Определение № 308 от 28.03.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 308 гр. Бургас, 28.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно наказателно дело № 20232100600326 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производството се развива по реда на глава ХХІІ от НПК.

Образувано е по повод частен протест на Районна прокуратура – Бургас против определение № 411 на Районен съд – Бургас от 28.02.2023 г., с което съдебното производство по НОХД № 4367/2022 г. по описа на същия съд е прекратено, а делото – върнато на Районна прокуратура – Бургас за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В частния протест се излагат конкретни доводи за неправилност на постановения първоинстанционен съдебен акт. Изразява се несъгласие с извода на районния съд, че подсъдимият не е бил редовно призован за предявяване на ново обвинение, включително че не е бил търсен на адрес в чужбина, посочен в конкретна справка, приложена в ДП. В тази връзка се твърди, че подсъдимият е бил търсен на известните му адреси в страната, а защитникът му е заявил себе си като лице, чрез което клиентът му може да бъде призован. Прокурорът посочва още, че обвинението срещу подсъдимия не е за тежко умишлено престъпление и поради това личното му участие в процеса не е задължително, ето защо намира за неоправдано забавянето на производството с връщане на делото обратно на прокуратурата, за повторно предявяване на новото обвинение. Иска се отмяна на протестираното 1 определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с мотивите на протестирания съдебен акт, като съобрази наведените от прокуратурата доводи срещу него и след като се запозна с материалите от ДП № 7779 ЗМ32/2020 г. по описа на РУ – Камено при ОД на МВР – Бургас, пор. № 339/2020 г. по описа на РП – Бургас, приложени към делото, в пределите на правомощията си по чл. 345 от НПК, прие за установено следното:

Производството по НОХД № 4367/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас е било образувано по повод внесен обвинителен акт на Районна прокуратура – Бургас против подсъдимия Х. Н. М. с ЕГН ********** за извършени от него престъпления:

- по чл. 343, ал.1, б.А, вр. чл. 342, ал.1 от НК – затова, че на 12.02.2020 г. около 23:45 ч. на път 7909, надлез „Братово“ в посока кв. „Горно Езерово“ в гр. Бургас, при управление на моторно превозно средство лек автомобил „***“, рег. № **, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 42, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл. 47, ал.3 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на лек автомобил „**“, модел „*“ с рег. № **, собственост на **, възлизащи на 27 682,75 лв.;

- по чл. 343б, ал.1 от НК – затова, че по същото време и на същото място управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „**“ с рег. № * с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,91 промила, установено по надлежния ред със съдебно-медицинска експертиза № 201/2020 г. на отделението по съдебна медицина към „УМБАЛ – Бургас“ АД – гр. Бургас.

В разпоредителното заседание по делото, проведено на 28.02.2023 г., първоинстанционният съд постановил протестираното определение, с което прекратил съдебното производство и върнал делото на РП – Бургас, приемайки, че в досъдебното производство са били допуснати няколко нарушения на процесуалните правила, но едно от тях е преценил като съществено и отстранимо, и довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия М.. Районният съд е обърнал внимание на факта, че в хода на досъдебното производство е било направено повторно привличане на подсъдимия М. като обвиняем – процесуално действие, което според 2 първостепенният съд е било по същество правилно, доколкото в хода на разследването са били установени нови фактически обстоятелства – бил е установен с допълнителна експертиза нов размер на имуществените вреди, причинени с инкриминираното деяние, а това, с оглед разпоредбата на чл. 225 от НПК, предполага ново обвинение. Същевременно първоинстанционният съд е приел, че по този повод разследващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е извършил предявяване на протокола за привличане по новото обвинение в отсъствие на обвиняемия, неправилно позовавайки се на разпоредбата на чл. 269, ал. 3, т. 4, б „в” НПК. Според съда, не е била налице посочената от разследващия орган хипотеза, тъй като обвиняемият не е бил редовно призован за предявяване на обвинението – призовката за него е била изпратена до известният му в България адрес за призоваване, но от постъпила докладна записка ставало ясно, че лицето не е било установено на адреса от служител на РУ Камено, а се намира във ** (по данни на съседи и на кмета на селото). Първостепенният съд сочи, че въпреки това обстоятелство, обвиняемият М. не е бил призован чрез упълномощения си защитник, за чието упълномощаване разследващият орган е имал информация, а адвокатът на обвиняемия е бил призован за предявяване на новото постановление само в това му качество, т.е., без отделна призовка със задължението, при съгласие, да я предаде на обвиняемия съгласно чл. 180, ал.3 НПК. Освен това, видно от съставения протокол за предявяване на обвинението, защитникът К. изрично е посочил, че обвиняемия се намира в чужбина и следва да се запознае лично с новото си обвинение. Независимо от всички посочени по-горе обстоятелства, разследващият орган е преценил, че предявяването на обвинението може да стане на основание посочената погоре хипотеза на чл. 269 от НПК. В тази връзка, първостепенният съд посочва, че дори не е била изискана информация за точното местонахождение на обвиняемия, включително и в чужбина – по линията на международноправно сътрудничество (относно адреса на обвиняемия във **), въпреки, че такива предварителни данни са били налични по делото.

Предвид тези обстоятелства, районният съд е приел, че е допуснато съществено и отстранимо нарушение на процесуалните права на обвиняемия, доколкото е било нарушено правото му на лично участие в наказателния процес. В конкретния случай, част от разследването по делото както и отделни процесуални действия, предполагащи личното участие на обвиняемия, са 3 били извършени в негово отсъствие, макар същият, намирайки се извън пределите на страната, да не е бил редовно призован, нито пък е бил направен опит да бъде установен и призован.

