Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 144 от 20.09.2023, Районен съд - Девня

Съд
Районен съд - Девня
Дело
Гражданско дело 851/2023
Вид
Решение № 144
Подписан
20.09.2023
Състав
АНТОНИ ИВАНОВ НИКОЛОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Девня, 20.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20233120100851 по описа за 2023 година

Производство по реда на ЗЗДН.

Образувано е въз основа на молба от Ю. С. Г., ЕГН: ********** – лично и като възходящ на Борислав Г.ов К., ЕГН: **********, адрес: с. Ч., обл. В., ул. Р. № *, срещу Г. К. Г., ЕГН: **********. Твърди се, че в началото на м. август 2023 г. – чрез съобщение, 24. 08. 2023 г. – чрез думи, 25. 08. 2023 г. – чрез думи и действия, Г. К. Г., ЕГН: ********** – съответно съпруг и баща, е осъществил физическо и психическо насилие спрямо Ю. С. Г., ЕГН:

********** - съпруга, в присъствието на Б. Г.. К., ЕГН: ********** – син.

Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Молителката претендира спрямо ответника да бъде издадена заповед за незабавна защита, както и да бъдат предприети мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 6 от ЗЗДН.

Съдът се е произнесъл с определение, издал е заповед за незабавна защита, постановявайки мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 от ЗЗДН.

Молителката, редовно призована, в съдебно заседание не се явява лично, представлява се от процесуален представител. Моли се съдът да постанови решение, с което да уважи молбата. Претендират се разноски.

Ответникът, редовно призован, явява се лично и с процесуален представител. Моли се съдът да отхвърли молбата. Не се претендират разноски.

Д – СП – Вълчи дол, редовно призована, не се представлява.

1

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 29. 05. 2023 г. между мол. Ю. С. Г. и отв. Г. К. Г. бил сключен граждански брак. Непосредствено преди и след сключването му двамата били установени извън пределите на Република България, като през м. юли 2023 г. молителката, а през м. август 2023 г. ответникът, се прибрали в родината си.

На 23. 08. 2023 г. в гр. Варна, молителката родила дете - Б. Г.. К.. На 24.

08. 2023 г. ответникът посетил МБАЛ Света Анна АД с идея да види сина си, но това не се състояло. Опитал се да осъществи телефонен контакт с молителката, но без резултат. Потърсил съдействие от лица, осъществяващи охрана на медицинското заведение, което също не помогнало. На 25. 08. 2023 г. ответникът отново отишъл в МБАЛ Св. Анна АД. Тогава се състояла среща между молител и ответник /без присъствие на дете/, с цел избор на име на сина им. Между тях възникнало пререкание в тази връзка, което с помощта на служител било решено в полза на името Борислав.

Молителката подала молба в РС – Девня за осъществено домашно насилие, като било образувано настоящето дело. Същата претендира, че такова е извършено в началото на м. август 2023 г. - чрез съобщение, 24. 08.

2023 г. – чрез думи, 25. 08. 2023 г. – чрез думи и действия, в присъствието на Б. Г.К., ЕГН: ********** – син.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като обсъди потделно и в тяхната съвкупност свидетелските показания, приетите по делото писмени материали.

Изключение от това прави депозираната по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, доколкото по делото липсват категорични доказателства, напротив, събраха се такива, оборващи отразеното в същата.

Съдът кредитира частично показанията на свид. С. Я. Х. и изцяло тези на свид. Н. М. К. Изследвайки детайлно кредитираното действително биха могли да се изведат някои дребни противоречия, но съдът отдава това на факта, че споделеното е наситено с емоционален пълнеж, а не следва да се игнорира и роднинската връзка със страните по делото, съответно възходящ – низходящ. Същевременно същите в достатъчна степен изясняват фактическата обстановка, т. е. отклонения и относителни разлики в подробностите не променят цялостния смисъл на изложеното. Следва да се акцентира, че в същите липсват данни за изпратено съобщение, че ответникът щял да вземе на молителката бебето, както и изричане на тези думи от него към нея.

