Решение № 1385 от 29.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1385 гр. Пловдив, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20265330205256 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 906369-F876625/ 12.08.2026г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на А. М. 97 ET е наложена имуществена санкция в размер на 2560 евро за нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ.

С жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност на НП, поради налични обективни икономически фактори за повишаване на цените и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

За да достигне до този извод, съдът съобрази, че видно от представената разписка, НП е лично връчено на 02.09.2026г., а от датния печат, поставен върху жалбата, се установява, че жалбата е постъпила при въззиваемата страна на 15.09.2026г.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

От доказателствата по делото се установява, че на 16.02.2026г. на основание чл. 55а, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) от органите на НАП е извършена проверка в търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в с. Йоаким Груево, ул. „1ва“ № 48, стопанисван от ЕТ А.М. 97, ЕИК 115144598.

В хода на проверката било констатирано, че в периода на двойно обозначаване на цените ЕТ А. М. 97, ЕИК 115144598 е повишило цената на продукт „Сирене Верея 200 гр.“ към 16.02.2026 г., спрямо 11.08.2025г. , както следва: продажната цена към 11.08.2025г. е 5,40 лв.; продажната цена към 16.02.2026г. е 6,47 лв.; повишението в продажната цена за периода 11.08.2025г. -16.02.2026г. е 1,07 лв. или 19,81%.

Констатирано е и повишение в доставната цена, на която търговецът ЕТ АНГЕЛИНА МАНОЛОВА 97, ЕИК 115144598 получава продукт „Сирене Верея 200 гр.“, преди да го пусне за продажба както следва: доставна цена с ДДС 4.13 лв. към 11.08.2025 г., съгласно фактура № 5114005330/02.08.2025г. с доставчик „Обединена млечна компания“ ЕАД; доставна цена 2,12 евро или 4,98 лв., съгласно фактура №

5114007824/11.02.2026г. от същият доставчик; увеличението за периода 11.08.2025г. -16.02.2026г. е от 0, 85 лева.

Посочената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приложените по административната преписка: протокол за извършена проверка в обект сер. АА,

№

0224061/16.02.2026г., протокол № 1917417 от дата 09.03.2026 г.; ценоразпис, ведно с извадки от клен;

2 обяснения на наказания субект, изискани в хода на проверката, ведно с приложени писмени доказателства.

В аналогичен смисъл са и показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изцяло потвърди констатациите от АУАН.

Всъщност така изложените факти не са спорни между страните.

Спорният въпрос е правен и той е дали са били налични обективни икономически фактори, които да обусловят посоченото увеличение.

ПО МАТЕРИАЛНОПРАВНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА

НП.

При вярно установени факти, неправилно е приложен материалният закон.

Според чл. 15, ал.2 ЗВЕРБ: „Периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове започва на 8 август 2025 г. и приключва на 8 август 2026г.“

Съгласно сочената като нарушена норма на чл. 15, ал.4 ЗВЕРБ: „ В периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.“

Видно е, че в периода на двойно обозначаване повишаването на цените не е абсолютно забранено, но е поставено под условие за законосъобразност да е обосновано от обективни икономически фактори.

Легална дефиниция на понятието обективни икономически фактори е дадена в т.6 от ДР от ЗВЕРБ, а именно „външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства - форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността.“ От цитираните норми е видно, че за да бъде правомерно увеличаването в периода на двойно обозначаване на цените, следва да са налице следните елементи от фактическия състав:

3 констатирано увеличение на цените; наличие на обективни икономически фактори по смисъла на дадената легална дефиниция; функционална връзка между обективните икономически фактори и констатираното увеличение на цените.

В случая такива обективни икономически фактори са приети от самия наказващ орган в текста на АУАН и НП (повишаване на доставната цена на продукта), но им е дадена неправилна правна оценка.

Решаващият мотив на наказващия орган, за да счете, че повишението на продажната цена е икономически необосновано, е обстоятелството, че увеличаването в продажната цена на продукта от 1, 07 лева е по-голямо от повишението в доставната цена на стоката- 0,85 лева.

Поради това наказващият орган счел, че няма икономическа обосновка за повишението от 0, 22 лева, представляващо разликата над 0, 85 лева (увеличение в доставната цена) до 1, 07 лева (констатирано увеличение в продажната цена).

Този извод е явно необоснован и едностранчив, доколкото е отчитано само увеличението в абсолютни размери (центове, стотинки), но не и относителната му тежест.

В текста на АУАН и НП изрично е посочено, че увеличението в продажната цена е 19, 81%.

Пропуснато е да се изчисли и отчете, обаче, че повишаването на доставната цена от 4, 13 лева на 4, 98 лева, представлява увеличение с 20, 58 процента. Тоест процентът на увеличение на продажната цена е понисък от процента на увеличение на доставната цена.

Не е отчетено и посоченото в жалбата положение, че: към месец август 2025г., при доставна цена от 4,13 лева и продажна цена от 5,40 лв.- печалбата на търговеца се явява 30, 75 % ; към 16.02.2026г., при доставна цена от 4, 98 лева и продажна цена от 6,47 лева- печалбата на търговеца е 29, 92 процента.

