Решение № 364 от 31.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Пловдив, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20265330201244 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №10759612, с който на М. Т. – законен представител на ***, ЕИК *** е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 (петдесет) лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, чрез процесуалния му представител - адв. А. С., оспорва издадения срещу него електронен фиш (ЕФ), като незаконосъобразен и прави искане за неговата отмяна. В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, като не се представлява и от процесуален представител. Преди съдебното заседание по делото е постъпило становище от адв. А. С., с което се поддържа жалбата и се прави същото искане.

Претендира се присъждане на разноските по делото за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от представляващия страната – гл. юрисконсулт З.М.-П., в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на електронния фиш и се иска 1 потвърждаването му. Претендират се разноски по делото за осъществена юрисконсултска защита и се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар, съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С – 438/22, при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна (лице, което е било санкционирано) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На жалбоподателя е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 04.05.2025г. в 11:55ч. в гр. Пловдив, бул. „Менделеев“ срещу №2 в посока на движение юг, установено и заснето с автоматизирано техническо средство – ARH CAM S1 №120сса8, за превишаване на разрешената скорост с 16 км/ч при управление на МПС товарен автомобил „РЕНО КЛИО“ с рег.№***. Товарният автомобил се движил в населеното място с установена скорост от 66 км/ч след отчетен толеранс от минус 3 км/ч при разрешена скорост 50 км/ч.

Установено било, че горепосоченото МПС е собственост на ***, със законен представител на дружество М. Т., който не е посочил лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението, а се възползва от правото си да обжалва така издадения против него електронен фиш.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката писмени доказателства, които съдът кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателят административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като същият се е движил със скорост от 66 км/ч при разрешена в населено място скорост от 50 км/ч.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП – посочени са 2 данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, лицето, което следва да носи отговорност на основание чл.188, ал.2 от ЗДвП, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и начин за доброволното й заплащане. За по–голяма прецизност е необходимо да се отбележи, че сред посочените реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, длъжност и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш, съгласно предвидените изисквания за неговата форма, същият вече е административен акт, годен да породи съответните правни последици.

С издадения Електронен фиш правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на М. Т., в качеството му на законен представител на ***, което дружество е собственик на процесното превозно средство. Предвид разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП Т., в качеството му на законен представител на дружеството, се явява отговорното лице, доколкото от данните по делото не се установява да е упражнил предоставеното му в нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП право и в законоустановения срок от получаване на обжалвания електронен фиш да е представил в ОД на МВРПловдив, сектор „ПП“ писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато в случая се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният състав счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба. Както се посочи по – горе нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – ARH CAM S1 №120сса8. Същото е от одобрен тип средство за измерване, за което е издадено Удостоверение №17.09.5126, със срок на валидност до 07.09.2027г. ATСС е преминало метрологична проверка, обективирана в Протокол от проверка №144-СГ-ИСИС/11.10.2024г., със заключение, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС е в съответствие с 3 одобрения тип.

По делото е представен и Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, съставен в изпълнение на разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., която задължава органа за контрол на правилата за движение по пътищата да попълва протокол, съгласно приложение на Наредбата при всяко използване на мобилно АТСС, каквото е настоящото техническо средство. В случая протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и е доказателство относно датата и мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режим измерване и други обстоятелства, необходими, за да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш. В съответствие с разпоредбата на чл.10, ал.3 от горепосочената Наредба, протоколът се съпровожда със снимка на разположението на уреда, т.е. на мобилното АТСС, което изискване в случая също е изпълнено.

Мястото на извършване на нарушението е конкретно и точно посочено в атакувания електронен фиш – в гр. Пловдив, бул. „Менделеев“ срещу №2 в посока на движение юг. Повече конкретизация не е необходима, за да се приеме, че е ясно отразено мястото на нарушението. Само за пълнота следва да се посочи, че за да е изпълнено изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП, досежно мястото на извършване на нарушението, не е необходимо да са посочени GPS координатите. Ясно е, че нарушението е извършено в рамките на населено място и когато нарушението е извършено в рамките на населено място и се изразява в превишаване на общото ограничение на скоростта от 50 км/ч, какъвто е процесният случай, точното място на разполагане на АТСС е без съществено значение, доколкото деянието се явява съставомерно на цялата територия на населеното място. Точните координати на разполагане на АТСС са правно значими само в случай, че нарушението се изразява в превишаване на специално ограничение на скоростта, въведено с нарочен пътен знак, доколкото в този случай като условие за законосъобразност на ЕФ следва да са спазени изискванията на чл.8 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В този смисъл е практиката на контролиращата инстанция – Решение №658 от 08.04.2020 г. по к. адм. н. д. №3825/2019г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение №848 от 15.04.2019г. по к. адм. н. д. №156/2019г. на XIX състав на 4

Административен съд – Пловдив.

Нарушението е описано надлежно в обжалвания електронен фиш, като ясно, точно и достатъчно подробно са отразено всичките му индивидуализиращи белези - време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено. Действително съобразно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и електронните фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата, относно процедурата за съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН.

За така установеното нарушение е приложена коректната санкционна норма на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, която предвижда административно наказание “глоба” в размер на 50 лева за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населеното място от 11 до 20 км/ч., какъвто е настоящият казус. Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер. Размерът на наложеното наказание не може да бъде изменен, тъй като съгласно разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН не се допуска определяне на наказанието глоба под предвидения най-нисък размер. Следователно наложената санкция е индивидуализирана в единствения й възможен размер, което е съобразено в атакувания електронен фиш.

В случая неприложим се явява институтът на маловажния случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. По делото не се установиха никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.

При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на атакувания електронен фиш.

Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално нарушение поради издаване на електронния фиш в противоречие с нормата на чл.39, ал.4 от ЗАНН. Същата гласи, че: „За случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, 5 овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш.“ Относно формулировка „могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2“ следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.39, ал.2 от ЗАНН (във всичките й редакции) никога не е съдържала правило, че налагани глоби под определен размер принципно не подлежат на обжалване. Подобно правило до обявяването му за противоконституционно с Решение №1 от 2012г. на Конституционния съд на Република България (ДВ, бр. 20 от 2012г.) се е съдържало в други разпоредби – чл.59, ал.3 от ЗАНН и чл.189, ал.13 от ЗДвП. Всъщност необжалваемостта на квитанциите по чл.39, ал.1 от ЗАНН и на фишовете по чл.39, ал.2 от ЗАНН произтича не от размера на налаганата глоба, а от волята на наказания субект, който приема както извършеното нарушение, така и размера на наложеното административно наказание. В този смисъл в чл.39, ал.3 от ЗАНН изрично е посочено, че: „ … ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт съгласно разпоредбите на този раздел…“.