Решение № 1165 от 13.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1165 гр. Пловдив, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330105730 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283 против Б. Н. П., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните възникнали облигационни правоотношения, по които имало неплатени суми, както следва:

1 . 90,39 лева – месечни такси и ползвани услуги за периода 25.12.2020 г. – 24.04.2021 г. по договор за мобилни услуги от 07.01.2021 г.;

2. 95 лева – неустойка по т. 9 от договора, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси;

3. 186,96 лева – сбор от лизингови вноски за периода 25.01.2021 г. – 24.05.2021 г. по договор за лизинг от 28.01.2021 г. /в т.ч. с настъпил падеж и предсрочно изискуеми, съгл. чл. 12 ОУ/;

4 . 18,01 лева – месечна такса за периода 25.01.2021 г. – 24.02.2021 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ..... от 28.01.2021 г.;

5. 30,29 лева – неустойка по т. 9 от договора, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси;

1

6 . 27,53 лева – месечна такса за периода 25.01.2021 г. – 24.02.2021 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ..... от 28.01.2021 г.;

7. 46,69 лева – неустойка по т. 9 от договора, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси.

За тези вземания били издадени фактури, но въпреки настъпване на падежа за плащане, такова не постъпило.

Поради липса на погасяване ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4181/22.06.2023 г. по ч.гр.д. № 9044/2023 г. на ПРС, връчена по реда на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се за уважаването им, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 29.05.2023 г. до окончателното погасяване.

Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, чрез назначения особен представител, с който оспорва исковете. Оспорва – дължимостта на всички лизингови вноски, док. не било налице прекратяване на договора за лизинг; на неустойките, т.к. клаузите били нищожни поради противоречие с добрите нрави.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство съответстват на заявлението и сбора по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

За основателност на претенциите, при условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно основанията, от които произтичат претенциите му – наличието на валидни правоотношения с ответника по договор за мобилни услуги от 07.01.2021 г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер ..... от 28.01.2021 г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер .... от 28.01.2021 г., със соченото в исковата молба съдържание; предоставяне на твърдените мобилни услуги за исковия период, които са потребени, но не са платени; сключен договор за лизинг от 28.01.2021 г. със сочения предмет, който е предаден на ответника, при което е възникнало задължение за плащане на дължимите вноски; постигнати уговорки за плащане на – конкретни цени за предоставени и ползвани телекомуникационни услуги и месечни абонаменти, техния размер за съответните периоди; настъпване на падежа за плащане на сумите; предпоставки за предсрочна изискуемост на част от вноските по договора за лизинг, за която ответникът е 2 уведомен; валидни уговорки за дължимост на неустойки при прекратяване на договорите и наличие на предпоставки за начисляването им, както и за едностранно прекратяване на правоотношенията; размер на неустойките, т.е. да докаже по основание и размер дължимостта на търсените суми.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи и положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираните вземания, както и възраженията си в отговора, а при установяване на горните предпоставки от ищеца, следва да докаже, че е погасил.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема исковете за неоснователни, поради следното:

По делото /зап. пр./ са представени процесните договори, които носят подписи за ответника, неоспорени в срок, при което го обвързват с предвидените права и задължения. Не е представен сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер .... от 28.01.2021 г. /налице е само приложение в ч.гр.д., не и дог./, на какъвто ищецът се позовава в ИМ. Въпреки дадените указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, такъв договор от сочената дата не е представен по делото.

В хода на производството не бяха ангажирани и каквито и да е доказателства за – реално предоставяне на твърдените мобилни услуги за исковите периоди и ползването им от ответника; начина на формиране на търсените суми за периодите; предпоставки за предсрочна изискуемост на вноските по договорите за лизинг, въпреки изричните указания за това към ищеца на основание чл. 146, ал. 2 ГПК с доклада по делото /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 15245/05.12.2024 г. – л.61-62 – получено редовно – л.64/. Тези обстоятелства са оспорени от ответника, а установяването им е част от ФС на претенциите.

Не се установява дали сумите по договорите за мобилни услуги са сбор от месечни такси и в какъв размер, вкл. – дали те съответстват на предвидените в договорите, както и дали са потребени моб. услуги, смс, интернет и прочие и за какъв период. Твърдените фактури, които са представени по делото, не внасят яснота по горните въпроси – първо са частни документи, оспорени и отразяващи само изгодни за ищеца обстоятелства, второ - според отразеното в тях касаят начислявания за няколко телефонни номера и множество услуги, без разграничение, за различни периоди, при неяснота и неустановеност на формиране именно на претендираните по всяко правоотношение суми. Договорите за лизинг са с различна цена на описаните вещи, като данни за частични плащания – няма, нито такива за конкретни и настъпили предпоставки за предсрочна изискуемост именно на търсените в процеса суми по всеки. Претендираните суми не са за определени периоди, нито конкретни падежи са описани в съдържащите се погасителни планове, за да се съобразява и прецени, без наличие на надлежни доказателства за това, има ли плащания по тях, в какъв размер 3 са, съответно – има ли или не неплатени и дължими от потребителя суми. Указания в тази връзка са изрично дадени на ищеца, но искания за събиране на надлежни такива /извън фактурите, които бяха коментирани по – горе/, не са направени.

При това положение не се установяват основните елементи от ФС на исковете, при което и същите не могат да бъдат уважени. За дължимост на сумите следва да се докаже по категоричен начин, че услугите са предоставени и потребени от ответника, както и да се установи начинът на формиране на търсените цени, вкл. на твърдените неплатени вноски по дог. за лизинг. Такова доказване не е проведено, въпреки изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК в определението за доклад.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. В случая доказване на посочените елементи от ФС на претенциите не бе извършено, поради което недоказаното се приема за нестанало.

Съдът не формира извод за наличие на главни дългове, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.

При идентична хипотеза – Решение № 611/10.05.2024 г. по в.гр.д. № 749/24 г., ПОС, X гр.с.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, но няма док. за сторени такива.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283 против Б. Н. П., ЕГН **********, обективно съединени искове, за признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на следните суми: 90,39 лева – месечни такси и ползвани услуги за периода 25.12.2020 г. – 24.04.2021 г. по договор за мобилни услуги от 07.01.2021 г.; 95 лева – неустойка по т. 9 от договора, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси;186,96 лева – сбор от лизингови вноски за периода 25.01.2021 г. – 24.05.2021 г. по договор за лизинг от 28.01.2021 г.;18,01 лева – абонаментни такси за периода 25.01.2021 г. – 24.02.2021 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер .... от 28.01.2021 г.;

30,29 лева – неустойка по т. 9 от договора, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси; 27,53 лева – абонаментни такси за периода 25.01.2021 г. – 24.02.2021 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер.... от 28.01.2021 г.;

46,69 лева – неустойка по т. 9 от договора, която не надвишава размера на три 4 месечни абонаментни такси, ведно със законната лихва върху сумите от постъпване на заявлението в съда – 21.06.2023 г. до окончателното погасяване, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4181/22.06.2023 г. по ч.гр.д. № 9044/2023 г. на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5