Решение № 84 от 28.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Пловдив, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20265000500006 по описа за 2026 година

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№3825/24.09.2025г. от Д. Р. Й. срещу Решение № 226/04.08.2025 г. по гр. д. № 404/2024 г. на Окръжен съд – Смолян, с което се отхвърля иска на Д. Р. Й., ЕГН **********, от с. М. 11, да се осъди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. Витоша № 2, да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания в резултат на прекратяване на наказателното производство по присъда № 8356/09.11.20г. по НОХД № 475/16г. на РС-Гоце Делчев, отменена с решение № 75/10.05.21г. по ВНОХД № 5/21г. на ОС-Благоевград, в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 07.06.21г., до окончателното им изплащане, като неоснователен и недоказан.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, за което се излагат конкретни и подробни съображения. Поискано е да се отмени изцяло Решение № 226/04.08.2025 г. по гр. д. № 404/2024 г. на Окръжен съд - Смолян и вместо това да се постанови ново решение, с което да се уважат исковете на Д. Р. Й. срещу Прокуратурата 1 на Република България, Районен съд - Гоце Делчев и Окръжен съд — Благоевград, като ги осъди да заплатят на доверителя ми сумата от 50 000 лв. за вреди от незаконно обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и сумата от 50 000 лв. за нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 26 ЗОДОВ, определени глобално като обезщетение за всички настъпили неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.06.2021 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

В законния срок, от ПРБ подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна, за което са изложени конкретни съображения.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:

Предмет на делото е предявен от Д. Р. Й. иск с правна квалифиация по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 50 000 лв обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания в резултат на водено срещу ищеца наказателното производство, прекратено по отношение на него с решение № 75/10.05.21г. по ВНОХД № 5/21г. на ОС-Благоевград, с което е отменена присъда № 8356/09.11.20г. по НОХД № 475/16г. на РС-Гоце Делчев, в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение от 07.06.2021г., до окончателното му изплащане.

В определението си по чл.267 ГПК, настоящата инстанция е констатирала, че първоинстанционният съд е постановил неподлежащо на обжалване Определение рег.№13/09.01.2025г. по гр. д. № 404/2024 г. на Окръжен съд – Смолян, с което, след като е приел, че е сезиран от ищеца с иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди заради воденото срещу него наказателно производство, прекратено с Решение № 75/10.05.21г. по ВНОХД № 5/21г. на ОС-Благоевград, в размер на 50 000лв., както и с иск по чл.2б от ЗОДОВ, предявен срещу Прокуратурата на Република България, РСГоце Делчев и ОС-Благоевград за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди заради нарушение на правото му на разглеждане и 2 решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, в размер на 50 000 лв, ОС-Смолян е разделил производството по иска по чл.2б ЗОДОВ за разглеждане в отделно дело. Съответно, с първоинстанционното решение, окръжният съд се е произнесъл само по иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, предявен срещу ПРБ, без да обсъжда в мотивите на решението въпроса относно твърдяното от ищеца нарушение на правото му по чл.6, §1 ЕКЗПЧ делото му да бъде разгледано в разумен срок, критериите за бавно правосъдие по чл.2б, ал.2 ЗОДОВ (фактическа и правна сложност на делото, поведение на жалбоподателя и действия на властите, довели до забавено правосъдие), съответно без да се произнася изобщо този въпрос .

По изложените съображения, ПАС приема, че предмет на настоящото дело е само на Д. Р. Й. искът по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ срещу ПРБ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди заради воденото срещу него наказателно производство, прекратено с Решение № 75/10.05.21г. по ВНОХД № 5/21г. на ОС-Благоевград, в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва, считано от 07.06.2021г., до окончателното изплащане, без в предмета на така предявения иск да се включва и претенция за присъждане на обезщетение за нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото му в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията , като част от общата искова сума от 50 000 лв, доколкото производството по иска по чл.2б ЗОДОВ е разделено за разглеждане в отделно производство.

Наличието на отделно висящо съдебно производство относно претенция на Д.

Й. обезщетение по чл.2б от ЗОДОВ е процесуална пречка този въпрос да се разглежда и по настоящото дело. При това, по волята на ищеца, ответници по иска му по чл.2б ЗОДОВ за нарушаване на правото му за разглеждане на делото му в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС, освен ПРБ, са също РС-Гоце Делчев и ОС-Благоевград. Последните обаче не са ответници по иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за вредите, причинени на ищеца от повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление, наказателното производство по което е прекратено с Решение № 75/10.05.21г. по ВНОХД № 5/21г. на ОСБлагоевград, насочен от ищеца само срещу ПРБ, поради което и няма основание да участват в настоящото производство. Ето защо и постъпилите от тях отговори на жалбата не следва да се обсъждат, както и искането във въззивната жалба, свързано с тези ответници.

