Решение № 2300 от 17.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2300 гр. София, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20211110209907 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на С.

В. М. срещу ЕФ серия К, № 3052760, на СДВР, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. От страна на жалбоподателя се прави искане за отмяна на фиша и присъждане на деловодни разноски, като се излагат конкретни доводи за нарушаване на процесуалните правила и за изтичането на давностен срок. Възиваемата страна претендира потвърждаване на фиша и присъждане на разноски, като излага конкретни съображения за материална и процесуална законосъобразност на ЕФ.

От писмените доказателствени материали и от снимковите материали – освен датите на изготвяне на процесния ЕФ и връчването му на нарушителя (съответно 03.10.2019 г. и 08.06.2021 г.) - се установява по несъмнен начин изложеното от фактическа страна в обжалвания ЕФ, към която фактическа обстановка съдът препраща (забрана за използване на подобна техника за излагане на установената от съда фактическа обстановка не се открива в релевантната нормативна уредба), както и (се установява още) съобразеността на атакувания ЕФ със съответната заповед на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образец, метрологичната годност на процесното техническо средство към процесната дата - съответното одобряване на типа и успешното преминаване на измервателното средство през метрологична проверка със срок на валидност към датата на извършване и установяване на нарушението (имайки предвид и съответната обнародвана в 1

ДВ Заповед № А-616/11.09.2018 г. на действащото като председател на ДАМТН към съответния момент длъжностно лице), респективно напълно правилно е приложен материалният закон (виж по-горе!), като при цялостната и служебна проверка по реда чл.

314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било основания за изменение или за отмяна на ЕФ, предвид което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал.

1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН (процесуалните норми поначало се прилагат занапред, като в случая липсват логически основания за отклонение от визирания принцип) обжалваният фиш следва да бъде потвърден. На основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на равната помощ, имайки предвид липсата на сериозна правна и/или фактическа сложност на делото, както и участието на съответния юрисконсулт (законът в тази връзка не провежда разлика между хипотезите, в които процесуалният представител е участвал в открито съдебно заседание и тези, при които представителят само е депозирал писмено възражение срещу жалбата), следва в полза на въззиваемата страна и в тежест на въззивника да се присъдят разноски, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. Отделно от въпроса, че в случая изобщо не се установяват деловодни разноски, направени от страна на жалбоподателя, при такъв изход на делото липсва изначално правно основание в негова полза да се присъждат разноски.

Относно конкретните възражения от страна на въззивника, чийто отговор не се съдържа погоре:

Сроковете по чл. 34 от ЗАНН изначално не са приложими в производството по чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП, изводимо от изчерпателната уредба по така посочената тук ал. 4 относно реквизитите на ЕФ, сред които липсва дата на издаване, но дори и да следваше да се приеме противното, то ЕФ (който практически обединява фигурите на АУАН и НП в едно) е издаден едва няколко дни (много по-рано от три месеца) след самото заснемане и дори и в такъв случай (при възприемане на противното по въпроса за прилагането на чл. 34 от ЗАНН) не би се следвал извод за надвишаване на срок по чл. 34 от ЗАНН.

Изминалият дълъг срок от време между датата на извършване на административното нарушение и датата на връчване на ЕФ не съставлява законова пречка за ангажиране на отговорността, щом не е изтекла преследвателна давност при съответното прилагане на уредбата по НК (в случая тя не е изтекла с оглед прекъсванията й, включително посредством връчването на обжалвания ЕФ), като наличието на съответните данни у собственика за това кому е предоставил собственото си МПС за период от около 2 години назад във времето далеч не се явява нещо фактически невъзможно. Иначе уредбата по чл.

188 от ЗДвП, към която препраща тази досежно ЕФ съгласно същия закон, съдържа в себе си отговора на възражението на въззивника по отношение на доказването на това кой конкретно бил управлявал превозното средство в съответния момент (а именно – че това в конкретната хипотеза е в крайна сметка ирелевантно).

Видно от съответните приложени по делото книжа досежно използваната автоматизирана техническа система, същата е стационарна, поради което доводите на жалбоподателя, свързани с приложението на съответната наредба (които се отнасят до мобилните АТСС), се 2 явяват ирелевантни.

Изискванията към съдържанието на ЕФ са установени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Изисквания за друго съдържание в ЕФ като относно ред и срок за обжалване законодателят не е установил. При всяко положение, обаче, логически абсурд е да се твърди нарушаване на процесуалните правила на обжалващия като основание за отмяна във връзка с липса на дадени му указания относно срок и ред за обжалване (в това число до кой орган се подава жалбата), щом съответното право на обжалване е реализирано (и по никакъв начин не е било ограничено), както е в случая. Доводът, който практически е в смисъл, че всяко нарушение на административно-наказателната процедура следва да доведе до отмяна на обжалвания правен акт (НП, ЕФ и др.), противоречи пряко на уредбата по чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН (където се говори за съществени нарушения на процесуалните правила, а не за всякакви такива) и на тази по чл. 335, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К, № 3052760, на СДВР.

Осъжда горепосочения жалбоподател да заплати на СДВР сумата от 80 лева –разноски по делото, а именно юрисконсултско възнаграждение.

Отхвърля искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3