Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 554 от 10.12.2024, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 146/2024
Вид
Протокол № 554
Подписан
10.12.2024
В сила
10.12.2024
Състав
Христина Захариева Марева

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 554 гр. Сливен, 05.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря Радост Д. Гърдева

Сложи за разглеждане докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20242200100146 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищецът В. В. М., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. П.

Н. от АК Сливен, с пълномощно представено по делото с исковата молба.

За ответното „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, редовно призовано, се явява представител по пълномощие адв. Р. Ц., с пълномощно представено по делото с отговора на исковата молба.

Вещото лице Х. В. У., редовно призован, се явява лично.

Адв. Н.: Нямам възражения. Да се даде ход на делото.

Адв. Ц.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице условията и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото и докладва, че то е в първата фаза по събиране на доказателствата, допуснати с определение по чл. 140 ал.1 от ГПК, а именно № 772/18.10.2024г.

На страните до момента не е предявен проект за доклад по делото.

АДВ. Н.: Поддържам исковата молба. Запознат съм с отговора по исковата молба. Нямам възражения.

АДВ. Ц.: Поддържам възраженията за съпричиняване от страна на водача на автобуса, така и останалите възражения.

На основание чл. 146 ал.1 от ГПК, съдът ПРЕДЯВЯВА следния доклад по делото.

Производството е образувано по искова молба, подадена от адв. Н., като пълномощник на В. М., наследник на В. М., с която предявява против „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди поради причинената в 1

ПТП на 09.10.2020 г. смърт на неговия баща В. А. М., ведно със законна лихва върху така посочената сума, считано от датата на увреждането – 09.10.2020 г. до окончателното й изплащане.

Обстоятелства на които се основават предявените права и възражения:

Ищецът В. В. М. е сина на В. А. М., починал на 09.10.2020 г., като непосредствено пострадало лице от пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на същата дата 09.10.2020 г., за което е било образувано наказателно производство, приключило с присъда № 260000/19.01.2021 г. по НОХД № 386/2020 г. по описа на Окръжен съд Ямбол, с която подсъдимият О.

Б. (OCTAVIAN BETIAN), роден на ******* в Р. М., е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б. „б“, предл. 2 - ро, във вр. с ал. 1 б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, а именно за това, че на 09.10.2020 г. в 05.36 часа, на път 1-7, км. 315+816 м., между град Елхово и ГКПП Лесово, област Ямбол при управление на МПС - товарен автомобил марка „Волво“, с рег. № ********, с прикачено към него полуремарке марка „Шмитц“, с рег. № ********, нарушил правилата за движение, като паркирал управлявания от него пътен състав на пътното платно, в дясната за него лента за движение, вследствие на което предизвикал ПТП с движещо се по това време, по същия път, в същата посока и в същата лента за движение МПС автобус марка и модел „ИВЕКО 50 Ц 14В“, с рег. № ********, управляван от В. А. М.. С решение № 74/25.11.2021 г., по ВНОХД № 160/2021 г. по описа на Апелативен съд Бургас, присъдата е изменена, като деянието е преквалифицирано по чл. 343а, б. „г“, във вр. с чл. 343, ал. 3, б. „б“, във вр. с ал. 4, във вр. ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като съдът оправдал подсъдимия за нарушение на чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗДвП. Така постановеното решение на въззивния съд било оставено в сила с решение № 58 от 11.04.2022 г. по н.д. № 117/2022г. на ВКС на РБ, 3-то нак. отд.

Твърди се, че причината за смъртта на пострадалия в ПТП В. А. М. е „Автомобилна травма - тежка несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата, гърдите, корема и крайниците“, причинени в вследствие на настъпилото на 09.10.2020 г. и описано по-горе ПТП.

С така причинената на 09.10.2020 г. неочаквана смърт бащата на ищеца, на последния били причинени непоправими и изключително тежки болки и страдания.

За товарен автомобил марка „Волво“, с рег. № ********, с прикачено към него полуремарке марка „Шмитц“, с рег. № ********, бил сключен застрахователен договор „гражданска отговорност на автомобилистите“, съответно е съставена и издадена съответна застрахователна полица от ответното „КНЯЖА VIENNA INSURANCE GROUP“, Република Украйна.

Приживе отношенията между ищеца и неговият баща В. А. М. са били прекрасни, с установена между тях изключително близка духовна и емоционална връзка, която обаче е разрушена завинаги от причинената смърт 2 на последния. Загубата била непреодолима, поради което ищецът претендира парично обезщетение в размер на 100 000 лева.

На основание чл. 511, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 380, ал. 1 КЗ, пред „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО

„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, в качеството му на кореспондент за територията на Република България на ответното ЗАД „КНЯЖА VIENNA IN¬SURANCE GROUP“, Република Украйна, била депозирана извънсъдебно претенцията на ищеца, получена на 18.08.2023 г. от служител на кореспондента на ответника. С внесената застрахователна претенция били предоставени пълни и точни данни за личната банкова сметка на ищеца, по която да бъдат извършени дължимите плащания. Изрично било посочено, че ищецът като увреден, не е претендирал обезщетение чрез граждански иск в наказателното производство.

