Определение № 513 от 11.08.2020, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер *** г.Град Перник

Окръжен съд – ПерникЧетвърти граждански състав

На 11.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ

Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-

АЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20201700500370 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 130039/22.06.2020 г. от „Теленор България" ЕАД против разпореждане № 9445 от 21.05.2020г. по ч.гр. д. № 1515/2020 г. на РС- Перник, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. И. К. за сумата 37,47 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 27.06.2017 г., начислена с фактура № **********/05.02.2018 г., за сумата 52,47 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 19.12.2017 г., и за сумата от 110,73 лв. – неустойка, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена на договор за лизинг от 19.12.2017 г.

В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на разпореждането и се иска отмяната му и да се издаде заповед за изпълнение в цялост за претендираните със заявлението суми, като се присъдят сторените разноски в пълен размер. Оспорва се изводът на съда, че клаузата, уреждаща неустойките в договорите е нищожна, като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.2, т. 3 ЗЗП. В тази връзка се обосновава, че претендираната неустойка е в намален размер от три абонаментни такси, който е съобразен с постигнатата между „Теленор България“ ЕАД и КЗП спогодба, в сила от 12.01.2018 г., съгласно която за съществуващи клиенти-физически лица, максималният размер на дължимата неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В случая претендираната неустойка е в минималния предвиден размер, не е необосновано висока, респективно не противоречи на ЗЗП. Същата не противоречи на добрите нрави, а служи за обезщетяване на претърпените от кредитора вреди – пропуснати ползи, за периода от момента на разваляне на договора до изтичане на уговорения срок. Относно вземането, представляващо разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена на договора за лизинг, жалбоподателят пояснява, че претендираната сума не представлява неустойка. След като длъжникът – лизингополучател е получил устройството на по-ниска цена, спрял е да плаща лизинговите вноски и не е върнал предоставеното му устройство, то същият се е обогатил неоснователно, държейки устройство, чиято реална цена не е заплатил.

Жалбоподателят оспорва извода на съда, че не била посочена стандартна цена на устройството, тъй като в договора за мобилни услуги изрично е посочено как се формира сумата, като разлика между общата лизингова цена по договора за лизинг и последната актуална ценова листа към момента на прекратяване на договора.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, подлежащо на инстанционен контрол. Разгледана по същество, е частично основателна.

Първоинстанционното ч.гр. д. № 1515/2020 г. на РС- Перник е образувано по заявление на „Теленор България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. И. К. .

В т. 12 на заявлението "Обстоятелства, от които произтича вземането", заявителят посочва, че длъжникът не е изпълнявал задълженията си да заплаща цената на получените мобилни услуги, лизинговите вноски за предоставеното устройство, задълженията си за неустойки и разликата между цената на предоставено устройство без абонамент и преференциалната обща лизингова цена.

С молба от 18.05.2020 г. заявителят е индивидуализирал вземанията си, както следва: неустойка в размер на 37,47 лв., начислена вследствие на неизпълнението на задължението за заплащане на абонаментни такси в размер на 32, 36 лв. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****. Като основание за начисляването й сочи чл. 11 от договора, където е посочено, че същата е равна на сбора от стандартните месечни абонаменти до края на срока на договора. Съобразно сключена с КЗП спогодба от 11.01.2018 г.за редуциране на неустойката до размера на 3 месечни абонаментни такси, се претендира такава в размер на три абонамента от 14, 99 лв. с ДДС или общо 37, 47 лв. Аналогично е основанието и на претендираната неустойка по договор за мобилни услуги от 19.12.2017 г. с предпочетен номер +**** – трикратен размер на абонамента по договора. Претендира се сумата от 110, 73 лв.- разликата между цената на предоставено по договор за лизинг устройство HUAWEI Y62017 Grey, без абонамент и преференциалната обща лизингова цена. Индивидуализират се и претенции за неплатени абонаментни такси и лизингови вноски, за които вземания е издадена заповед за изпълнение.

