Решение № 15951 от 12.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15951 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110144026 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба на Е.с. на е.с. -**********, ПИ№*********** по КК и КР на гр. Н., представлявани от П. М. К., срещу К. К.

В., с която са предявени осъдителни искове по чл. 38, ал. 1, вр. чл. 6, ал. 1, т. 10, вр. чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 1587,60 евро/3105,07лева – незаплатени вноски за такса за управление и поддръжка за 2024 г. и сумата 278,13 евро/ 543,97 лева – мораторна лихва за периода 01.05.2024-05.08.2024 г.,ведно със законна лихва върху тези суми от дата на подаване на искова молба до окончателното им изплащане. В искова молба са изложени твърдения, че ответницата е в неизпълнение на парично задължение за плащане на таксата, определена съгласно решенията на ОС на ЕС- посочени в искова молба, в качеството й на собственик на ап. №35. Претендира се лихва за забава.

Ответникът оспорва исковете с доводи за незаконосъобразност на решението от 27.06.2024г. на ОС, взето в противоречие с чл. 51, ал. 5 от ЗУЕС; във висящото производство пред РС-Н. е обжалвала Решението на ЕС от 27.06.2024 г. и в частта по т. 11.3, което не е присъствало в дневния ред на поканата; и решението по т. 4 от дневния ред на ОС за приемане бюджета за 2024/2025 г., като за последното поддържа, че е налице нищожност поради липса взето решение, тъй като не е представен бюджет, не е описано в решението за кой обект какви разходи се дължат и какви приходи се предвиждат, не съдържа приходна и разходна част. Оспорва истинността на представените с искова молба протокол от общо събрание на 11.07.2022 г. и протокол от общо събрание на 27.06.2024 г. с твърдение, че в тези документи не е материализирано изявление на лицето, което е посочено като автор. Уточняват, че оспорват съществуването на документа и авторството.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна 1 страна следното:

Не се твърди и не се доказва, че решенията на Е.с., съгласно които ицщите претендират вноските, са оспорени от ответника или друг собственик в преклузивния срок по реда по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. Инцидентен контрол за законосъобразността на решението в настоящото производство е недопустим поради предвидения специален ред.

Не се спори, а и от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №93, том XVI, рег. №17456, дело № 3045/17.11.2022г. се установява, че ответницата е придобила правото на собственост върху ап. №35, който се намира в сграда в режим на е.с.. Съдът счита, че доколкото ищецът сочи, че сградата се намира в „комплекс“ от техническа гледна точка е възможно да изграден жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на ЗУЕС, но не се твърди и не се доказва управлението да се осъществява въз основа на договор между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти, съгласно чл. 2 от ЗУЕС, с който собственик предоставя на инвеститора правата си по управление на общите части. При това положение, когато такъв не е сключен, приложим е общия режим на ЗУЕС за взимане на решенията на общото събрание, респ.управлението е чрез общо събрание и управителен съвет (управител). Ответницата притежава качеството на етажен собственик през исковия период, съответно пасивна материална легитимация по спора, чието е задължението за заплащане на разноските за управление и поддръжка на сградата в режим на е.с., както и за извършване на ремонти и обновяване.

Всяко решение, взето от ОС на ЕС, действа до момента на неговата отмяна от съд или до приемането на друго решение от Е.с., като с последното може да се потвърди, измени или отмени предходното решение. Според чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, приетите решения се изпълняват в определените от тях срокове.

Ако срок не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС.

Ищецът представя в оригинал документ, с наименование „Среща на собствениците“, който обективира протоколът за проведеното на 11.07.2022 г. общо събрание. От предметно му съдържание се установява, че на 10.07.2022 г. е свикано общо събрание, но поради липса на кворум е отложено на 11.07.2022 г.

