Определение № 22627 от 22.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22627 гр. София, 22.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева

Членове:

Екатерина Стоева

Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно частно гражданско дело № 20261100509301 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по две частни жалби, подадени от ответника и процесуалния му представител.

С частна жалба, заведена в Регистратурата на СРС с вх. № 117008/15.04.2026 г., ответницата Т. М. Т. обжалва определение № 11721/24.03.2026 г., с което е оставено без уважение искането за изменение на решение № 861/15.01.2026 г. по гр.д. № 71809/2024 г. по описа на СРС, 92 състав, в частта за разноските.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че съдът не е изложил никакви аргументи. Заявява, че не дължи разноски на ищеца, тъй като с отговора на исковата молба е признала иска и с поведението си не е дала повод за завеждане на делото.

Излага съображения, че нито липсата на споразумение, нито обстоятелството, че не е дадена допълнителна декларация, не обосновават извода на СРС.

Ответната страна счита, че жалбата е неоснователна.

Излага съображения, че правилно СРС е приел, че на процесуалните представители на ищеца следва да бъде определено общо възнаграждение от 600 лева. С оглед на обстоятелството, че ищецът бил представляван от двама адвокати, то СРС правилно приел, че следва да раздели възнаграждението по равно на всеки един от тях. Определеният размер на възнаграждението съответствал на фактическата и правна сложност на делото и било съобразено със задължителната практика на СЕС. Искането е частната жалба да бъде оставена без уважение.

1

С частна жалба, заведена в Регистратурата на СРС с вх. № 111901/08.04.2026 г., адв. Б.А. от САК обжалва определение № 8639/04.03.2026 г., с което е оставено без уважение искането за изменение на решение № 861/15.01.2026 г. по гр.д. № 71809/2024 г. по описа на СРС, 92 състав, в частта за разноските.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че производството по делото е било прекратено в частта относно искането за издаване на паспорт на детето, поради което и има право на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Излага съображения, че неправилно СРС е приел, че оттеглянето на исковата молба е в резултат на факт, настъпил след датата на предявяване на иска, както и че ответницата не е давала повод за завеждане на делото.

Ответната страна счита, че жалбата е неоснователна. Сочи, че вероятно причината да не се постигне спогодба по делото е именно желанието на адв.

А. да претендира адвокатско възнаграждение. Освен това заявява, че очевидно спорът между страните не е бил неоснователен след като няма желание за сключване на споразумение.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, приема следното:

Частните жалби са подадени от надлежни страни в законоустановения за обжалване срок срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, частните жалби са основателни.

Относно частната жалба на ответницата Т. М. Т.:

Съобразно разпоредбите на чл. 78 ГПК, отговорността на страните за разноски е функционално обусловена от изхода на спора. Съгласно чл. 78, ал.

1 и ал. 3 ГПК, страните по делото имат право на разноски, съразмерно, съответно с уважената, респ. с отхвърлената част от иска.

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, а ко ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Следователно, предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът (респ. жалбата са уважени), са посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и са две: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска (отрицателна) и да е признал иска (положителна). Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното 2 дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца.

Преценката за това дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед на фактите по делото и проверката се извършва от съда, разглеждащ спора по същество, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а единствено това на ответника. Визираната норма свързва правото на ответника на разноски с факта на предизвикан от него правен спор, преценката за което налага изследване на извънпроцесуалното му поведение – доколко същият е станал повод за търсената съдебна защита, както и на поведението му след сезиране на съда – дали е признал иска.

В настоящия случай, ответницата (жалбоподател в настоящото производство) е признала иска. Следователно, налице е първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. Въпросът е дали е налице другата кумулативно предвидена предпоставка, а именно – дали е дала повод за предявяване на иска.

Производството пред Софийски районен съд е било образувано по молба по чл. 127а СК, заведена в Регистратурата на СРС на 04.12.2024 г., предявена от З.С.Н. срещу Т. М. Т., с която молба е направено искане да бъде заместено съгласието на ответницата за издаване на задграничен паспорт на детето на страните и за пътувания на детето извън територията на РБ до държавите от Европейския съюз, както и до Република Северна Македония, Р.

Сърбия и Р. Турция.

С отговора на исковата молба, Т. М. Т. е заявила, че признава исковете и моли да бъдат уважени. Сочи се, че на 03.12.2024 г., в открито съдебно заседание по друго дело между страните, а именно: по гр.д. № 7653/2024 г. на СРС, 149 състав, като условие да сключи споразумение, З.С.Н. е направил искане да му бъде предоставена декларация да пътува с детето до държави членки на Европейския съюз, на 10.12.2024 г. такава декларация му е била предоставена, поради което и е било подписано споразумение по въпросното делото.

Видно от протокола от открито съдебно заседание от 03.12.2024 г. по гр.д. № 7653/2024 г. на СРС, 149 състав, З.С.Н. (ответник по това дело) е заявил, че също желае да му бъде издадено заместващо съгласие да извежда детето в пределите на ЕС и че счита, че може да се постигне спогодба, каквато е постигната в следващото съдебно заседание на 10.12.2024 г., когато е 3 заместено съгласието на З.С.Н. за пътуване на детето на страните и за издаване на международен паспорт (какъвто е издаден на 20.12.2024 г.).

