Акт от 18.05.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е град София, 18.05.2023г.

В

И М Е

Т О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.: Т. ИВАНОВА при секретаря Ц. ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ……..…… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №10254 по описа за 2020г. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №118535 от 11.06.2020г., постановено по гр.дело №66817/2016г. по описа на СРС, I Г.О., 44-ти състав, са отхвърлени предявените от В.Д.М., с ЕГН **********, срещу С.Г.П. искове с правно основание чл.150, ал.1, пр.4 НПК, вр. чл.25 от Наредба №3 от 30.11.2012г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД съответно за сумата от 4400 лв. – главница, представляваща непогасен остатък от дължимо възнаграждение в общ размер от 8800 лв. за изготвено заключение по съдебно-счетоводна експертиза по ДП №13-П/2011г. по описа на СГП – Следствен отдел, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.11.2016г. до окончателното плащане, както и за сумата от 639.28 лв. – мораторна лихва за периода от 20.04.2014г. до 22.09.2015г..

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - В.Д.М., с ЕГН **********, починал на 19.10.2021г. - в хода на въззивното производство, и на основание чл.227 от ГПК с определение от 30.03.2022г. са конституирани като въззивници неговите наследници по закон, както следва: Г.В.М., с ЕГН **********, съпруга, и С.В.Т., с ЕГН **********, дъщеря, с която се обжалва изцяло решение №118535 от 11.06.2020г., постановено по гр.дело №66817/2016г. по описа на СРС, I Г.О., 44-ти състав, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.150, ал.1, пр.4 НПК, вр. чл.25 от Наредба №3 от 30.11.2012г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД. Инвокирани са оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и събраните по делото доказателства. Поддържа се, че първоинстанционния съд не е отчел факта, че възложената съдебно-счетоводна експертиза по ДП №13-П/2011г. по описа на СГП – Следствен отдел е обемна /съдържаща 101 листа/, сложна и специфична, както и че е изготвена от висококвалифицирано вещо лице, поради което е налице основанието, предвидено в чл.32, ал.1 от Наредба №3 от 30.11.2012г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (отм.), определеното възнаграждение за изготвяне на възложената експертиза да бъде увеличено на 100 %, т.е. в случая на сумата от 8800 лв. каквато ищеца претендира да му бъде заплатена от органа, възложил експертизата – СГП, надлежният ответник по делото. Твърди се още, че за изготвяне на възложената експертиза вещото лице е направило разходи, както следва: за ползване на помещение, компютър, принтер и ксерокс, ползване на правен софтуер „Сиела“, ползване на интернет, разходи за транспорт – гориво, материали, литература, телефон, помощни средства, както и труд, които не са взети предвид от органа, възложил експертизата – СГП, при определяне на дължимото възнаграждение. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

Въззиваемата страна – С.Г.П., чрез прокурор М., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага доводи за законосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Предявени са от В.Д.М. срещу С.Г.П. осъдителни искове с правно основание чл.150, ал.1, пр.4 НПК, вр. чл.25 от Наредба №3 от 30.11.2012г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, относими към релевантните за спора факти и обстоятелства, които са подробно обсъдени и преценени от първостепенния съд при обосноваване на своя краен извод за неоснователност на заявените искови претенции.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г., ОСГТК на ВКС). В случая при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от В.Д.М. срещу С.Г.П. осъдителни искове с правно основание чл.150, ал.1, пр.4 НПК, вр. чл.25 от Наредба №3 от 30.11.2012г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявените искове като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В конкретната хипотеза предмет на предявения главен иск е вземане за възнаграждение, което ищецът твърди, че му се дължи в качеството на вещо лице за изготвено експертно заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза по ДП №13-П/2011г. по описа на СГП – Следствен отдел. За основателността на така предявения иск ищецът в хода на исковото производство следва да докаже при условията на пълно и главно доказване с допустимите в закона доказателствени средства следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на постановен акт на компетентен орган, с който на ищеца е възложено изготвянето на заключение по допусната експертиза в соченото досъдебно производство и е определено възнаграждение в претендирания от него размер; 2) изпълнение на задължението му да изготви и депозира пред органа по назначаването заключение по експертизата, 3) приемане на заключението от органа – възложител, и 4) неизпълнение задължението на ответника да заплати на ищеца следващото му се възнаграждение.

