Решение № 4081 от 15.10.2018, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………………….. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА при участието на секретаря Станислава Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3118 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С.С.П., ЕГН ********** срещу Х.Д.Х., ЕГН **********, В.Х.Д., ЕГН ********** и К.Х.Д., ЕГН **********, да бъде осъден всеки един от ответниците на основание чл.45 от ЗЗД, след допуснато от съда изменение на предявените искове, да заплатят на ищеца сумата от по

132,25 лева, представляваща обезщетение за периода от

08.03.2012г. до

08.03.2017г., предвид че всеки от тях държи

1/3 ид.ч. от постройките, очертани със зелен, син и червен цвят на скица №***. на СГКК-Варна, приложена към молба от 17.03.2017г. и по този начин лишават ищеца от възможността да ползва собствената си ¼ ид.ч. от терена, върху който са застроени, с обща площ на този терен от 903кв.м., защтрихован в син, зелен и червен цвят на посочената скица, представляващ реална част от

ПИ с идент.№*** по КККР на гр.***, целият с площ от 600кв.м.; както и да бъдат осъдени ответниците на основание чл.109 от ЗС да премахнат в даден им от съда подходящ за това срок постройка с идентификатор *** с площ от 35 кв.м., по плана на гр.***“, състояща се от две помещения, едното от които ползвано като гараж, както и барака с площ от

24кв.м., незаснета по КК, представляваща обща складова площ, като ако не сторят горното да бъде овластен ищеца да премахне постройката и бараката за сметка на ответниците.

Ищецът твърди, че е собственик на ПИ с идент.№****по КККР на гр.Варна, р***, целият с площ от 600кв.м., на основание решение №533 от 15.07.1998 г., поправено с ***, в който се включват няколко имота по КП/1997г. на местност „Зеленика", един от които е ПИ 3225 с площ 829 кв.м.

Сочи, че със заповед №***. на Областен управител гр.Варна е одобрен ПНИ на местност „Зеленика”, като площта на ПИ 3225 по КП/1997г. е включена за образуване на ПИ 3225 с площ 600 кв.м., а остатъка от 229 кв.м. заедно с остатъци от съседни имоти са отредени за образуване на ПИ 3600 с площ 531 кв.м.

С решение по гр.д.№*** на ВОС, влязло в сила на

30.07.2013г., е уважен иск по чл.108 ЗС и ответниците са осъдени да предадат на ищеца С.П. владението върху недвижим имот с площ 829 кв.м. в м."Зеленика" кв.Галата гр.Варна, включен в ПИ 3225 по ПНИ с площ 600 кв.м. и реална част с площ 229 кв.м. от ПИ 3600.

По КККР на гр.***, одобрени със заповед РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, ПИ 3225 и ПИ 3600 по ПНИ са заснети съответно с идентификатори *** и ***.

С протокол от

20.02.2015г. по изп.д.№ *** на ЧСИ ***, ищецът е въведен във владение на ПИ 3225 и на реална част с площ

229 кв.м. от

ПИ 3600. В протокола е записано, че въвод в постройките в мястото не е извършен, като ключовете от тях са оставени на длъжника Х.Х. с указания да прибере вещите си от имота и да предаде ключа на ЧСИ до

20.03.2015г. До този момент по-голяма част от вещите на ответниците са в постройките, а ключовете от тях са в Х.. Ищецът не е установявал владение върху тях.

В ПИ *** има заснети две постройки. Едната е с идентификатор*** с площ 34 кв.м., на два етажа. Другата е с идентификатор ***, с площ 35 кв.м. В мястото има и барака с площ 24 кв.м., изградена предимно от дървен материал, която служи за съхраняване на вещи. Бараката е пристроена до южните стени, на гърба на другите две постройки и не е заснета по КККР. На ищеца не е известен точния период на изграждане на постройките и бараката, но той твърди, че това е станало след 1991г. Постройките и бараката са строени без строителни книжа и не са узаконими. Строени са без да съществува подробен устройствен план, без проекти и строително разрешение. Те не представляват търпим строеж, тъй като не са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и не отговарят на СПН, действали от момента на строителството им до настоящия момент. Намират се на по-малко от 5 км. от регулационните граници на гр.Варна, постройката с идентификатор 3225.2 представлява гараж, построена е на по-малко от 3 м. от страничната регулационна /имотна/ граница, а постройката с идентификатор 3225.1 не съдържа заедно помещение за обитаване, кухня и складово помещение.