Ищецът твърди, че през 2006г. бил привлечен като обвиняем за това, че 3 за времето от 04.01.2006г. до 27.01.2006г., в неустановено място в района на гр. Дупница и неустановено място по главен път Е-79, при условията на продължавано престъпление, в съучастие с други лица, улеснил извършителя Д.М. в опита му да преведе през границата на РБългария за РГърция, в района на с. Парил, обл. Благоевград, без разрешение на органите на властта лицата А.Курт и С.Йераклия, граждани на Република Турция, като опита останал недовършен по независещи от него причини. Деянията, които Д. Й. извършил, били както следва: 1/ на неустановена дата в периода от 04.01.2006г. до 27.01.2006г. съдействал, чрез предоставяне на личните си данни за превеждане на негово име на сумата от 900 евро от близки на Курт и Йераклия, като в посочения период ги придружавал при престоя им в къща в неустановено населено място в района на гр. Дупница, носим им храна до момента на тръгването им към границата за РГърция; 2/ на 27.01.2006г. осигурил транспорт /лек автомобил/, с който Курт и Йераклия били превозени от неустановено място в района на гр. Дупница до неустановено място по главен път Е-79, където ги предал на други неустановени по делото лица за последващото им транспортиране към границата за РГърция - престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 вр. с ал. 1 НК, вр. чл. 18, ал. 1 НК, вр. чл. 20, ал. 4 НК, вр. чл.26, ал. 1 НК, за което било предвидено наказание от три до десет години лишаване от свобода, глоба от 10хил.лв. до 30хил.лв. и конфискация на част или на цялото имущество на дееца, а според чл. 93, т. 7, НК, същото деяние било категоризирано като тежко престъпление.

След привличането му като обвиняем за посочените деяния, през 2006г. срещу ищеца бил внесен и обвинителен акт, въз основа на който било образувано нак. дело №1069/2006г. на РС-Гоце Делчев. В периода 2006-2010г., спрямо ищеца действала и забрана да напуска пределите на РБългария.

Впоследствие, наказателното производство срещу ищеца продължило по НОХД № 475/2016г. на РС-Гоце Делчев, което приключило с оправдателна присъда по смисъла на чл. 304 НК. Присъдата била протестирана и с решение № 75 по ВНОХД № 5/2021г. на ОС-Благоевргард било прието, че е изтекъл срока на абсолютна давност за наказателно преследване, поради което на основание чл. 334, т.4 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК във вр. чл. 81, ал. 3, чл. 80, ал. 1, т. 3 НПК била отменена първоинстанционната присъда и било прекратено наказателното производство спрямо ищеца.

4

По горепосочените фактически твърдения, на които е основан предявеният иск, по делото няма спор, а те се установяват и от доказателствата по делото.

В ИМ се твърди, че спрямо ищеца бил осъществен деликт от държавните органи с повдигане на обвинение за извършване на престъпление по НК, за което бил оправдан, а в последствие наказателното преследване било погасено по давност. Поддържа се, че са налице основанията за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. В такъв смисъл била и т. 3 на ТР № 3/2004г. на ОСГТК на ВКС. Ищецъ бил претърпял вреди, явяващи се пряка последица от повдигнатите обвинения. Осъществен бил съставът на деликт по чл. 45 ЗЗД. Твърди се, че в периода 2006-2021г., с участието на ищеца били извършвани множество следствени действия, привличане на обвиняем, множество открити заседания, движение между инстанции на наказателното производство. Поддържа се, че от воденото срещу него наказателно производство, на ищеца му били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в унижение да бъде смятан за участник в извършването на тежко престъпление, потиснатост и тревожност от неизвестния изход от делото и възможността да бъде осъден за престъпление от общ характер, имал статут на лице с „висящо дело“, пострадали неговата чест и достойнство.

Накърнени били и отношенията с близки и познати. От наказателното производство ищецът преживял притеснения, свързани с организирането на защитата му, напрегнатост и ангажираност. Следвало да се вземе предвид и факта, че срещу ищеца била взета мярка за неотклонение „подписка“ и забрана за напускане на пределите на страната. Тези обстоятелства ограничавали правата му и го държали в напрежение, бил принуден да извършва действия, които извършвали и криминално проявени лица, срещу които имало повдигнати обвинения. Чувствал се злепоставен и унизен пред семейство, приятели и като цяло пред обществеността. Наказателното производство отнело много лично и служебно време.

Фактическият състав на правото на обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, съгласно който норма Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, предвижда, няколко хипотези: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде 5 прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В настоящия случай, според твърденията на ищеца, а и от материалите по делото се установява, че с Присъда №8356/09.11.2020г., постановена по НОХД № 476/2016г. на PC-Гоце Делчев, подсъдимият Д. Р. Й. от с. М. бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.280, ал.2, т.З вр. ал.1 НК, вр. чл.18, ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.4 НК и чл.26, ал.1 НК. Така постановената присъда е протестирана от РПГоце Делчев и е образуваното в тази връзка ВНОХД №5/2021г. на ОСБлагоевград. В рамките на същото, е направено искане на подсъдимия Й. въззивният съд да прекрати наказателното производство порода изтекла абсолютна давност. С постановеното по

ВНОХД №5/2021г. на ОСБлагоевград Решение №75/10.05.2021г., е прието, че обвинението срещу подсъдимият Д. Р. Й. е за престъпление по чл.280, ал.2, т.3 вр. ал.1 НК, вр. чл.18, ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.4 НК и чл.26, ал.1 НК, че инкриминираното деяние е довършено на 27.01.2006г., при което обвинението попада в обхвата на чл.81, ал.3 ННК и абсолютната давност, при която наказателното преследване се изключва, е 15 години, който срок, към момента на съдебното производство пред ОС-Благоевград, е изтекъл. Предвид това, съдът е приел, че наказателното производство следва да бъде прекратено поради погасяване по давност на наказателната отговорност, след отмяна на присъдата в наказателната й част и предвид направените искания от подсъдимия и неговия защитник за това, че желаят прекратяване на производството. Ето защо и на основание чл.334, т.4, вр. с чл.24, ал.1, т.3 от НПк, вр. чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.3 от НК, ОС-Благоевград отменя Присъда №8356/09.11.2020г., постановено по НОХД №475/2016г. по описа на РС-Гоце Делчев и прекратява наказателното производство по отношение на подсъдимия Д. Р.. Така постановеното решение е влязло в сила на 05.06.2021г.