Решение № 45 от 10.08.2021, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Търговско дело 121/2020
- Вид
- Решение № 45
- Подписан
- 10.08.2021
- Състав
- Анета Илинска
Цитирани разпоредби
- чл. 146 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 391 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, предложение първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 78, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 73, ал. 3 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл. 28 · Кодекс на международното частно право
- чл. 253 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 45 гр. Благоевград , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Анета Илинска при участието на секретаря Теофания Лазова като разгледа докладваното от Анета Илинска Търговско дело № 20201200900121 по описа за 2020 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Т М СА де СВ, търговско дружество регистрирано в М, с идентификационен номер , със седалище и адрес на управление: К- чрез пълномощника адв. М.К. Х., член на ВАК с адрес на адвокатската кантора: гр.С, бул. А С № , ет .със съдебен адрес за призоваване и съобщения на Т П М СА де СВ: гр. С., бул., срещу Л М.ЕООД, търговско дружество вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК седалище и адрес на управление в гр. Б, ул. З С N, представлявано от управителя Й Д Р.
Направено е изложение, че: ищецът е търговско дружество, регистрирано в М, а ответникът в настоящото производство е търговско дружество, вписано в Т ркъм А по в в РБ.
Излага се, че ищцовото дружество е част от групата на Т, Г - една от най-големите компании в света в производството на стомана, асансьори и компоненти за автомобилната индустрия и други бизнес дейности, фокусирани върху стоманодобива, капиталови стоки и услуги. Т ПМ имало дългогодишни бизнес отношения със своя доставчик на части за автомобили от Ю К - T К Л. (TCP), но преди няколко месеца станало жертва на кибер измама и възможно нарушаване на мерките срещу изпирането на пари. В резултат Ищецът бил заблуден от неизвестни трети лица, вероятно включващи и управителя на Л, които се представили да са истинския 1 доставчик на Ищеца TCP, да преведе значителни суми по две банкови сметки на измамниците.
Разменяната между Ищеца и T C P електронна кореспонденция във връзка с доставките и съответните им плащания била следена от измамниците в дълъг период от време. Измамната схема била активирана в началото на март 2020 г., което неслучайно съвпадало със световната пандемия от COVID-19 - новия коронавирус, която е използвана от измамниците като основание за смяната на банковите сметки. Измамниците се възползвали от необичайната ситуация и действителните проблеми при извършването на доставки и плащания, за да придадат правдоподобност на незаконосъобразните си действията и осъществят плана си за измама на Ищеца и TCP.
Посредством хакерски атаки измамниците изпращали от името на TCP електронни писма на Т ПМ чрез фалшиви електронни адреси, а също така и на TCP чрез фалшиви електронни адреси на Ищеца.
На 02.03.2020 г-жа Х, служител на Ищеца, получила електронно писмо, изглеждащо че е от TCP, с инструкции всички плащания до TCP да бъдат правени по нова банкова сметка в ТСБ Б ПЛС, клон Л, В. Разменяна била и кореспонденция относно валутата на сметката и кои фактури трябва да бъдат платени.
Първата сума в размер на 323 212.97 евро била преведена по тази сметка.
На 19.03.2020 се получила нова инструкция по електронната поща в платежните нареждания да бъде включено като получател името В ИП TCP Ко.
Въпреки това Ищецът направил още три превода на 20, 23 и 24.03.2020 по сметката в ТСБ Б ПЛС с получател Л.
Банката на Т ПМ, С, забелязва разликата между получателя и действителния титуляр на сметката и уведомила за това Ищеца на 09.04.2020.
Няколко дни преди това обаче Ищецът вече бил получил друго електронно писмо с дата 06.04.2020, което съдържало инструкции планираното плащане в размер на 387 093.45 евро да бъде направено по „офшорната сметка на TCP" IBAN в евро: и IBAN в долари: B G в П б, Б, с получател Л М Л.
Получил потвърждение, на 09.04.2020, Ищецът добросъвестно превел сумата от 387 093.45 евро по сметката в П б и изпратил доказателство за плащането на фалшивия адрес (както се оказало впоследствие) на TCP, а измамниците дори потвърдили получаването на следващия ден.
