Определение № 1083 от 11.09.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1083 гр. Благоевград, 11.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Коева

Членове:

Милена Каменова

РОСИЦА ВЕЛКОВА като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20251200500811 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба, подадена от М. Н. С. и М.

Н. Д., чрез адв. В. К., против определение №394/04.06.2025г, постановено по ч.гр.д.№474/2025г. по описа на РС-Петрич, с което е отхвърлена молба по чл.83, ал.2 ГПК.

Жалбоподателите считат постановеният съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен. Молят да се отмени обжалваното определение и вместо него да се постанови акт, с който да бъдат освободени от заплащането на такси по гр.д 474/2025г. по описа на РС Петрич.

Съдът, след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, разгледана по същество и основателна.

Производството пред районен съд е образувано по искова молба от М.

Н. С. и М. Н. Д. срещу „Първа инвестиционна банка“ АД. Всяка от ищците предявява по шест иска по чл.439 ГПК, същите са оценяеми и дължимата такса за исковете за всяка от ищците е по 393.45 лева или общо дължимата се държавна такса е 786.90 лева, районният съд неправилно е определил дължимата се държавна такса.

В исковата молба е направено от ищците особено искане - за освобождаване от заплащане на държавни такси по производството. След дадени указания от районния съд ищците са внесли общо сумата от 50 лева държавна такса и са поискали да бъдат освободени от държавна такса до пълния й размер, посочен от съда.

По делото служебно са изискани и събрани справки за притежавани от 1 ищците и членовете на семействата им недвижими имоти, МПС-та, трудови и др. доходи/приходи, наличие на регистрирани фирми. Представени са и декларации по чл.83, ал.2 ГПК.

С атакуваното в настоящото производство определение, районният съд е отхвърлил молбата, мотивирайки се, че същата е неоснователна, тъй като декларациите не съдържат изявление за знание за наказателната отговорност по чл.313 НК при невярно деклариране, поради което имат характера на твърдения на заинтересована страна досежно благоприятни за нея обстоятелства. Предположил е, че след като през 2024 година ищците и съпруга на молителката Д. са продали недвижим имот, представляващ поземлен имот с площ от 467.000 кв.м. с административен адрес ул.“Перманик“ гр.Петрич, жилищна сграда - еднофамилна, с площ 52 кв.м. в гр.Петрич, както и че след като през 2022г. ищцата Д. и съпругът й са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот в местност „Зиче“, землището на гр.Петрич, с площ от 919 кв.м., недвижим имот в гр.Петрич, ул. „Ильо Войвода“ с площ от 486 кв.м., недвижим имот парцел от 605 кв.м, то същите разполагат с доходи и към момента на подаване на исковата молба

Въз основа на горното прави извод, че ищците разполагат с доходи за заплащана на дължимите се държавни такси.

Въззивният съд не споделя съображенията, изложени в мотивите на атакувания съдебен акт. В определение № 496/10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, определение № 442/19.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7440/2013 г. на II-ро гр. отд. на ВКС, определение № 603/25.05.2014 г. по ч. т. д. № 2139/2014 г. на II-ро търг. отд.на ВКС и определение № 686/12.12.2014 г. по ч. гр. д. № 7091/2014 г. на I-во гр. отд. на ВКС (както и в цитираните в тях актове на ВКС) е прието, че по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото. В подобен смисъл е и приетото в мотивите към т. 12 от тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, - че искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или 2 съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство; когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 от ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. В определение № 686/12.12.2014 г. по ч. гр. д. № 7091/2014 г. на I-во гр. отд. на ВКС, определение № 811/12.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6447/2014 г., III-то гр. отд. на ВКС (както и в цитираните в тях актове на ВКС) е прието, че преценката не може да бъде извършвана на основата на предположение за възможността лицето да полага труд и да реализира доход, както и за наличието на приходи от осъществявана търговска дейност при наличието на изрично изявление в декларацията, че такива доходи лицето не получава; ако за съда съществува основателно съмнение в истинността на посочените в декларацията данни, на искащото освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса лице могат да бъдат дадени указания за представяне на допълнителни доказателства, установяващи тези данни, но не и да се формира извод за липса на предпоставки за освобождаване от заплащането на държавна такса само на основата на предположение, което при липса на доказателства следва да се приеме за необосновано; едва след отстраняване на съществуващата неяснота относно тези обстоятелства, съдът следва да постанови акта, с който се произнася по искането. Също така е прието, че ако въпреки дадените от съда изрични указания, страната не представи доказателства в подкрепа на декларираните от нея обстоятелства – за наличие на причини, поради които тя твърди, че не е в състояние да реализира доходи от трудова или търговска дейност, въпреки че е в трудоспособна възраст или че има данни, че тя е регистрирана като едноличен търговец или участва като съдружник в персонално търговско дружество, то следва да се приеме, че самата страна е създала пречки да се установи действителното имуществено състояние, поради което не следва да се освобождава от внасянето на такси и разноски за производството по делото на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

В случая съдът не е указал на ищците да представят допълнителни доказателства за имущественото им състояние, а служебно е събрал такива.

Предвид цитираната съдебна практика съдът неправилно се е позовал на факта, че декларациите не съдържат изявление за знание за наказателната отговорност по чл.313 НК. Видно, че районният съд не е дал указания за представяне на декларации, които да съдържат изявление за знание за наказателната отговорност по чл.313 НК, нито пък за представяне на други доказателства за установяване на имущественото състояние на ищците. По отношение на посочените имоти, собственост на ищцата и съпругът й, е видно от приложената справка от Агенция по вписванията, че същите са възбранени.

От същите не могат да реализират доходи под формата на наем. Съдът е 3 изследвал имущественото състояние на молителите, но е постановил крайния си извод въз основа на факти и обстоятелства, които са се осъществили в предходен момент, а именно разпоредителни сделки. Като е извършил преценка относно материалните възможности на молителите, позовавайки се и на евентуални предположения за доходи във връзка със сключени разпоредителни сделки в минал период и без да съпостави общото имуществено състояние на страната с цената на иска, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Настоящият състав намира, че декларираните фактически данни от молителите към момента на предявяване на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК и от събраните доказателства за имущественото им състояние, а именно за и щцата М. Н. С., че не притежава недвижимо имущество и доходи, а за ищцата М. Н. Д., че заедно със съпруга си притежава недвижими имоти, които са възбранении, не води до извод за наличие на доходи за заплащане на дължимите се държавни такса над внесения вече от ищците размер от 50 лева. Ирелевантни са обстоятелствата, че в предходен момент при подаването на исковата молба страните са разполагали с достатъчно средства да заплатят дължимите се държавни такси.

Обуславящо в случая е обстоятелството, че към момента на искането се установява, че молителите не разполагат с възможност да понесат задължението за внасяне на дължимите се държавни такси в пълен размер.

Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и ищците да бъдат освободени от заплащането на дължимите се държавни такса над внесения вече размер от 50 лева.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 394/04.06.2025г, постановено по ч.гр.д.

№474/2025г. по описа на РС-Петрич,с което е отхвърлена молба по чл.83, ал.2 ГПК и вместо същото постановява:

ОСВОБОЖДАВА М. Н. С. и М. Н. Д. от задължението за внасяне на държавни такси над внесения вече размер от 50 лева до пълния общ размер от 786.90 лева по гр.д. № 474/2025 година по описа на Районен съд-Петрич.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5