Протокол № 32 от 09.09.2022, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 32 гр. Сливен, 08.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослава Костова при участието на секретаря Пенка Сп. И.ова

Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Костова Търговско дело № 20212200900083 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищецът „АГРО ФОРЕСТ КОНСУЛТИНГ” ООД, редовно призован, се представлява от адв. Б., с представено по делото пълномощно.

Ответникът „Югоизточно държавно предприятие”, редовно призовано, се представлява от адв. М.П., с пълномощно по делото.

Вещото лице И. С. К., редовно призовано, се явява лично.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на делото.

Съдът констатира, че в предходното с.з. проведено на 09.06.2022 г. е назначил изготвянето на ловно-стопанска експертиза, с конкретно поставени от страните въпроси. Същата е представена в писмен вид на 30.08.2022 г.

СТРАНИТЕ: Не възразяваме да се изслуша експертизата.

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на вещото лице.

Самоличност на вещото лице:

Инж. И. С. К. – 55 г., българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, без родство и особени отношения със страните и техните пълномощници.

ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, която носи по чл. 291 от НК, обещава да даде заключение по знание и съвест.

РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам заключението си. Отговорил съм подробно на поставените въпроси в писмен вид.

По въпрос № 10 – Съгласно чл. 61 от Правилника за прилагане на лова 1 и опазване дивеча е посочено, че за установяване на действителния запас на дивеча ежегодно във всички ловни стопанства - всяка година, се провежда таксация по наредба на изпълнителния директор на агенция по горите.

Таксацията се извършва по графици - предварително утвърдени. Резултатите от таксацията в ловно-стопанските райони на ловните дружини, които те ни представят - тоест таксацията се извършва от държавните горски стопанства в държавните ловно-стопански райони, съвместно с ползувателите, но тя се извършва от тях, проверява се от регионална дирекция по горите и първо се изпраща в изпълнителната агенция по горите за одобряване.

Таксацията е нещо, което в годините се извършва проформа, просто защото е записано в закона, че трябва да се извърши такава. Но начинът, по който е записано и по който се провежда таксацията е - една събота и неделя в края на м. Март от всички ловно-стопански райони излизат ловците и правят преброяване на животните, което е пълно безумие. На практика за мен найдобрият показател е отстрела или ползването през последните 3 г., защото там най-реално има отчетени животни, които са отстреляни. Тоест найактуалната и реалната информация за извършена таксация и дивечовите запаси по определени райони, това е отстрела и ползването на дивеча по ловно стопански райони. Защото се получава така, че едни и същи животни се отчитат в няколко ловно-стопански райони. В този случай се получава така, че по документи животните са много повече от колкото са в действителност. РДГ би трябвало да вземат отношение по това нещо, тъй като те одобряват таксацията по места преди да ги изпрати на изпълнителната агенция, но не е осъществено. Нямам идея защо не е осъществено. Бил съм експерт в Регионална дирекция на горите през 2016 г. На практика съм преработил таксацията на всички ловни стопански райони в Регионална дирекция по горите. Оказа се в един момент, че в района на Държавно горско стопанство – Котел, че има определено количество животни, а то не е така. Аз съм коригирал на всички ловно стопански структури таксацията. След извършената справка в заключението си давам наличността по години. Това е справка поискана от Югоизточно предприятие по официален ред и ми е предоставена такава информация от регистър в Национална агенция по горите, справката която е по години.

Това, че в първите 7-8 години от изпълнението на този договор от 2010 – 2017 г. няма нито едно отстреляно диво прасе, по официални данни от ищеца – не мога да кажа. Единственото обяснение според мен е, че просто няма животни. Няма ги тия животни по време, когато е разрешен лов на свине. Тоест, че през сезона когато е разрешен груповия лов на дива свиня, прасетата не обитават дивечовия участък. Това е на практика през всички години.

Трофейната зрялост на мъжките диви прасета настъпва след 7-та година. Размерът на трофея е показател за нивото и жизненото състояние на популацията. Освен като трофеен екземпляр, това животно е много по-ценно от гледна точка на размножаването, като генетичен материал, който да бъде 2 оставен за размножаване, за да може да си предаде гените, за да се запази тази популация. Част от тях могат да бъдат ползвани. Така че, не е добре да се отстрелват голям брой от трофейните животни. Това е на база на таксация.

Таксация това означава определяне броя на животните на определена територия по стопански райони – по пол и структура, мъжки и женски.

Ползвателят на тази територия има провеждан лов, в който няма обстрелвани животни през тези години. Това нещо трябва да бъде отразено и в таксацията, че тази численост на животните, и то на тия, трябва да се увеличава. А тя общо взето е константна величина, с малки отклонения 2-3 или 5 бр. животни, тоест броят на тези животни, независимо, че не е извършван обстрел тя си остава постоянна величина. Има провеждан лов, в който няма отстрелвани животни или са много малко на брой – 8 за целия период и те са в ниска възрастова група, което означава, че са родени през същата година.

Индивидуалният лов на дива свиня се провежда по принцип с цел трофеен отстрел, тъй като ловът на мъжкия екземпляр и на глигани индивидуално е разрешен през цялата година. Трофейният отстрел на мъжки диви прасета е разрешен през цялата година, а груповият лов и индивидуалния отстрел на женски е от октомври до втората седмица на януари, тоест там е ограничен срока. Защото трофеят – това са зъбите на дивата свиня, те не се сменят, те са си постоянни и това животно има този трофей, който с течение на времето нараства. По принцип е мероприятие, но то е по преценка на стопанисващите територията дали ще има такъв лов според неговите наблюдения за състоянието на популацията и на животните, които са по това време в района, дали има основание за такъв отстрел.