В обобщение се посочва с исковата молба, че ищецът Т ПМ е направил следните банкови преводи: на 13.03.2020: 323 212.97 евро до ТСБ Б ПЛС., на 2
20.03.2020: 50 658.05 долара до ТСБ Б ПЛС, на 23.03.2020: 79 835.03 евро до ТСБ Б ПЛС, на 24.03.2020: 101 644.16 евро до ТСБ Б ПЛС, и на 09.04.2020:
387 093.45 евро до П б.
По-късно станало ясно, че истинският доставчик TCP не е изпращал никакви инструкции с нови банкови сметки и получатели и не бил получил нито едно от горните плащания, включително това в размер на 387 093.45 евро, тъй като TCP нямало сметка в П. б. Ищецът и T C P разбрали, че са жертва на сложна и продължителна измамна кибер схема.
Ищецът изискал по съответния ред от своята банка - С да анулира всички преводи, включително този до П.б, но нито една от сумите не била върната досега.
След справка в Търговския регистър Т ПМ установило, че получателят на превода по сметката в П б е българското дружество Л МЕООД с управител и едноличен собственик на капитала Й Д Р, ЕИК, седалище и адрес на управление в гр. Б, ул. З. С. № - Ответникът по по предявения иск. Посочва се, че това дружество е било регистрирано съвсем скоро преди превода - на 13.02.2020.
Въз основа на горното, ищецът навежда довод, че е станал жертва на усложнена продължаваща престъпна схема, включваща неизвестен брой организирани участници, включително но не само В И П TCP К. Лтд, В И П, Л М ЕООД и Й Д Р, и че преводите са в нарушение на българското и международното право против изпирането на пари.
По отношение на превода до П б, видно от платежното нареждане с дата 09.04.2020 г. името на получателя е TCP КО ЛТД, докато е (банковата сметка на Л). П б, като кредитна институция била задължена да спазва Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), и е трябвало да забележи, че този превод е подозрителен дори и само на пръв поглед - сметката всъщност била на името на Л, а не на TCP КО ЛТД. Други очевидни обстоятелства били: значителният размер на сумата, липсата на предишни преводи между Л и Иот М, краткото съществуване на Л като търговско дружество, липсата на основание за превода, множеството искания за анулиране на превода, изпратени от С.
Твърди се от ищеца, че за изясняване на случая, както и дали са били предприети съответните законови действия, включително запор на банкови сметки, включително тези на Л, били сезирани Д, ЮАД (П б) и С г.п по вече образуваната преписка № 8406/2020 на СГП срещу Л.
На 17.06.2020 г., ищецът бил уведомен по електронната поща от прокурор от СГП, че материалите по преписката са изпратени по подследственост на
Специализирана прокуратура за преценка наличието на основания за обединяване към материалите по ДП № 96/2019г. по описа на СО-СП, пр. пр.
3
№ 522/2019г. по описа на СП, с оглед престъпления по чл. чл. 321 и 253 от НК.
Предприетите действия от компетентните органи потвърдили съмненията на Ищеца, че е станал жертва на измамна престъпна схема.
Обосновава се с исковата молба, че ответникът не се намира и никога не се е намирал в правоотношения с Ищеца или с неговия контрагент южно корейското дружество TCP. Процесната сума в размер на 387 093.45 Евро била постъпила по посочената по-горе банкова сметка в ЮБАД без валидно правно основание за получаване на плащането от страна на титуляра на сметката Л М ЕООД. Въпреки че Ищецът е посочил като получател на плащането южно корейското дружество TCP, плащането е обработено от С и е прието от българската Ю Б АД (Пб). Ищецът винаги бил смятал, че договаря и превежда суми на TCP - трето за спора лице, а не на Ответника.
Процесната сума следвало да бъде заплатена от Ищеца на третото за спора л и ц е T C P въз основа на съществуващото между тях договорно правоотношение и издадени фактури.
