лева. Парите са платени на шофьора на транспортното средство, при което не е издаден фискален касов бон или друг документ удостоверяващ плащането, като е установено и че в транспортното средство липсва ФУ.