Решение № 10 от 08.03.2022, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. гр. Елена, 08.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря Светлана В. Пашова като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Гражданско дело № 20214130100107 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М. АНГ. К. против "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с която се иска осъждането на ответника за сумата от 15 000.00 лева обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпило на 04.09.2020 г. пътно-транспортно произшествие, както и за сумата от 43.20 лева – обезщетение за имуществени вреди вследствие настъпило на 04.09.2020 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения, считано от 13.12.2020 година.

Ищцата твърди, че на 04.09.2020 г., около 14:00 часа, на път 2-53, км.

43+100 в посока от гр. Елена към гр. Велико Търново водачът на мотоциклет „Х.” с рег. № *****, е допуснал настъпването на ПТП, в резултат на което са й причинени множество травми, включително мозъчно сътресение, травма на гръдния кош и увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия. Заявява, че получените травми са се отразили изключително тежко върху физическото й състояние, като постоянно изпитва болки в областта на главата, шията, гърба и гръдния кош, честно губи концентрация и ориентация за време и място, придвижва се трудно и изпитва непрекъсната 1 умора и остра болка при дишане и в покой. Сочи, че наред с физическите травми е претърпяла и душевни такива – чувствала страх за живота си и ужас от инцидента, от който не може да се отърси и понастоящем. Твърди, че вина за ПТП има застрахования при ответното дружество водач на мотоциклет „Х.”, рег. № *****, че до същото е отправена претенция за извънсъдебно плащане, която не е уважена.

Ответникът не оспорва, че към датата на ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение за мотоциклет „Х.”, рег. № *****, но оспорва да е налице противоправно поведение от страна на водача на мотоциклета. Заявява, че описаните от ищцата увреждания не са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като в тази връзка оспорва и механизма на произшествието. Прави възражение за съпричиняване, заявявайки че ищцата е пътувала без поставена предпазна каска и/или екипировка. Оспорва иска по размер, като счита, че същият не отговаря на причинената вреда и не е съобразен с приноса на пострадалата.

В проведените открити заседания процесуалният представител на ищцата поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване, като счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника.

Ответникът не изпраща представител в проведените открити заседания, като с писмени молби поддържа заявеното оспорване на исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От събраните писмени доказателства се установява, че на 04.09.2020 г., около 14:00 часа, на път 2-53, км. 43+100 в посока от гр. Елена към гр. Велико Търново е настъпило ПТП с мотоциклет „Х.”, рег. № *****, управляван от М.Д.К., като по делото не е спорно, че към датата на процесното ПТП за посочения мотоциклет при ответното дружество е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност”. По повод процесното ПТП срещу М.Д.К. е съставен АУАН и е издадено НП, с което последният е наказан за това, че като водач на мотоциклета не е контролирал непрекъснато управляваното МПС и при излизане от дясна крива е изгубил контрол над него, в резултат на което е излязъл извън пътното платно и се е блъснал в скат.

Според заключението на допуснатата в настоящото производство авто2 техническата експертиза, основната причина за настъпване на ПТП е управлението на МПС със скорост, по-висока от критичната за вземане на завоя без занасяне в условията на дъжд и пътник на задната седалка, т.е. че водачът не е съобразил скоростта си на движение с пътната обстановка, с атмосферните условия, с условията на видимост и пр. Заключено е, че водачът на мотоциклета е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез намаляване на скоростта.

От заключението на допуснатата медицинска експертиза се установява, че в резултат от процесното ПТП ищцата е претъпяла мозъчно сътресение с зашеметяване и дезориентация за време и място, както и натъртвания на меките тъкани с оток в областта на раменния пояс и гръбната мускулатура.

Заключено е, че получените увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на ищцата, съпроводено с болки и страдания по време на възстановителния процес, неврологични смущения в шийния отдел на гръбначни стълб от болезнени и ограничени движения в шията и раменния пояс, както и въпросните увреждания са причинени при настъпилото ПТП и се дължат на внезапно придаден инерционен момент на тялото с последващо падане върху терена. Отразено е, че възстановителният период при този тип увреждания е 25-30 дни, след което се очаква възстановяване на клиничното здраве, но и че е обичайно и се наблюдават персистиращи субективни оплаквания от смущение на неврологични статус за неопределен период от време. Сочи се, че към момента на прегледа се наблюдават симптоми от лек характер, а липсата на травматични увреждания на меките тъкани на главата се обяснява с поставената по време на инцидента предпазна каска.

В съдебно заседание вещото лице по медицинската експертиза допълва, че не може да даде заключение за психоемоционалното състояние на ищцата, както и че настъпилата черепномозъчна травма не налага физиотерапия и рехабилитация, а единствено консервативно лечение в домашно-амбулаторни условия с поддържащо лечение от обезболяващи.

Според показанията на св. М.К. – съпруг на ищцата, на 04.09.2020 г. свидетелят и ищцата са пътували от гр. Сливен за гр. Велико Търново, като след гр. Елена на десен завой е загубил контрол над превозното средство.