Заповедният съд е отхвърлил заявлението по чл. 410 от ГПК, в частта относно искането за издаване заповед за изпълнение за сумата 37,47 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 27.06.2017 г., начислена с фактура № **********/05.02.2018 г., за сумата 52,47 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 19.12.2017 г. и за сумата от 110,73 лв. – неустойка, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена на договор за лизинг от 19.12.2017 г. По подробно изложени съображения е приел, че в тази част заявлението противоречи на добрите нрави и закона, с оглед на което е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

При въззивния контрол за правилност на обжалваното разпореждане, настоящият състав съобразява следното:

Предвид систематичното място и съдържанието, точният смисъл на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК е напълно ясен и обосновава, че освен за формалната редовност, заповедният съд е длъжен и без да е налице възражение по чл. 414 ГПК от длъжника да извърши служебно и проверка дали предявеното със заявлението вземане не противоречи на закона и/или добрите нрави, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК (обн. ДВ, бр. 100/2019 г.) - и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това. Преценката от страна на съда на валидността на договорната клауза за неустойка във връзка със съответствието й с добрите нрави е дължима на база заявените от кредитора твърдения относно претендираното право.

Несъмнено длъжникът С. И. К. има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, комуто са предоставени мобилни услуги по бланкови договори за два мобилни номера, сключени при изначално и едностранно определени условия от страна на ищцовото дружество, предвид което по отношение на породилите се правоотношения приложение намира уредбата на ЗЗП.

В т.11 от процесните договори за мобилни услуги е записано, че при неспазване на срока на договора се дължи неустойка в размер на всички абонаментни вноски до края на срока на договора. Съгласно константната съдебна практика уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД. /Решение № 110/21.07.2016 по дело № 1226/2015 на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д.

№ 2659/2014 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о./ Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на осн. чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, в противен случай клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилния оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услуга и нарушава принципа за справедливост. Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото, както е в настоящия случай.

По отношение на представената по делото спогодба, сключена между ищеца и Комисия за защита на потребителите, съдът намира, че тази спогодба няма никаква сила спрямо лицата, които не са участвали в нея или процеса, ако същият е бил прекратен със спогодбата. Силата на пресъдено нещо има своите субективни предели, поради което за настоящия процес няма никаква правна стойност спогодба между ищеца и Комисията. В тази връзка задължителната практика на СЕС Решение от 14.04.2016 г. по съединени дела C- 381/14 и C-385/14, с което се приема,че чл. 7 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, задължаваща националния съд, който е сезиран с предявен от потребител индивидуален иск за обявяване на клауза в договор, който потребителят е сключил с продавач или доставчик, за неравноправна, автоматично да спре производството по този иск до приключване с влязло в сила решение на висящото производство по колективен иск, предявен от сдружение на потребители на основание на втория параграф от този член с цел да се преустанови употребата в договори от същия вид на клаузи, аналогични на тази, във връзка с която е предявен индивидуалният иск, без да може да се прецени уместността на такова спиране от гледна точка на потребителя, който е сезирал съда с индивидуален иск, и без този потребител да може да реши да се разграничи от колективния иск. В този смисъл потребителят може да се разграничи и по свое желание да не участва в производството по колективния иск тогава той никога няма да е обвързан от спогодбата.

Отделно от това в настоящия случай от съдържанието на спогодбата е видно, че ищецът е поел задължение да оттегли предявените искове, поради което изобщо не може да стои въпросът за субективната сила на пресъдено нещо спрямо лица, които не са участвали.

При направена служебна справка в електронния портал на СГС, настоящият съдебен състав установи, че процесната спогодба от 11.01.2018 г., сключена между КЗП и "Теленор България" ЕАД, не е била одобрена от съда, разглеждащ предявения от КЗП колективен иск, по който е било образувано гр. д. № 15539/2014 г. на Софийски градски съд, а има извънсъдебен характер, поради което произвежда действие само в отношенията между страните по нея (чл. 21 ЗЗД), но не и по отношение на потребителите (арг. от чл. 386, ал. 1 вр. чл. 384 вр. чл. 379, ал. 3 ГПК). Производството по делото е прекратено, поради направено оттегляне на иска. При липсата на изразено съгласие за изменение на сключения договор от страна на потребителя, обективирано във формата на анекс, не може да се приеме, че в отношенията с потребителя, който е сключил договор за мобилни услуги преди 11.01.2018 г., се прилага неустоечната клауза със съдържанието, предвидено в спогодбата от 11.01.2018 г. Поради това меродавно е съдържанието на неустоечната клауза, предвидено в раздел 11 от договорите за мобилни услуги от 27.06.2017 г. и 19.12.2017г.