Ответниците не са имали право на ползване върху държавна земя, предоставено им с акт на Общински или Окръжен народен съвет на основание ПМС, затова не са имали право да застрояват земята преди нейната реституция. Постройките не са декларирани от ответниците до 11 декември 1998г. Няма проведена процедура по получаване на статут „Търпим строеж”, няма издадено удостоверение за търпимост.

С изложеното се обосновава правния интерес от предявените искова.

Ответниците са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който изразяват становище за недопустимост на исковете, в евентуалност – за неоснователност на същите.

Според изнесеното в отговора и на тримата ответници недопустимостта на претенцията се основава на НАЛИЧИЕТО НА СПЕЦИАЛЕН РЕД, ПО КОЙТО СЛЕДВА ДА БЪДАТ УРЕДЕНИ ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ ПО СПОРА, КОЙТО РЕД ПРЕДИ ДА Е ПРИЛОЖЕН ИЛИ ИЗКЛЮЧЕН

НА НЯКАКВО ОСНОВАНИЕ, ПРАВИ НЕДОПУСТИМО СЪСТЕЗАТЕЛНОТО ИСКОВО ПРОИЗВОДСТВО.

Този специален ред е регламентиран от нормите на пар.4 и следващите от ПЗР ЗСПЗЗ - ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПАР.4 „Л" ОТ ПЗР ЗСПЗЗЗ И ПАР.31 ОТ ПЗР ППЗСПЗЗ /ПМС

234/16.12.1999 ГОДИНА/ и предвижда именно начина на УРЕЖДАНЕ НА ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ЛИЦА С ПРАВА, КАКВИТО ДВЕТЕ СТРАНИ ПО НАСТОЯЩОТО ПРОИЗВОДСТВО ИМАТ.

Същевременно се сочи, че трайната съдебна практика ЕДНОЗНАЧНО ПРИЕМА, ЧЕ ЗАКОННОСТТА НА СТРОЕЖИТЕ Е БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ПРАВА ПО РЕДА НА СПЕЦИАЛНИЯ ЗАКОН, включително и защото съществува ПМС 4 /1988 година, което задължи българската държава да стори нужното за узаконяване на всички строежи в подобни имоти.

Ответниците твърдят, че имат правата по чл.72 от ЗС, включително и правото да държат постройките до заплащане на тяхната стойност, независимо от факта, дали същите са търпими строежи или не са такива.

Исковата претенция за премахване на постройките се настоява, че е недопустима и на още едно основание - че съдбата на тези постройки вече е била предмет на разглеждане в две съдебни производства, при второто от тях ищецът и родственици са осъдени да предадат на ответниците владението на сградите, като тогава те се са направили съответните възражения, на които се основава сега искът, поради което правото им сега да искат премахване е преклудирано.

ПО ОТНОШЕНИЕ

НА ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ПРЕТЕНЦИИТЕ, ОБСТОЯТЕЛСТВАТА НА КОИТО ТЕ СЕ ОСНОВАВАТ И

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО, се навежда следното:

Оспорват исковете като неоснователни, защото първият от ответниците е заварен ползвател на имота при влизане в сила на ЗСПЗЗ, а вторият и третия от тях са наследници на неговата преживяла съпруга, тяхна майка, при което и на основание пар.4 „В” от ПЗР ЗСПЗЗ имат правата по чл.72 от ЗС - да държат извършените в имота подобрения, докато същите им бъдат заплатени по предвидения за това от закона ред.

Оспорват правото на собственост на ищеца по отношение на дворното място, в което е сградата, защото са го придобили надлежно, като собствеността на наследодателя на ищците е неправилно възстановена при наличие на право на изкупуване по реда на пар.4 „А" от ПРЗ ЗСПЗЗ, което първият от ищците се сочи, че е реализирал.