С оглед гореизложеното, настоящият състав приема, че: при положение че процентът, с който се е увеличила доставната цена, 4 е по-висок от процента, с който се е увеличила продажната цена, то увеличението в продажната цена е изцяло обосновано от икономически фактори; при положение че след увеличението на цените процентът на печалба за търговеца реално е намалял, няма как да се говори изобщо недобросъвестност.

Тоест деянието се явява несъставомерно дори само на база фактите, така както са изложени в АУАН и НП.

Следва да се съобрази и нещо друго.

Още с възражението срещу АУАН жалбоподателят се е позовал на увеличение на цената на тока и минималната работна заплата.

Тези обстоятелства, а и увеличението и на други консумативи, всъщност са ноторно известни, а и се установяват от публично достъпните решения на съответния регулатор. Така: увеличаването на цената на течащата вода за област Пловдив е видно от решението на КЕВР № Ц- 36 от 19.12.2025 г., публикувано на адрес: https://www.dker.bg/uploads/reshenia/2025/res_c_36_25.pdf увеличаването на цената на електрическата енергия за област Пловдив е видно от решението на КЕВР № Ц-25 от 01.07.2025 г., публикувано на адрес: https://www.dker.bg/uploads/reshenia/2025/res-c-252025.pdf. Освен това към възражението срещу АУАН жалбоподателят е представил фактури, от които се установява реално повишената стойност на заплащаната от него електроенергия; увеличаването на минималната работна заплата и свързаното с нея увеличение в осигурителния праг и осигурителната тежест е видно от ПМС

№

243/13.11.2025г., публикувано на адрес: https://www.mlsp.government.bg/uploads/67/zhrdpsi/acrobat-document.pdf годишната инфлация към декември 2025г. на годишна база за 2025г. е 5,0 %, видно от публично достъпните данни на сайта на НСИhttps://www.nsi.bg/press-release/inflaciya-i-indeksi-na-potrebitelskite-ceni8919 Според настоящия състав посочените увеличени разходи са във функционална връзка с констатираното повишение в цената на продукта, 5 предоставян от жалбоподателя.

Това следва от самото естество на посочения продукт, доколкото е ноторно известно, че сиренето представлява бързо разваляща се стока, която изисква съхранение в хладилна витрина, която пък потребява електроенергия.

Ръстът на минималната работна заплата и свързаният с него осигурителен праг се намират във функционална връзка с повишаването на цените на продукти в магазин за хранителни стоки, доколкото е ноторно известно, че функционирането на такива обекти е свързано с използване на човешки труд за приемане на стоките, зареждане по витрините, продажбата им на каса и други.

Темпът на годишната инфлация е пряко свързан с реалната печалба /покупателна стойност/ от свободната стопанска инициатива и оправдава определена индексация на цените по смисъла на чл. 15, ал.4 ЗВЕРБ, подобно на ноторно известното индексиране на заплатите в бюджетната сфера, дори да не бе установено действието на други фактори.

В противен случай би се достигнало до по-благоприятно третиране на работещите в бюджетната сфера, чиито реални доходи биват индексирани, в сравнение със заетите със стопанска инициатива, чиито реални (покупателна стойност) доходи биха останали непроменени.

Всичко гореизложено налага извод, че промяната в цените в обекта, стопанисван от жалбоподателя, е обосновано от обективни икономически фактори и деянието е несъставомерно.

Освен това, както правилно изтъква жалбоподателят, действието на всички тези фактори следва да се разглежда комплексно, а не изолирано.

В този смисъл е формираната към този момент практика на административните съдилища в страната, според която: „Липсват единни обективни критерии, въз основа на които следва да се извърши преценка за обоснованост на повишението на продажбата цена в периода на двойното обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и левове. Няма спор, че от значение за тази обосновка е повишението на доставната цена на стоките и услугите…Не е задължително, обаче, повишаването на продажната цена да е предпоставено единствено от повишаването на 6 доставната цена на продуктите, което следва и от други фактори като промяната на разхода за енергия, наличната в страната инфлация през периода и други…“

Така Решение № 5019 от 05.06.2026 г. по к. адм. н. д. № 1066 / 2026 г. на XXVI състав на Административен съд - Бургас.

При наличие на конкретно посочени и доказани от търговеца обективни икономически фактори, които се намират във функционална връзка с повишението на цените, в тежест на наказващия орган е да обоснове защо действията на търговеца пак се считат за недобросъвестни и съставомерни.

Такива факти и твърдения в АУАН и НП не са изложени, поради което НП следва да се отмени.

Този пропуск на наказващия орган не може да се санира за първи път на съдебна фаза, доколкото изтъкването на съставомерни факти едва след като наказанието вече е наложено е изцяло несъвместимо с правото на защита.

В този смисъл и ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020, с което се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.

Не на последно място, следва да се има предвид, че нормата на чл. 15, ал.4 ЗВЕРБ представлява едно изключение, което сериозно накърнява свободата на стопанска инициатива и свободата на конкуренция (чрез свободно ценообразуване), което в крайна сметка засяга и базисните четири свободи, на които се основава действието на ЕС- свободно движение на хора, услуги, стоки и капитали.