Заявява, че при падането от мотоциклета съпругата му е загубила съзнание, 3 което е довело до повикването на спешна медицинска помощ и транспортирането й в болница в гр. Велико Търново. Твърди, че с болничното заведение вратът на ищцата е бил обездвижен с яка, като са били налични наранявания в областта на гръбначния стълб, рамото, врата и гръдния кош, което е наложило 4-5 дневен престой в болницата. Заявява, че след инцидента се е наложила физиотерапия за раздвижване на врата и гръбнака, като са били налични болки в рамото и в лявата ръка. Сочи, че по повод мозъчното сътресение са и изписани медикаменти за срок от един месец, като твърди, че възстановяването на ищцата не е приключило напълно.

При установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД, за основателността на който ищцата следваше да докаже, че в причинна връзка с противоправно деяние на лицето, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпяла сочените неимуществени вреди и техния интензитет.

Предвид събраните доказателства, съдът намира за безспорно установено настъпилото на 04.09.2020 г. ПТП с мотоциклет „Х.”, рег. № *****, чиято „Гражданско отговорност” е застрахована при ответника, както и че по време на инцидента ищцата е пътувала на мотоциклета. От заключението на допуснатата автотехническа експертиза се установява, че причината за настъпването на ПТП са действията водача на мотоциклета, който е имал възможност да предприеме намаляване на скоростта преди да напусне платното за движение, с което да предотврати произшествието.

Видът и размерът на неимуществените вреди се установява от събраните писмени доказателства, от заключението по допуснатата медицинска експертиза, както и от ангажираните гласни доказателства, макар и ценени при условията на чл. 172 ГПК.

От събраните доказателства се установява, че в резултат от настъпилия инцидент ищцата е претъпяла мозъчно сътресение с зашеметяване и дезориентация за време и място, както и натъртвания на меките тъкани с оток в областта на раменния пояс и гръбната мускулатура. В резултат от инцидента при ищцата все още са налице персистиращи субективни оплаквания от смущение на неврологични статус, ограничени движения във 4 врата, болки в рамото и слабост в лявата ръка. Налице са и данни за претърпяна психическа травма, обичайно следствие от претърпения инцидент.

Съдът съобразява изложените факти относно вида на получените увреждания и свързаните с тях страдания, като въз основа на приетото за установено и при условията на чл. 52 ЗЗД приема, че справедлив размер за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди се явява сумата от 7 000.00 (седем хиляди) лева. За да определи размера на обезщетението, съдът съобрази както претърпените физически увреждания, наличните и понастоящем оплаквания от ограничени движения във врата, болки в рамото и слабост в лявата ръка, така и фактът, че физическото възстановяването на ищцата все пак е завършено в пълен обем и спрямо същото не се очакват бъдещи негативни последствия – обстоятелство, което се установява от заключението по допуснатата медицинска експертиза. В тази връзка, следва да се отбележи, че съдът не кредитира показанията на св. Костов в частта, в която същият твърди, че ищцата е губила съзнание, доколкото въпросното обстоятелство не се подкрепя от медицинската документация и от заключението на вещото лице. Междувпрочем, подобно твърдение не е наведено и от самата ищца в исковата й молба, както и в извънсъдебната й претенция.

В случая от страна на ответника е направено конкретно възражение за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат - че ищцата е пътувала без поставена предпазна каска и/или екипировка, което обстоятелство е довело до получените увреждания. Въпросното възражение обаче, се не се подкрепя от събраните доказателства и се опровергава както от свидетелските показания, така и от заключенията по автотехническата и медицинската експертизи.

От приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че ищцата е направила разходи за болничен престой и такива за потребителски такси и рехабилитация, които разходи са на обща стойност от 43.20 лева, които следва да й бъдат присъдени.

Ищцата търси обезщетение за забава в размер на законната лихва, като същата е предявила претенцията си пред застрахователя на 23.11.2020 г. В отговор на претенцията ответникът е поискал представянето на допълнителни документи, описани в писмо от 10.12.2020 г. По реда на чл. 106, ал. 3 КЗ обаче, застрахователят може да изисква само доказателства за обстоятелствата, относими към основанието и размера на претенцията, а 5 според ал. 5, не се допуска изискване на доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. В конкретния случай, застрахователят е изискал документи, които макар да са формално относими към основанието и размера на претенцията, според съда нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. За да достигне до този извод, съдът съобразява освен вида и броя на изисканите документи, още и обстоятелството, че с извънсъдебната си претенция ищцата е представила всички налични към онзи момент доказателства, с които същата е разполагала и които доказателства са представени от нея и в настоящото производство. С оглед това, забавата на ответника е настъпвала съгласно чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ с изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал.1 КЗ за произнасяне по претенцията, като ответникът е изпаднал в забава на 24.02.2021 г., след изтичане на 23.02.2021 г. на тримесечния срок по чл. 497, ал. 1, т. 2, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ. Поради това акцесорната претенция на ищцата за заплащане на законна лихва за забава върху присъденото застрахователно обезщетение за периода от 13.12.2020 г. до 23.02.2021 г. се явява неоснователна.