Излагат че не оспорват принципно правото на собственост на наследодателя на ищеца към периода, предхождащ коопериране на земеделието, макар че този имот е отнет не поради внасянето му в ТКЗС, а след като е бил отчужден за обществени нужди - изграждане на пясъчна кариера, а лицата, чийто имоти са били отнети са били обезщетени или са получили по замяна други имоти, като доказателства за това си твърдение, ответниците сочат, че ще представят в първото по делото с.з., тъй като сочат, че към момента на депозиране на отговор, не са в състояние да ги издирят. Оспорват решението от 15.07.1998 година да е валидно такова, ЗАВЪРШВАЩО РЕСТИТУЦИОННОТО ПРОИЗВОДСТВО, КАТО СЪЩОТО НЯМА ТАКОВА ДЕЙСТВИЕ. Считат това решение за нищожно, тъй като е постановено от незаконен състав - от лица, които към момента на постановяване на решението - тези, които са посочени в заглавната част на същото не са били членове на Поземлена комисия - Варна. Считат, че решението е неавтентично, защото същото съдържа два раздела - раздел I, с който се „признава” правото на собственост, както и раздел III, с който се отказва възстановяване на право на собственост, но не съдържа ОБИЧАЙНИЯТ ЗА СТРУКТУРАТА НА АДМИНИСТРАТИВНИЯ АКТ РАЗДЕЛ II, с който се „възстановява” правото на собственост. Изрично в решението се сочи, че за издаване на КНА и сделки с имота е нобходима скица, каквато няма представена към решението, по делото. Решението, което се противопоставя на ответниците се сочи, че е незаконосъборазно и с оглед актуалните редакции на текстовете на закона и подзаконовия нормативни актове, регламентираши процесиите отношения, поради което и на основание чл.17, ал.2 ГПК молят да се подложи същото на контрол за законосъобразност.

Към датата на издаването на решението се сочи, че НЯМА ОДОБРЕН ОТ КМЕТА НА ОБЩИНАТА КАДАСТРАЛАН ПЛАН ПО ТОЗИ СПЕЦИАЛЕН ЗАКОН.

В самото решение се сочи необходимостта от такава скица, но скица няма издадена.Затова, според изнесеното в отговора, дори решението да е валидно, дори да е законосъобразно, реституцията не е завършена.

Ответниците считат, че ИМАТ ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ НА ИМОТА ДО ЗАПЛАЩАНЕ НА ПОДОБРЕНИЯТА В НЕГО. Най - големите по стойност подобрения, според изнесеното в отговора, са извършените в имота строежи, като сградата, предмет сега на претенцията НЕ Е БИЛА ПРЕДМЕТ НА ПРЕДХОДНОТО ПРОИЗВОДСТВО, ПРИ КОЕТО СИЛАТА НА ПРЕСЪДЕНО НЕЩО НЕ СЕ РАЗПРОСТИРА ПО ОТНОШЕНИЕ

НА НЕЯ. Ответниците оспорват иска и на това основание, защото претендират, че им се дължи заплащане на стойността на сградата, която имат право да държат в имота на основание пар.4 „в” ПЗР ЗСПЗЗ при следните предпоставки:

На първия от ответниците, по силата на Решение на ИК на ОНС Варна, взето с протокол № 7 от 14.05.1980 година, му е предоставено за ползване по реда на 76 ПМС пустеещо място в м.Зеленика от землище Галата, представляващо поземлен имот № *** по действуващия по-рано кадастрален план на местността.

След предоставяне на имота, в периода 1985-1987 година, заедно с наследодателката на втория и трети от ищците, ответниците сочат, че изградили в имота едноетажна жилищна сграда със засторена площ от 68,40 кв.метра, състоящ се от вх.антре, кухня, дневна, две спални и санитарен възел.

Пред 1989 година ответниците сочат, че изградили като пристройка гараж и обслужващо помещение с площ от 38 кв.метра.

След приемане на ЗСПЗЗ на основание пар.4 „А" от ПЗР ЗСПЗЗ и изпълнение на законовите изисквания заплатили стойността на само 600 кв.метра идеални части от предоставения им за ползуване имот.

След като са били снабдени с нотариален акт за правата си, през 2006 година посторили втори етаж на сградата с площ от 52,25 кв.метра, с отделен вход от външно стълбище, състоящ се от две стаи и входно антре.

С приемане на ПНИ част от имота от северната му страна, зеадно с част от съседен имот били обособени като новообразуван ПИ 3600 и възстановени в полза на собствениците по реституция, а за ответниците е бил отреден новоборазуван имот № 3225 с площ от 600 кв.метра, в който се намират и построените от тях сгради.

Ответниците сочат, че са предявили иск за възстановяване владението им върху сградите, образувано гр.дело № 8583/2015 година по описа на ВРС, по което дело е било образувано въззивно гр.дело № 1408/2016 година на ВОС, с което претенцията им е била уважена.

При горните предпоставки се сочи, че претенцията за премахване на сградите би била неоснователна и на това основание.

По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имота, поради държането на сградата върху него, заявяват, че след като държат сградата, докато не им се заплатят подобренията, не дължат обезщетение.