Изложеното сочи, че на 03.12.2024 г. – т.е. в деня преди З.С.Н. да подаде от своя страна молба по чл. 127а СК (което е станало на 04.12.2024 г.), същият е направил искане да му бъде предоставена декларация да пътува с детето до държави членки на Европейския съюз и Т. М. Т. е подписала такава декларация.

Липсват каквито и да е доказателства, че З.С.Н. е правил искане да му бъде издавана декларация за пътуване и до Република Северна Македония, Р.

Сърбия и Р. Турция. Респ. липсват и доказателства, към 04.12.2024 г., Т. М. Т. да е отказвала да даде такава декларация.

Поради изложеното, съдът приема, че ответницата не е дала повод за завеждане на делото и са налице предпоставките за приложение на чл. 78, ал.

2 ГПК.

Тук следва да се посочи, че признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защитата срещу иска, защото искът е основателен. При признание на иска, съдът дължи постановяване на решение и независимо от направеното признание и искането на ищеца за постановяване на решение съобразно признанието, съдът съгласно чл. 237, ал. 3 ГПК може да откаже в две хипотези: Признатото право противоречи на закона или на добрите нрави или признатото право е извън разпоредителната власт на ответника.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не предвижда изискване за постигане на споразумение между страните. Отказът на страната на сключи съдебна спогодба нито е основание да се разглежда поведението й като укоримо, нито е основание да се изключи приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК.

По изложените съображения следва да се отмени определение № 11721/24.03.2026 г., с което е оставено без уважение искането за изменение на решение № 861/15.01.2026 г. по гр.д. № 71809/2024 г. и решението да се измени, като се отмени в частта, с която ответницата е осъдена да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

Относно частната жалба на адв. Б.А. – процесуален представител на ответницата Т. М. Т.:

Правилно СРС е приел, че ищецът е бил наясно с желанието на майката за издаване на задграничен паспорт на детето предвид, че същият е бил ответник по гр.д. № 7356/2024 г., по описа на СРС, ГО, 149 състав, в което 4 производство Т. М. Т. е отправила искане до съда да замести липсващото съгласие на бащата именно за издаване на паспорт на детето.

Правилно е посоченото от СРС принципно положение, че отговорността по чл. 78, ал. 4 ГПК не възниква, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и ищецът е оттеглил иска си поради обстоятелства, настъпили след предявяването му. В този смисъл е и цитираната от СРС съдебна практика /Определение № 53 от 24.01.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 2484/2022 г., I т. о., ТК; Определение № 2995 от 13.06.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 991/2024 г., IV г. о., ГК; Определение № 4133 от 19.09.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3435/2024 г., IV г. о., ГК; Определение № 1133 от 10.03.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 666/2025 г., III г. о., ГК/.

Това принципно положение, обаче, е неприложимо в конкретния случай, а цитираната съдебна практика – неотносима.

Причина за това е, че на 03.12.2024 г. – т.е. в деня преди З.С.Н. да подаде от своя страна молбата по чл. 127а СК, той е заявил по делото, заведено срещу него, съгласието си да бъде сключена спогодба – т.е. да бъде издаден паспорт на детето. На 03.12.2024 г., ищецът не само е бил наясно с желанието на майката за издаване на задграничен паспорт на дете, но е заявил, че ще й окаже необходимото съдействие за това. Няма как разумно да се очаква, че на следващия ден - 04.12.2025 г., когато З.С.Н. от своя страна е подал молбата по чл. 127а СК, да има издаден паспорт на детето (най-малкото защото гр.д. № 7356/2024 г., по описа на СРС, ГО, 149 състав е било отложено за сключване на спогодбата на 10.12.2024 г.) . Паспортът е издаден именно поради предприетите от ответницата действия в резултат на изхода на делото, заведено от нея (и след оказаното от З.С.Н. съдействие), а не защото е предявен иск срещу нея. Поради това, неправилен е изводът на СРС, че „доколкото към момента на завеждане на настоящата исковата молба в съда гр.д. № 7356/2024 г. по описа на СРС е било все още висящо и паспорт не е издаден, не може да се счита, че ищеца не е имал правен интерес от предявяване на иска“. Липсват каквито и да е доказателства и представлява едно предположение

„липсата на сигурност, че Т. Т. ще реализира предоставената възможност“, поради което „за ищеца е налице интерес от завеждане на иска с правна квалификация чл.127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, ал. 1, т.

9 ЗБЛД“.

В заключение: При прекратяване на производството по делото поради направено оттегляне или отказ от иска ответникът има право на разноските, които е направил в процеса, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Ако 5 оттеглянето/отказът са резултат от факти, настъпили след предявяването на иска, и тези факти се изразяват в поведение на ответника (изпълни доброволно извънсъдебно задължението си), в тези случаи съдът следва да изследва дали с поведението си ответникът е станал причина за предявяването на иска, и по аналогия с разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК да направи извод за основателността на претенцията на ответника за присъждане на разноски при прекратяването на иска поради оттегляне/отказ от същия от страна на ищеца.

Доколкото в случая не се установя такова поведение на ответника, следва да намери приложение общото правило на чл. 78, ал. 4 ГПК.