Настоящият въззивен състав намира частния протест, с който е сезиран, за процесуално допустим. Той е подаден в срока, посочен в чл. 342, ал.1 от НПК и е насочен срещу съдебен акт, който подлежи на въззивна проверка по реда на глава ХХІІ от НПК – съгласно разпоредбата на чл. 249, ал.3 от НПК на обжалване и протестиране подлежат определенията с правно основание чл.

248, ал.1 т.3 от НПК, какъвто случай е настоящият. Частният протест е подаден от компетентната прокуратура, която има правен интерес от проверката и евентуалната отмяна на атакувания съдебен акт.

Разгледан по същество, частният протест се явява неоснователен.

Обжалваното прекратително съдебно определение е законосъобразно и правилно и като такова следва да се потвърди. Съображенията за това са следните:

Тълкуванието на разпоредбата на чл. 219, ал.1 и сл. от НПК, налага извод, че законодателят въвежда ясно разграничение между привличане на конкретно лице като обвиняем и предявяване на постановлението за привличане. С първото действие – със съставянето на постановлението за привличане като обвиняем и неговото съгласуване с наблюдаващия прокурор, най-общо казано възниква фигурата на обвиняем в конкретното наказателно производство, т.е., конкретно лице се сдобива с правата на обвиняем. Като самостоятелно процесуално действие от своя страна, предявяването на постановлението за привличане на конкретно лице като обвиняем за извършването на конкретно престъпление дава възможност на лицето не само да разбере, че е привлечено като обвиняем и има конкретни и уредени в НПК процесуални права, но и да се запознае с пълното съдържание на самото обвинение (арг. ал.4 на чл. 219 от НПК). Следователно, предявяването на обвинението е процесуално действие, което е изключително важно за обвиняемия от гледна точка на неговото право на защита, тъй като тогава той за първи път се запознава с фактическите параметри на обвинението, отправено срещу него, както и с правната квалификация, възприета от разследващия орган, която от своя страна очертава кръга от съставомерни факти и обстоятелства, подлежащи на доказване. Ето защо съдебната 4 практика е константна в разбирането си, че е налице съществено процесуално нарушение, т.е., такова, което съществено засяга (пречи/ограничава) осъществяване правото на защита, винаги когато липсва предявяване на обвинението, респ. неправилно са приложени разпоредбите, уреждащи т.нар. задочно производство – без да знае конкретно лице за какво е обвинено, то не би могло и ефективно да се защити.

В конкретният случай законосъобразно и правилно е становището на първостепенният съд, че разследващият орган не е имал законово основание да предяви задочно новото постановление за привличане на обвиняемия М..

Видно от материалите по делото, още в самото начало на разследването е било ясно за разследващите, че обвиняемият не живее постоянно на адреса си в с.

**, както и че се намира в ** – за това свидетелстват върнатите, като невръчени, призовки, изпратени до адреса му в България, приложената по делото справка за задграничните пътувания на лицето, информацията, получена от ДМОС, за актуалния през 2021 г. адрес на М. във **, постановлението за РП – Бургас за спиране на наказателното производство до връщането на обвиняемия, обясненията на самия обвиняем, че живее и работи във **. Предвид тези обстоятелства и с оглед докладната записка на полицейски служител от РУ – Камено по повод новото призоваване на М., информираща, че лицето не живее на адреса, а се намира в **, разследващият орган е бил длъжен да направи всичко възможно да призове редовно обвиняемия за предявяване на новото обвинение, преди да реши, че следва да се приложи някоя от хипотезите на чл. 269, ал.3 от НПК – следвало е да се изиска нова справка за задграничните пътувания на М. и да се изиска нова актуална информация за адресната му регистрация. Необходимо е било да се изиска и нова, актуална информация по линия на ДМОС за адреса, на който пребивава във **, като при получаването й да се предприемат действия за призоваването на лицето по реда на ЕЗР, респ. международната правна помощ. В тази връзка, възраженията на прокуратурата, че подобни действия само щели ненужно да удължат производството във времето, както и че предвид обвинението за леко престъпление, присъствието на обвиняемия не било задължително, не само са неоснователни, но са и ирелевантни, и в противоречие със закона. Както бе посочено, предявяването на обвинението и връчването на обвиняемия на постановлението за привличане, е изключително важно процесуално действие, доколкото неговата задача е даде информация на 5 привлеченото лице, за какво престъпление е обвинено (като правна квалификация и фактическа рамка досежно съставомерните факти и обстоятелства), какви са неговите права като обвиняемо лице, както и да му се предостави възможност да упражни правото си на защита като даде обяснения по обвинението. Ето защо, тези важни за обвиняемия права не могат да бъдат пренебрегнати с доводи за бързина на процеса. Впрочем правото на бърз и справедлив процес е предоставено на обвиняемия, не на прокуратурата.

Не може да бъде споделено и становището за незадължително участие на обвиняемия в досъдебното производство предвид обвинението за леко престъпление. Такова разбиране не намира опора в закона – разпоредбите на чл. 269, ал.1 и ал.2 от НПК се отнасят единствено до участието на подсъдимия в съдебната фаза на наказателното производство. За досъдебното производство, предвид липсата на конкретна уредба в тази насока, се прилага субсидиарно единствено разпоредбата на чл. 269, ал.3 от НПК, но като се имат предвид разпоредбите на чл. 219, ал. ал. 4-7 от НПК, това трябва да става по изключение и при внимателна преценка на конкретните обстоятелства.

Разпечатката съдържа 26 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8c116e33-49d0-4d68-afc0-38d39b47527d