По принцип планът за ползване по смисъла на закона е мероприятие, което е задължително за изпълнение. С плана за ползване се цели да се поддържа популацията в рамките на допустимия запас, който се определя с ловно стопанския план на база условията на средата, като допустимият запас е такъв, че животните да не нанасят щета на селското и на горското стопанство, които се поддържат в такава численост, като за държавните ловно стопански райони е необходимо запасът да бъде завишен с цел за поинтензивно ползване и е допустимо този запас да бъде завишен с 80%.

Селективният лов по принцип се прави, когато се хващат животни за разселване, тоест селектира се кои животни да бъдат разселени, което се прави с капани, но в бизнес-плана няма заложени такива дейности за изграждане на капани. Подборният лов това означава да се извършва такъв отстрел, с който да се елиминират нежеланите екземпляри - изостанали в развитието си, болни, с недостатъчни размери. Защото размерът на дивата свиня е основание за по-голям трофей. Също така има женски прасета, които раждат втори път през годината и тези прасенца - те ако го имат генетично заложено да раждат два пъти в годината, е желателно те да бъдат отстреляни, защото не могат да достигнат до големи размери и са обект и на хищници и 3 нарушават състоянието на популацията. Тоест идеята на подборния обстрел е с цел да се поддържа популацията в максимално добро състояние, максимално добро ниво с цел добри трофеи да се реализират в бъдеще.

Подборният лов е задължително индивидуален. Има няколко начина за извършване на индивидуален лов специално за дивата свиня. Единият начин е от високо изградено съоръжение като кула, на хранилка или на калище когато излязат животните, по преценка на ловния специалист, който казва на ловеца кое животно да отстреля. Тоест ловец не може да определи сам по кое животно да стреля, когато е на подборен лов. Трябва да се отстрелват определени животни. Също така има места, където когато се за събират животните на по-големи стада, те не са толкова предпазливи, там също може чрез издебване да се извършва такъв подборен отстрел.

Няма издадени разрешителни за индивидуално ловуване на дива свиня на ищеца за периода от началото на договора до момента. Има издадени единствено разрешителни за индивидуален лов на хищници. Не е осъществяван такъв лов за индивидуално ловуване, не е имал разрешително.

Ако е осъществяван, той е незаконен. Не мога да кажа какво отношение има, преценката на стопанисващия на ловно стопанския район, той преценя кога и по какъв начин ще извършва ползването в него. Има задължения за ползване в рамките на договора, но по какъв начин и кога ще го извършва си е негово право. Единствено трябва да спазва изискването на закона и на нормативната база.

Ако няма отстрел на дива свиня би трябвало броят й, популацията да се увеличава следващата година. Това е грешката в таксацията, защото няма ползване, а няма увеличение на животните. По времето когато е ловът на дива свиня, животни няма. Има издадени 24 разрешителни за групово ловуване, от които има отстреляни 8 приплода в рамките на три години от 2016 до 2018 г.

Тоест през този период, когато е разрешен лова на дива свиня, животните не са там.

Дивечовите ниви са засявани всяка година, хвърляно е голямо количество фураж, защото през пролетно - летния сезон животни има и в един момент, когато наближи ловния сезон тия животни просто напускат територията. Територията е много специфична - от всякъде е заобиколено с други ловно стопански райони, които ги привличат. Животните могат да отидат да се нахранят в единия ловно стопански район, защото има много фураж и да отидат да използват другия. Животните се хранят вечер, дивата свиня е активна вечер, през деня спи. Груповият лов се провежда през деня.

Единствено ограничението на лова в тъмната част на денонощието не важи за трофейния отстрел на дива свиня и мечка, но тя не касае делото. По закона за лова е забранен лова през тъмната част на денонощието с изключение на индивидуалния лов на дива свиня. Дивечът се ловува тогава когато го има, тоест дивечът е активен вечер, затова се ловува индивидуално вечер.

Благородния елен е основният дивеч за всички ловно стопански райони 4 в страната, а дивата свиня в повечето райони е съпътстващ вид дивеч. Но основният дивеч е благородният елен. Доколко са верни данните от таскацията - по това може да се спори, защото ако се съберат данните от всички ловни стопански райони ще се види, че в Странджа просто има изобилие на благородни елени, което не е така. Единствено такова голямо струпване на животни има в няколко стопанства, където територията е такава, че дивечът си я обитава независимо дали ще се правят мероприятия за неговото подхранване и периодически съоръжения да се правят. Просто районът е такъв, че те го обитават. Тоест трябва да има условия за обитаването на този район от благородния елен – подходящи горски територии, подходящи трънливи места, където се развъжда, защото трофейния лов на благородния елен се извършва по време на размножителния период.

По въпрос 8: Дейностите за редуциране на запаса на дивата свиня са единствено с интензивно ловуване, дадени са указания макар и закъсняли за редуциране на запаси. Всъщност за конкретния случай трябва да са от 8 – до 13 бройки . Това нещо става с ловуване. Да, извършени са излети за ловуване на дива свиня, но не е имало животни. Независимо дали е индивидуален или групов лов не е извършено ползване, защото имаше издадена заповед за ограничаване на груповия лов единствено в места където има доказани находища на намерени мъртви прасета. В три километрова зона около този район се забраняваше груповия лов, с цел при прогонването на животните защото обикновено не се отстрелват всички животни, тези животни да не отидат в съседния ловно стопански район където да пренесат заразата. За посочения участък няма информация за намерени мъртви прасета. Дори и да е имало, поне такава информация не е подадена от стопанисващия на територията към Агенцията по безопасност на храните в ДГС.