Тогава управител на етажната собственост е В.Д., съобразно удостовереното в протокола. При анализ и преценка на изявленията, съдът приема, че тя е имала ролята на председателстващ събранието, доколко е представила обсъжданите материали, отговаряла е на въпроси на собствениците, насочвала е към следващите точки от дневния ред. Приети са следните решения, а именно 1) избран е нов управителен съвет с членове М. О‘Б. (управител), Р.Ф. (касиер) и членове на УС – Н.Ф., Д.Р., П.Н.; 2) определена е такса поддръжка за 2022-2023 г. от 15 евро/кв.м. Не е определян срок за плащане на вноската към ЕС. В края на протокола е вписано „(п)редседател:“ с положен параф, представляващ изписване на име и фамилия на М. О‘Б. и „(п)ротоколчик:“ с положен параф, представляващ изписване на име и фамилия на Р.Ф.. Този документ не се ползва формална доказателствена сила. Разпоредбата на чл. 16, ал. 6 от ЗУЕС предвижда ред за неговото съставяне, който не е самоцелна конструкция, а касае доказателствената стойност на документа. Документът съществува, подписан е, но не от лицата, на които законът възлага, а именно председателстващия събранието и протоколчика.

Видно от протокол за проведено на 27.06.2024 г. общо събрание на Е.с. не се гласува нов размер на паричната вноска към „Фонд ремонт и обновление“ и паричната вноска за управление и поддръжка на ЕС, тъй като размерът им бил приет с решение на ОС на ЕС от 11.07.2022г.; срокът за заплащане на паричната вноска към „Фонд ремонт и обновление“ и паричната вноска за управление и 2 поддръжка на ЕС, които са приети с решение на ОС на ЕС от 11.07.2022г. да бъде до 30.04. на всяка календарна година, но при приета финансовата година от 01.08 на съответната календарна година и до 31.07 на следващата календарна година.

Тъй като не е предвидено изрично друго, то решението от 27.06.2024 г . не поражда действие със задна дата от 30.04.2024 г., а само занапред и при общото правило на чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС -ако срок не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. Ето защо вноската за текущата календарната 2024 г. е изискуема с изтичането на този срок, който е настъпил към датата на подаване на искова молба. Решението не е отменяно и то поражда правни последици, съобразно приетото за определеното парично задължение към ЕС на ответницата. С решението от 27.06.2024 г. Е.с. валидно потвърждават и обективират по-рано взетото решение. Ето защо съдът счита, че за ищците е възникнало паричното вземане за главница. Акцесорната претенция за лихва обаче е неоснователна. За да изпадне длъжника в забава следва да бъде поканен - чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.

Падежът на задължението, изискуемостта на вземането и забавата са различни понятия. Съдът намира, че срокът по чл. 38, ал. 1 ЗУЕС касае изпълнението на решението на ОС на ЕС, но това не води до изпадането в забава, а да наличието на притезание.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 от ГПК, всяка страна има право на съдебни разноски, както следва: ищците за сумата общо 621,81 евро за платени държавни такси и възнаграждение на адвокат за настоящото и обезпечително производство по чл. 390 от ГПК по ч. гр. дело №983/2025 г. по описа на РС-Н., а ответницата за сумата 73,05 евро за платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА К. К. В., с ЕГН:**********, да заплати на Е.с. на е.с.***********, находящ се в ПИ№*********** по КК и КР на гр. Н., представлявани от П. М. К., на основание чл. 38, ал. 1, вр. чл. 6, ал. 1, т. 10, вр. чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, сумата 1587,60 евро – незаплатени вноски за такса за управление и поддръжка за 2024 г., ведно със законна лихва от 19.08.2025 г. до окончателното й изплащане; като иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 278,13 евро – мораторна лихва за периода 01.05.2024-05.08.2024 г. – ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА К. К. В., с ЕГН:**********, да заплати на Е.с. на е.с.***********, находящ се в ПИ№*********** по КК и КР на гр. Н., представлявани от П. М. К., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 621,81 евро – съдебни разноски по ч. гр. дело №983/2025 г. по описа на РС-Н. и гр. дело №44026/2025 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА Е.с. на е.с.-***********, находящ се в ПИ№*********** по КК и КР на гр. Н., представлявани от П. М. К., да заплатят на К. К. В., с ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 73,05 евро – съдебни разноски.

Присъдените суми могат да бъдат платени от „К. К. В. по банкова сметка №/IBAN:***********, с титуляр ЕС „А.“.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4