До момента, застрахователят не се произнесъл и не изплатил обезщетение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът – СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО

БЮРО

НА

БЪЛГАРСКИТЕ

АВТОМОБИЛНИ

ЗАСТРАХОВАТЕЛИ” е подал отговор на исковата молба, в която предявеният иск се оспорва като неоснователен.

Оспорва се твърдението за изключителна вина на водача О. Б. за настъпване на пътнотранспортното произшествие и смъртта на В. А. М. при ПТП от 09.10.2020 г.

Настоява се, че съществена вина за настъпването на ПТП и вредите има и наследодателят на ищеца, който е управлявал МПС - автобус „ИВЕКО“, peг.

№ ********, със скорост, която е била несъобразена с пътните и атмосферните условия и най-вече с условията на видимост и зоната на видимост при осветяване напред от къси светлини, за да може да спре при възникнала опасност за движението, поради което приносът му за реализиране на ПТП и вредоносния резултат е значителен. Във връзка с това се поддържа възражение за съпричиняващо поведение от страна на загиналия за настъпване на ПТП, което било отчетено от наказателния съд при определяне наказанието на чуждестранния водач.

Оспорват се претендираните неимуществени вреди по вид, обем, характер, интензитет и продължителност.

Оспорва се твърдяната близост между ищеца и баща му.

Оспорва се предявения иск по размер, като завишен.

Претенцията за законна лихва се оспорва, с оглед неоснователност на главния иск.

Правна квалификация на предявените права и възражения – чл. 513, ал.

2, вр. чл. 511, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 496 и л. 380 КЗ, вр. чл. 45 и чл. 51, чл. 52 ЗЗД.

Не се оспорват обстоятелствата, свързани с пасивната легитимация на НББАЗ и наличието на валидно застрахователно правоотношение, както и влязлата в сила присъда по НОХД № 386/2020 г. по описа на ЯОС.

3

В доказателствена тежест на ищцата е установяването на твърденията за виновно допуснато нарушение на правилата за движение по ЗДвП от посочения в исковата молба деликвент, неговата вина и противоправността на деянието; наличието на причинно-следствена връзка между това виновно поведение и настъпилия вредоносен резултат; дължи доказване на естеството, вида и обема на търпените от него болки и страдания, за които е справедливо да получи обезщетение за неимуществени вреди в претендираните размери;

В доказателствена тежест на ответника е установяването на обстоятелствата относно възражението за поведение на съпричиняване от страна на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат; обстоятелства, които изключват наличието на причинно-следствена връзка между поведението на водача на МПС и претърпените от ищцата вреди; обстоятелствата, на които ответникът основава възражението за прекомерност на претендираните обезщетения; обстоятелствата, които освобождават застрахователя от отговорност за забава.

АДВ. Н.: Нямам възражения по доклада.

АДВ. Ц.: Уважаема г-жо Председател, нямам възражения по доклада.

Съдът ДОКЛАДВА, че с определение по чл. 140 ал.1 от ГПК, съдът е допуснал и е назначил САТЕ. Ответникът е внесъл своевременно определения от съда депозит и на 18.11.24г. по делото е представено заключение от вещото лице Доц. д-р инж. Х. В. У..

АДВ. Н.: Ние сме посочили в исковата молба двама свидетели за установяване на фактическите отношения на пострадалото лице и неговия син – ищец по делото. Имената сме ги посочили в исковата молба, поради което моля същите да бъдат разпитани в днешното съдебно заседание. Други искания нямаме.

АДВ. Ц.: Нямаме нови искания. До момента не сме получили съдебното удостоверение, съгласно определението, с което е допуснато доказателства.

Моля да ми бъде дадена възможност да го получа и съответно да представя доказателства във връзка с това. Необходимо ми е във връзка с възраженията.

Съдът КОНСТАТИРА, че на л.166 от ГПК се съдържа съдебно удостоверение, издадено в полза на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, във връзка с което съдът ОПРЕДЕЛИ:

Издаденото съдебно удостоверение ДА СЕ ПРЕДАДЕ на ответника непосредствено след приключване на настоящото съдебно заседание.

АДВ. Ц.: На този етап, освен изслушването на експертното заключение, нямам други доказателствени искания.

Съдът ДОКЛАДВА, че с разпореждане от 07.11.24г. е разпоредил по делото и на основание чл. 113 ал.1 от ПАС са изготвени преписи от влязлата в сила присъда по НОХД № 386/2020 г. на ЯОС, като същото наказателно 4 производство съдът е констатирал, че е приложено към гр. д. № 145/2024г.