Въпреки липсата на каквото и било основание за превода на сумата в размер на 387 093.45 Евро, след като Ответникът получил същата по банковата си сметка, не я върнал на Т ПМ нито при получаването й, нито след като банката на Ищеца е отправила изрично искане за анулирането на банковия превод, извършен на 09.04.2020 г.
Ищецът прави извод, че в случая са налице всички елементи от сложния фактически състав на хипотезата на чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД - неоснователно обогатяване при начална липса на основание, а именно:
1/ обогатяване на Ответника до размер на 387 093.45 Евро;
2/ обедняване на Ищеца, изразяващо се в извършване на съответното плащане до посочения размер и
3/ причинна и корелативна връзка между обогатяването и обедняването - обогатяването е за сметка на обедняването.
Поради основателността на главната претенция, според ищеца такава се явява и акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава върху търсеното парично вземане, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане.
Отправено е искане по предявения иск за осъждане на ответника Л М ЕООД, ЕИК, седалище и адрес на управление в гр. Б №, представлявано от управителя Й Д.Р., да заплати на Т П де М СА търговско дружество регистрирано в М, с идентификационен номер 21719, със седалище и адрес на управление: К- представлявано от Х.Е. Ф. Ф и М А МС, сумата от 387 093.45 Евро (триста осемдесет и седем хиляди и деветдесет и три цяло четиридесет и 4 пет стотни евро), която сума изчислена в лева е равна на 757 088.98 лв.
(седемстотин петдесет и седем хиляди и осемдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки), на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, и която сума е получена от ответното дружество при начална липса на основание, ведно със законна лихва върху дължимата сума, от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, ведно с направените от ищеца разноски във връзка с настоящото производство, включително и адвокатско възнаграждение.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, за които се иска да бъдат приети към доказателствения материал по делото.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва изцяло исковата молба, като посочва, че същата е неправилно заведена и неоснователна, тъй като Й Р не е собственик на ответното дружество и не е едноличен собственик на същото, не разполага с пълномощия да тегли пари от банковите сметки на дружеството и е освободен от длъжността управител.
Отправя искане да му бъде дадена възможност да представи доказателства за твърденията си в първото по делото съдебно заседание, тъй като същите се намират в новия собственик на дружеството и поради краткия срок не е успял да се снабди с тях.
Моли производството по делото да бъде прекратено, като претендира разноски.
От ищеца е постъпила допълнителна искова молба, с която оспорва твърденията в писмения отговор на исковата молба като неоснователни, неотносими и недоказани. Посочва се, че така направените оспорвания в отговора са бланкетни и без посочване на конкретни относими факти и обстоятелства, на които ответникът основава правното основание за получаване на процесната сума, предмет на спора.
Твърди се, че ответник по делото е търговското дружество Л М ЕООД, ЕИК , тъй като това дружество е титуляр на банковата сметка в евро с I в ЮБ АД (П б), по която сметка ищецът е бил измамен да преведе процесната сума от 387 093.45 евро.
Сочи се, че това се потвърждава, както от представените с исковата молба писмени доказателства, така и от приложените към допълнителната искова молба такива, които са предоставени на ищеца като пострадало лице по пр.пр. № 522/ 2019 г. (ДП № 96/2019г.) на Специализирана прокуратура.
Посочва се, че първоначално по искане на СГП е допуснато обезпечение по чл. 73, ал. 3 ЗМИП вр. чл. 391 ГПК - запор върху друга банкова сметка на фирма Л в Ю Б АД - в лева с до размера на 10 000 евро.
Мотивите на съда са, че по сметката на Л на 18.03.2020 г. е постъпила сума от чужбина, за която банката - наредител е направила искане за връщане, тъй 5 като парите са преведени в резултат на извършена измама. Вместо да върне сумата обаче Л е наредило същата по други собствени банкови сметки, поради което е налице съмнение за изпиране на пари или наличие на средства с престъпен произход.
Твърди се, че допуснатият запор е наложен по изп. дело № 50/ 2020 по описа на Д с и, Районен съд - Р, а фирма Ле уведомен надлежно чрез управителя си.