Решение № 287 от 06.08.2024, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 508/2024
- Вид
- Решение № 287
- Подписан
- 06.08.2024
- В сила
- 06.08.2024
- Състав
- Венцислав Стоянов Маратилов, Асен Валериев Велев, Десислава Ангелова Ралинова
Цитирани разпоредби
- чл. 433, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 4, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 287 гр. Пазарджик, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Венцислав Ст. Маратилов
Членове:
Десислава Анг. Ралинова
Асен В. Велев като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело № 20245200500508 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Образувано е по жалба на М. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.
„Ц. В." №* срещу Постановление от 30.05.2024г. по изп. дело № 20248890400591, по описа на ЧСИ Д. С., рег. № 889 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Пазарджик, с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство, поради погасяване на вземанията по давност. С жалбата длъжникът е изразил несъгласие с постановлението на съдебния изпълнител, като е отправено искане за неговата отмяна, поради изтичане на тригодишната погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не са постъпили становища от взискателите по изпълнителното дело - „Ф. И.“ ЕАД и ТД на НАП – гр.
Пловдив, офис Пазарджик.
В писмените си мотиви по обжалваните действия съдебният изпълнител изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Съдът, след като се запозна с твърденията изложени в жалбата и становището на съдебния изпълнител, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Изпълнително дело № 20248890400591 по описа на Д. С., рег. № 889 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Пазарджик е образувано на 05.04.2024 г. за събиране на парично вземане на „Ф. И.“ ЕАД срещу длъжника М. М. Д., въз основа на изпълнителен лист от 24.09.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 654/2015 г. по описа на Районен съд - В..
1
На 10.04.2024 г. като взискател по делото е присъединена Държавата, съгласно Удостоверение № 130372401868873/09.04.2024 г. от ТД на НАП – гр.
Пловдив, офис Пазарджик.
С молба с вх. № 17954/28.05.2024г. длъжникът М. Д. е посочил, че задължението му е погасено, тъй като е изтекла тригодишната давност, като моли да бъдат вдигнати наложените по делото запор на трудовото му възнаграждение и запор на ППС.
Молбата е изпратена на взискателя „Ф. И.“ ЕАД, който в свое становище я намира за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
С обжалваното в настоящото производство Постановление от 30.05.2024 г. съдебният изпълнител е приел, че не е в кръга на неговите правомощия да се произнася по материалното право, в това число дали същото е погасено по давност или не, доколкото е налице специален ред за това. Тъй като не е установил други основания за прекратяване на производството е отказал да прекрати изпълнителното дело.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
Жалбата е подадена в установения в закона срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК – отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, поради което същата е процесуално допустима за разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
В случая следва да се даде отговор на въпроса дали е в правомощията на съдебният изпълнител да върши преценка настъпило ли е погасяване по давност на вземането, чието принудително изпълнение реализира.
Съдебният изпълнител не е правораздавателен орган и е извън неговата компетентност да разрешава спорове относно съществуването на вземането по изпълнителното дело, нито може да разглежда правопогасяващи възражения в рамките на изпълнителното производство. Правата и задълженията на съдебния изпълнител в едно изпълнително производство произтичат и се основават на влязъл в сила съдебен акт, с който един правен спор е решен в правния мир със сила на пресъдено нещо и въз основа на него е издаден изпълнителен лист. Възражение за недължимост на вземанията по изпълнителния лист, поради изтекла след издаването му погасителна давност е материално правопогасяващо възражение за недължимост на притезанието и като такова е извън правомощията на съдебен изпълнител, респективно на съда в производството по чл. 435 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК лимитативно изброява хипотезите, при които изпълнителното производство се прекратява. Сред основанията за прекратяване няма изрично посочено настъпила погасителна давност на вземането на кредитора.
В разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК е предвидена хипотеза на прекратяване за изпълнението при влязло в сила съдебно решение по чл. 439 от ГПК, по силата на което длъжникът е провел успешно установителен иск 2 като е оспорил съществуването на вземането на кредитора, включително и поради погасяването му по давност. В този смисъл съдебният изпълнител не прилага служебно или по искане на длъжника института на погасителната давност по отношение на вземането, предмет на принудително изпълнение, а прилага последиците от уважения иск по чл. 439 от ГПК, по който исковият съд с решението си е признал за установено в отношенията между кредитора и длъжника, че вземането на кредитора срещу длъжника е погасено по давност и повече не съществува в правния мир, което вече е основание на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство. Поради това, самото позоваване на длъжника в изпълнителното производство на погасителна давност на вземането на кредитора не е достатъчно като основание за прекратяване на изпълнението, доколкото въз основа на такова позоваване, но само в проведен исков процес длъжникът може да докаже и да успее да се снабди със съдебен акт, че вземането на кредитора срещу него, предмет на принудително изпълнение, е погасено по давност и повече не съществува.
Затова този въпрос следва да се реши в състезателно исково производство.
Възникналите след образуването на изпълнителното дело спорове между взискателя и длъжника относно съществуването на задължението, предмет на изпълнителното производство, следва да бъдат решени между тях по пътя на исковото производство, в което могат да бъдат направени всички правопогасяващи възражения, възникнали след влизане в сила на съдебното решение, въз основа на което е издаден изпълнителния лист. В този смисъл доводите за наличие или липса на настъпила погасителна давност за вземането на кредитора не може да бъде предмет на преценка, както от съдебния изпълнител, така и от съда по реда на чл. 435 и следващите от ГПК в производство за контрол за законосъобразното развитие на изпълнителния процес и на изпълнителните действия на съдебния изпълнител, доколкото за нейното прилагане и зачитане е налице друг предвиден в закона процесуален ред, като последиците от това се прилагат от съдебния изпълнител въз основа на представено влязло в сила съдебно решение по чл. 439 от ГПК.
По делото не са налични данни, а и жалбоподателят не сочи, че е провел успешно иск по чл. 439 от ГПК срещу кредитора и че е получил търсената с този иск защита чрез постановено в негова полза и влязло в сила съдебно решение за установяване недължимост на вземането на кредитора срещу него, поради погасяването му по давност. Предвид изложеното жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, а постановлението на съдебният изпълнител, с което е отказал да прекрати изпълнителното производство, следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 30.05.2024 г. по изп. дело № 20248890400591 на ЧСИ Д. С., рег. № 889 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Пазарджик, с което е отказано прекратяване 3 на изпълнителното производство по искане на длъжника М. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Ц. В." №*, поради изтекла погасителна давност.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4