В разглеждания случая от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, които не са оспорени по надлежния ред, поради което съдът ги преценява като годни доказателства, установяващи релевантни за спора факти и обстоятелства, се установява, че с постановление от 06.01.2014г., заведено под рег.№11-Р.10/08.01.2014г., за назначаване на експертиза, изготвено от следовател Б.А.при СГП – Следствен отдел, на ищеца - В.Д.М. в качеството му на експерт по икономически експертизи, вписан в списъка на вещите лица при СГС, е възложено изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза по ДП №13-П/2011г. по описа на СГП, като в постановлението са определени задачите на експертизата и е определен срок за представяне на експертното заключение до 10.03.2014г.. От представен опис на предадени документи от 21.03.2014г. се установява, че на посочената дата ищецът - В.Д.М. е предал на органа по назначаване изготвено заключение по експертизата, ведно със справка-декларация по чл.33, ал.1 вр. чл.29, ал.2 от Наредба №3 от 30.11.2012г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (отм., но действаща към момента на възлагане на експертизата, съответно към нейното предаване и изготвяне на справката-декларация от експерта). В съставената справка-декларация експертът е отчел извършена работа по експертизата, като е декларирал, че е работил през периода от 08.01.2014г. до 21.03.2014г., включително в почивни дни и през един национален празник, декларирано е изработено време в часове, възлизащо на 880 часа, като при ставка за плащане от 5 лв. на час съгласно чл.31, ал.1 от Наредба №3 от 30.11.2012г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (отм.), е изчислен размер на дължимо възнаграждение от 4400 лв.. На основание чл.32, ал.1 и ал.2 от приложимата Наредба №3 от 30.11.2012г. (отм.) с оглед обема и сложността на експертизата, високата квалификация на вещото лице и положения труд в неработни дни, е поискано увеличение със 100% на дължимото възнаграждение, т.е. сумата от 8800 лв.. На следващо място по делото не е спорно, че изготвеното от ищеца заключение по допуснатата експертиза е било прието, като с постановление от 21.03.2014г. на следовател Б.А.при СГП – Следствен отдел, на ищеца е определено възнаграждение в поискания съобразно справката – декларация размер от 8800 лв. С разпореждане от 21.12.2015г. на и.ф. административен ръководител на СГП – градски прокурор Н.Р., е одобрено възнаграждението на ищеца в окончателен размер от 4400 лв., която сума е наредено да бъде платена на експерта от бюджетните средства на СГП. Със същото разпореждане е прието, че не са налице предпоставките по чл.32, ал.1 и ал.2 от приложимата Наредба №3 от 30.11.2012г. (отм.) за увеличаване на възнаграждението до поискания от ищеца размер от 8800 лв. и няма основание да му бъде платена определената в повече сума съобразно постановлението от 21.03.2014г., което не е било съгласувано със завеждащия Следствен отдел при СГП, а евентуално и с наблюдаващия прокурор, при спазване на установения за това ред със заповед №2668/01.11.2013г. на и.ф. градски прокурор Е.Д., в която е регламентиран реда за изплащането на възнаграждения на вещите лица за изготвени експертизи по досъдебни производства на Следствен отдел при СГП, като изрично е посочено, че изплащането на възнаграждения на вещите лица се извършва въз основа на издадено постановление за определяне на възнаграждението, след съгласуване със завеждащия Следствения отдел, а при необходимост и с наблюдаващия прокурор, и се утвърждава от административния ръководител на СГП. По делото е представено писмо на П.П., завеждащ Следствен отдел при СГП, от 24.04.2014г., адресирано до зам.Главен прокурор Б.С., в което е обективиран отказ за одобряване на приетото от органа по назначаване възнаграждение от 8800 лв.. На следващо място страните не спорят, а и от представеното платежно нареждане от 20.01.2016г. се установява, че на ищеца е било заплатено възнаграждение в размер от 4400 лв. за изготвената експертиза по издадена от него сметка/фактура от 18.12.2015г.. Не се спори също, че ответникът не е заплатил на ищеца претендираната от последния разлика над 4400 лв. до поискания размер на възнаграждението от 8800 лв..