2

В показанията на свид. С. Я. Х. се съдържат данни за това, че при избора на име на низходящ, между молителката и ответника възникнало пререкание, при което втория осъществил физически контакт и вербален натиск спрямо първия, в частност, хващане с ръка тази на другата страна, вдигане на другата си ръка и изричане на: „подписвай, подписвай ма“. Съдът не споделя това поради няколко причини: на първо място такива твърдения липсват в молбата и декларацията към нея, респективно буди съмнение дали въобще са се случили, на следващо не са налице други доказателства, подкрепящи това, което също е индиция за това доколко заявеното е достоверно, не на последно място следва да се отбележи и факта, че свидетеля е заинтересовано лице, предвид роднинската връзка с молителката, а именно баща – дъщеря.

Съдът кредитира приетите писмени материали с изкл. на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Ю. С. Г., Борислав Г.ов К., Г. К. Г. са съответно съпруга, син, съпруг, т. е. молбата е подадена от и срещу лигитимни субекти съобразно разпоредбата на чл. 3 от ЗЗДН, респективно производството е допустимо.

Разгледано по същество обаче молбата се явява неоснователна.

Безспорно се установи, че детето е на изключително ниска възраст и до настоящия момент за него се грижи единствено молителката, а ответника дори не е докосвал сина си. Между страните са налице отношения, несъвместими с това на съпрузи, но тяхното поведение не следва да води до нарушаване на емоционалната връзка дете – родител. Същевременно от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за съзнателно проявено от страна на ответника поведение, което да е извършено с цел да се увреди телесната и психическата неприкосновеност на молителката и детето, честта и достоинството им, не се установи наличие на акт на домашно насилие. Молителката предявява три случая, а именно началото на м. август 2023 г., 24. 08. 2023 г., 25. 08. 2023 г., при които твърди, че е осъществено домашно насилие. Разгледани поотделно налице е следното: за началото на м. август 2023 г. не са налице доказателства, че ответникът е изпратил на молителката съобщение, че ще й вземе бебето, респективно съдът 3 няма как да приеме това твърдение за доказано. За 24. 08. 2023 г. отново не са налице доказателства, че ответникът е изрекъл твърдяното от молителката към нея, т. е. съдът няма как да приеме това за осъществено. За 25. 08. 2023 г. отново липсват доказателства за изричане на твърдяното от молителката, както и присъствие на дете – Б. Г. К., което води до същия извод за недоказаност. За тази дата следва да бъде отбелязано, че са налице свидетелски показания за осъществен физически контакт от страна на ответникът към молителката, като съдът по – горе изложи мотиви защо не кредитира това, но може да се добави, че молителката претендира за „посягане“, а свидетелят посочва физически контакт, т. е. при положение, че двамата са били по едно и също време на едно и също място, твърдят различни неща.

В контекста на изложеното съдът намира, че следва да отхвърли молбата, да осъди мол. Ю. С. Г. да заплати по сметка на РС – Девня сумата от двадесет и пет лв., представляваща дължима за образуване на производството държавна такса, поради което

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 5390 / 25. 08. 2023 г. на Ю. С. Г., ЕГН:

**********, за защита срещу осъществено домашно насилие в началото на м. август 2023 г., на 24. 08. 2023 г., на 25. 08. 2023 г., спрямо нея и детето Б. Г.ов К., ЕГН: **********, от Г. К. Г., ЕГН: **********, относно мерки по чл. 5, ал.

1, т. 1, т. 3, т. 6 от ЗЗДН и ГЛОБА по същия закон.

ОСЪЖДА Ю. С. Г., ЕГН: ********** да заплати по сметка на РС – Девня сумата от ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ЛВ., представляваща държавна такса за дело по ЗЗДН и държавна такса от ПЕТ ЛВ. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на съдебен контрол в 7 – дневен срок от уведомяването, пред ОС – Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4