Определение № 15022 от 07.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15022 гр. София, 07.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20251100506292 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба вх.№128644/10.04.2025г., подадена от ищеца – П. В. М., чрез процесуален представител адв.А. С., с приложено пълномощно, с която се обжалва изцяло решение №3294 от 27.02.2025г., постановено по гр.д.№12225/2023г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 155-ти с-в., с което е отхвърлен предявен осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД.

По делото е постъпила молба на 17.07.2025г. о т ищеца - П. В. М., чрез процесуален представител адв.А. С., въззивник в настоящото производство, с която прави искане делото да се върне на СРС за произнасяне по подадена молба от 28.09.2023г., в която е направено искане по чл.402 ГПК за отмяна на допуснатото по реда на чл.389 ГПК обезпечение, както и по чл.403 ГПК за освобождаване на внесена парична гаранция. Поддържа се още в молбата, че не е постъпвало становище от другата страна и съответно няма произнасяне от първоинстанционния съд по така направените в нея искания.

Настоящият въззивен състав счита, че по направените искания в молба от 28.09.2023г., подадена о т ищеца - П. В. М., чрез процесуален представител адв.А. С.

/стр.72 от делото на СРС/, компетентен да се произнесе е СРС. Съгласно практиката на ВКС, родово компетентен да се произнесе по молбата с правно основание чл.402 ГПК е съдът, пред който е образувано обезпечителното производство, т.е. съдът, пред който е депозирана молбата за допускане на обезпечението – в този смисъл е определение №59/06.02.2013г. по ч.гр.д. №1034/2013г. на ВКС, Г.К., ІІ Г.О., постановено по реда на чл.122 ГПК. Ето защо искането на въззивника-ищец, обективирано в постъпила молба на 17.07.2025г., за връщане делото на СРС за произнасяне по подадена молба от 28.09.2023г., в която е направено искане по чл.402 ГПК за отмяна на допуснатото по реда на чл.389 ГПК обезпечение, както и по чл.403 ГПК за освобождаване на внесена 1 парична гаранция, се явява основателно и като такова следва да бъде уважено.

С оглед изложеното настоящият въззивен състав счита, че делото следва да бъде изпратено на СРС за произнасяне по молба от 28.09.2023г., подадена от ищеца - П. В.

М., чрез процесуален представител адв.А. С. /стр.72 от делото на СРС/, в която е направено искане по чл.402 ГПК за отмяна на допуснатото по реда на чл.389 ГПК обезпечение, както и по чл.403 ГПК за освобождаване на внесена парична гаранция, и след влизане в сила на съдебния акт, делото да се върне обратно на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на постъпилата въззивна жалба.

На следващо място при извършена по реда на чл.267, ал.1 ГПК служебна проверка относно редовността на подадената въззивна жалба, въззивният съд констатира, че въззивната жалба, подадена от ищеца - П. В. М., чрез процесуален представител адв.А. С., е изпратена на въззивната инстанция, без да е изпълнена и процедурата по чл.262, ал.1 във вр. с чл. 261, т.4 ГПК по нейното надлежно администриране от първоинстанционния съд. В случая към въззивната жалба е представено платежно нареждане за внесена по сметка на СГС, държавна такса в размер на 303.45 лв.. В случая първоинстанционният съд е следвало да съобрази обстоятелството, че дължимата държавна такса се изчислява върху обжалваемия интерес от предявения иск и е размер на 357.00 лв.. С оглед изложеното настоящият въззивен състав приема, че в случая не е събрана дължимата държавна такса за въззивно обжалване в общ размер на сумата от 357.00 лв., но и липсват дадени указания от първоинстанционния съд за внасяне от ищеца - въззивник по делото на дължимия размер на държавна такса за обжалване пред въззивна инстанция.

С оглед на изложените съображения, образуваното пред СГС производство се явява преждевременно образувано, поради което делото следва да се прекрати, като се върне обратно на СРС, ІІІ Г.О., 155-ти с-в., с оглед изпълнение на процедурата по чл.262, ал.1 във вр. с чл.261, т.4 от ГПК, във връзка с администрирането на подадената въззивна жалба. В случай на неизпълнение на указанията на съда за внасяне на дължимата държавна такса, компетентен да върне същата е СРС. Едва след това, на СГС следва да се изпрати за разглеждане подадената въззивна жалба.

Предвид горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело №6292/2025г. по описа на СГС, Г.О., Ш-В състав.

ВРЪЩА делото на СРС, ІІІ Г.О., 155-ти с-в. за администриране на подадената въззивна жалба вх.№128644/10.04.2025г. от ищеца – П. В. М., чрез процесуален представител адв.А. С., с която се обжалва изцяло решение №3294 от 27.02.2025г., постановено по гр.д.№12225/2023г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 155-ти с-в., с което е отхвърлен предявен осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, съгласно мотивите на настоящето определение.

На следващо място СРС, ІІІ Г.О., 155-ти с-в. следва да се произнесе по молба от 28.09.2023г., подадена от ищеца - П. В. М., чрез процесуален представител адв.А. С.

/стр.72 от делото на СРС/, в която е направено искане по чл.402 ГПК за отмяна на допуснатото по реда на чл.389 ГПК обезпечение, както и по чл.403 ГПК за 2 освобождаване на внесена парична гаранция, съгласно мотивите на настоящето определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3