Решение № 112 от 28.04.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. ХАСКОВО, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно гражданско дело № 20255600500104 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив против Решение № 255/27.12.2024 г., постановено по гр. д. № 546/2024 година, по описа на Районен съд Свиленград, с което съдът е признал за установено по отношение на „Електроразпределение Юг”, ЕАД, че Г. А. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, обл. Хасково, ул. ***, не дължи сума в общ размер на 2695.88 лева, представляваща допълнително начислени суми, вследствие на установено непълно измерване на използваната електрическа енергия по фактура № 8314440995/15.05.2024 г. за периода 01.01.2024 г. до 29.03.2024 г. за място на потребление в гр. ***, ул.

***, с клиентски номер ***, измервателна точна /ИТН/ ***, за електромер № ***, и е осъдил ответника „Електроразпределение Юг” ЕАД да заплати на ищеца сумата от 957.84 лева, представляваща направените по делото разноски.

В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на обжалваното решение, поради неговата необоснованост и материална незаконосъобразност. Въззивникът твърди, че е неправилен изводът на решаващият съд, че не са налице предпоставки за корекция на сметката.

Твърди, че неправилно съдът приел, че след като не е доказано по надлежния ред виновно поведение на потребителя, то не били налице и основания за корекция на сметката. Излагат се съображения във връзка с дължимостта на сумата, която е включена в коригиращата сметка и съответно издадената въз 1 основа на нея фактура. Изложени са съображения и относно приложението на материалния закон във връзка с измененията в законодателството и поконкретно за правилата за измерване на количеството електрическа енергия, които счита, че следва да намерят приложение в настоящия случай. Позовават се и на новата съдебна практика на ВКС, която моли да бъде взета предвид от въззивната инстанция. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови ново, по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК като неоснователен и недоказан и присъди направените по делото за двете инстанции разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски, представляващи платено възнаграждение на адвокат.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от Г. А. К., чрез процесуалният му представител адв. Х. Х. с който оспорва подадената въззивна жалба и развива съображения за правилност на обжалваното решение. Моли въззивната инстанция да потвърди първоинстанционното решение и да му присъди разноски.

Окръжен съд - Хасково, след като обсъди направените в жалбата доводи и прецени доказателствата по делото, приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред РС Свиленград е образувано по искова молба, подадена от И.Т.П., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив сумата от 2695.88 лева, представляваща допълнително начислена електрическа енергия за минал период по фактура № 8314440995/15.05.2024 г. за имот находящ се в гр.***, ул.***, с клиентски номер ***, измервателна точна /ИТН/ ***.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че не е доказано виновно поведение на потребителя, което да е препятствало правилното отчитане на потребената ел. енергия, въпреки положената от лицензианта грижа, чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства, поради което едностранната корекция от страна на „Електроразпределение Юг“ ЕАД е недопустима. Поради това е приел, че предявения иск е основателен и доказан, поради което го е уважил.

Така постановеното от РС Свиленград решение е правилно. При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички относими към спора и сочени от страните доказателства. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да се направи извод, различен от направеният от първоинстанционния съд.

Основният спор по делото е относно възможността за едностранна корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както и съответния размер на остойностяване на неотчетени количества. На този 2 въпрос нееднократно е даден отговор и той е, че ответното дружество не може едностранно да коригира отчетените показатели на ел. енергия без да установи ,че измервателното устройство е манипулирано умишлено от потребителя, без да бъде посочено изрично каква ел. енергия е била отчетена за съответния период и заплатена от потребителя, какъв е времевия период на неправилно отчитане и т.н. В трайно установената съдебна практика е отречена изцяло възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Прието е още, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите, подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146 ал. 1 от ЗЗД и чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Задължителната практика застъпва и разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел. енергия, противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел. енергия от средството за търговско измерване /СТИ/, отговорността да се прехвърля върху потребителя. Ответното дружество е собственик и оператор с единствен достъп до измерващото устройство, поради което същия следва да полага необходимите грижи за правилното функциониране на измервателното устройство, като констатираните неизправности бъдат своевременно отстраняване и да не възлага тежестта за тези неизправности на потребителя.

Безспорно установените отклонения в работата на процесното СТИ, довели до неточното отчитане на потреблението на ел. енергия от ответника, не се установи по пътя на пълното и главно доказване да са резултат от поведението на потребителя. Начислената сума за плащане по процесната фактура е резултат на предположение и на презумпция, които са лишени от законово основание. За да бъде основателна една такава корекция на сметка законът изисква несъмнено да се докажат нарочно извършените действия от страна на потребителя по манипулиране на СТИ и схемата му на свързване, както и пряко породената от тях неточно отчитане на ел. енергия, консумирана от потребителя. От събраните по делото доказателства не се установи, че причината електромера да отчита доставената до процесния обект ел. енергия с грешка извън допустимата се дължи на манипулацията на СТИ, реализирана именно от потребителя или от лице, действало с негово знание и съгласие.

Предвид изложеното Окръжен съд Хасково приема, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съдът не споделя мнението на въззивника, че цитираното от него решение на съдът на ЕС подкрепя тезата, че процесната сума се дължи от ищеца и искът следва да бъде отхвърлен, доколкото същото касае различна фактическа обстановка, в която безспорно е установено виновно поведение от страна на потребителя. Както бе посочено в настоящият случай не се установява виновно поведение от страна на потребителя, поради което и изхода от спора е в обратен смисъл от посочената от „Електроразпределение 3

Юг” ЕАД съдебна практика.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените по делото разноски, за въззивната инстанция. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 21.01.2025 г., върху който е отбелязано, че при сключването му е заплатена в брой сумата от 500 лева, в която част същият има стойността на разписка. Въззивникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемата платено възнаграждение за адвокат. Съдът намира направеното възражение за основателно. С оглед това, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, материалният интерес и Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22/ съдът счита, че възнаграждението за производството пред въззивната инстанция следва да бъде определено под минимума, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това и отчитайки правната сложност на делото, конкретния казус и положения от пълномощника на въззиваемия труд, който в случая е минимален и се свежда до подаването на писмена молба със становище по същество, съдът приема адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева за справедливо в конкретния случай. В този размер въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за производството пред въззивната инстанция.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 255/27.12.2024 г., постановено по гр.д.

№ 546/2024 г. по описа на Районен съд Свиленград.

ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” № 37, да заплати на Г. А. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, обл. Хасково, ул. *** сумата от 250 лева, представляваща направени по делото, пред въззивната инстанция, разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4