Решение № 527 от 07.02.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 18850/2023
- Вид
- Решение № 527
- Подписан
- 07.02.2025
- В сила
- 04.03.2025
- Състав
- Пламена Недкова Славова - Милева
Цитирани разпоредби
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.55, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 527 гр. Пловдив, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330118850 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от "М-Трейд Фроузен Фрутс" ЕООД срещу Й.
К.. Ищецът твърди, че имал сключен с ответницата договор за продажба на пресни малини от реколта 2019/2020г. от 02.07.2020г., като ищецът платил авансово на ответника сумата от 8000 лв., но по - късно, поради неизпълнение на задължението за доставка на малините и невъзможността при последващо изпълнение те да са от същата реколта, развалил договора без да дава срок за изпълнение. За вземането се снабдил със заповед за изпълнение. Моли съда да признае за установена дължимостта на вземането, ведно със законната лихва от подаване на заявлението. При евентуалност твърди, че ответницата е получила сумата при начална липса на основание и иска от съда да я осъди да върне сумата, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.
Ответникът твърди, че не е страна по процесния договор, а такъв бил сключен с нейния брат, във връзка с което ответницата само предоставила на брат си банковата си сметка и му предала постъпленията по нея. Твърди, че с плащане по банковата й сметка ищецът е изпълнил на овластено от кредитора лице. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното:
Предявени са искове в условията на евентуалност – установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
За основателността на главния иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.55, ал.1, пр.3 1 от ЗЗД следва да са настъпили следните юридически факти: сключване на договор за продажба на пресни малини между ищеца и ответника, неизпълнение на договора от ответника, безполезност на изпълнението, отправяне на изявление за разваляне на договора от ищеца, получаване на сумата от 8000 лв.
Ищецът не доказа сключването на договора именно с ответницата, за което му бе разпределена доказателствена тежест. Управителят на ищцовото дружество по реда на чл.176 ГПК посочи, че не е имал личен контакт с ответницата, а е договарял с брат й, който посочил, че действа като неин представител. В тази връзка липса писмен договор, пълномощно, липсват и други доказателства, че П.К. е действал като представител на сестра си Й. К., от името на която е сключил договор с ищеца. Не беше представена и анкетната карта, която ищецът твърди, че П.К. му представил като доказателство, че Й. К. е земеделски производител. Това й качество също не се установява. Напротив, разпитаният по делото свидетел посочи, че не знае ответницата да е земеделски производител. Това отрече и самата ответница по реда на чл.176 ГПК. Единствената индиция по делото за някакви отношения между страните е извършеното от ищеца по сметка на Й. К. плащане на парична сума в размер на 8000 лв. с основание „аванс малини за преработка“.
Това основание обаче е посочено от ищеца и не доказва ответницата да е формирала волеизявление за сключване на договор. Поради недоказаност на факта на сключване на договора, недоказан остава искът за връщане на сумата на отпаднало основание. Не се установява същата да е дадена именно на основание сочения от ищеца договор. Ето защо искът по чл.422 ГПК подлежи на отхвърляне.
За основателността на евентуалния осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД следва да са възникнали следните юридически факти: плащане на сумата от 8000 лв. от ищеца на ответницата и липса на основание за получаването й.
Ответницата признава получаването на сумата от 8000 лв. по банковата си сметка от ищеца. Това се установява и от приложеното извлечение с платежни операции на ищеца. Не се доказва твърдяно от ответницата правно основание за това плащане, а именно – сключен договор за доставка на малини между ищеца и брата на ответницата, по който договор продавачът П.К. дал на ищеца банковата сметка на Й. К., по която го овластил да изпълни задължението си по договора за продажната цена. Не се доказа договор за продажба на малини между ищеца и П.К., който факт беше разпределен в доказателствена тежест на ответницата. В тази връзка бе представен само един приемо-предавателен протокол от 04.07.2020г. С оглед представените от ищеца доказателства за множество правоотношения с П.К., не може да се направи категоричен извод, че представеният протокол касае именно процесния договор от 02.07.2020г., а не някой от другите договори с П.К..
Разпитаният по делото свидетел също не даде сведения за сключен договор между брата на ответницата и ищеца. Не се събраха доказателства и че сумата от 8000 лв. е била реално предадена на П.К., освен твърденията на самата 2 ответница. Единственият факт, който се установи от показанията на разпитания свидетел, е, че П.К. поискал от сестра си да му предостави банковата си сметка, по която да бъдат преведени в негова полза парични суми. Тази уговорка между брат и сестра не съставлява основание за получаване на сумата от Й. К., тъй като не обвързва ищеца. Й. К. е получила по сметката си сумата от 8000 лв. от ищеца без да има договор с него, без да е доказано тази сума да е преведена в полза на брат й по договор с ищеца, без уговорка с ищеца сумата да бъде предадена на П.К.. При това положение сумата е получена от ответницата без основание и същата е нямала други права, освен да я върне на изпращача. Евентуалният иск се явява основателен и следва да се уважи, като ответницата бъде осъдена да плати сумата от 8 000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 19.12.2023г., до окончателното плащане.
При този изход от спора, право на разноски само за исковото производство има ищецът - 1300 лв. за адвокатски хонорар и 160 лв. за държавна такса в исковото производство. Ответникът е направил искане за присъждане на адвокатски хонорар за заповедното производство в размер на 840 лв. с ДДС, който следва да му се присъди с оглед отхвърляне иска по чл.422 ГПК и невъзможността заповедта за изпълнение да влезе в сила.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М- Трейд Фроузен Фрутс” ЕООД, ЕИК:
201787642, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Янко Сакъзов“ № 13, ет. 4, иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на Й. Г. К., ЕГН:
**********, от ***, че същата дължи на дружеството сумата от 8000 лв., получена при отпаднало основание – развален договор от 02.07.2020г. за продажба на пресни малини от реколта 2019/2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 31.10.2023г., до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 15968/2023г. на ПРС.
ОСЪЖДА Й. Г. К., ЕГН: **********, от ***, да плати на „М- Трейд Фроузен Фрутс” ЕООД, ЕИК: 201787642, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Янко Сакъзов“ № 13, ет. 4, по предявения от дружеството иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 8 000 лв. – получена от Й. К. при начална липса на основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 19.12.2023г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Й. Г. К., ЕГН: **********, да плати на „М- Трейд Фроузен Фрутс” ЕООД, ЕИК: 201787642, разноски за исковото производство: 1300 лв. за адвокатски хонорар и 160 лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА „М- Трейд Фроузен Фрутс” ЕООД, ЕИК: 201787642, да плати на адв. Г. Х. Б., ЕГН:**********, сумата от 840 лв. – адвокатски хонорар с 3
ДДС на основание чл.38 от ЗА за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4