Решение № 4725 от 30.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 10950/2025
- Вид
- Решение № 4725
- Подписан
- 30.12.2025
- В сила
- 29.01.2026
- Състав
- АЛБЕНА ТАКОВА МОМЧИЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 174 ал.3, пр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 53 · Закон за движението по пътищата
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4725 гр. София, 30.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20251110210950 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на С. Н. Г. чрез адв. Л. П., против наказателно постановление /НП/ № 25-4332-014563/26.06.2025г., издадено от началник отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, за нарушение на разпоредбата на чл. 174 ал.3 от закона за движение по пътищата/ЗДвП/, с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174 ал.3, пр.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв., както и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство /МПС/ за срок от 24 месеца.
В жалбата се иска отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ е издаден в нарушение на административно – производствените правила.
Излагат се доводи, че е налице противоречие между АУАН и НП относно мястото на извършване на нарушението. В жалбата се посочва, че в АУАН, въз основа на който е издадено атакуваното НП, не е посочено от кой закон е нарушената разпоредба. Като основание за отмяна на процесното НП е изложено и твърдението, че не е спазено изискването на чл. 57 ал.1, т.8 от ЗАНН – а именно не са посочени смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, относими към определяне размера на наказанието. Твърди се, че в конкретния случай липсва единство между описаното нарушение и правната квалификация. Излагат се доводи, че с допуснатите съществени нарушения е ограничено правото на защита на жалбоподателя, доколкото на него не са му предявени всички правно релевантни факти, по които следва да се защитава.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично, представлява се от адв. Л. П. с пълномощно по делото, поддържа жалбата.
Иска от съда да уважи жалбата като съобрази изложените в нея доводи и събраните в съдебно заседание доказателства.
Въззиваемата страна – Г.Б, Началник група при ОПП СДВР – редовно призована, не се явява, представлява се от юрк. С.М. с пълномощно по делото.
Процесуалният представител иска от съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана, както и да остави НП в сила. Претендира присъждане на разноски по делото. По делото са депозирани писмени бележки с вх. №296293/10.09.2025г. от юрк. М.. С тях се иска СРС да остави жалбата без уважение, като неоснователна и недоказана, както и да потвърди НП като правилно, валидно и законосъобразно, издадено в пълно съответствие с материалния закон и процесуалните правни норми. Правилно била определена и правната квалификация на извършеното нарушение.
Твърди се, че в хода на административно – наказателното производство не са били нарушени сроковете за съставяне на АУАН и НП. Същите били съставени от овластено лице, като били спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението се твърди да е описано в пълнота и да отразява признаците от състава. Същата кореспондирала с установеното от фактическа страна. Според юрк. М. правилно били приложени и санкционните норми, тъй като независимо чрез кое изпълнително деяние от предвидените в закона се осъществява нарушението, то реализира едно и също нарушение, като и степента на ангажиране на административно – наказателна отговорност е една и съща. С писмените бележки се иска съдът да приложи чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, като се твърди, че АУАН е редовен и следва да се ползва с доказателствена сила. Твърди се, че наложеното наказание е пропорционално на нарушението, като е спазен принципът за съразмерност на наказанието спрямо обществената опасност на деянието и поведението на нарушителя, както и че реализира в пълна степен целта на закона. Направената фактическа формулировка и правната обосновка на обвинението позволявали формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона. Поради това наказаното лице можело да разбере обвинението и да организира защитата си. Юрк. М. отправя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на жалбоподателя.
Съдът, след като прецени изложеното в жалбата и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
На 03.06.2025г. свидетелят К. съставил АУАН на жалбоподателя Г. за това, че на същата дата около 10:48 часа, в област София, община Столична, село Волуяк, на ул. Явор 11 с посока на движението от ул. Бреза към ул.
Синчец, жалбоподателят С. Н. Г. управлява личен лек автомобил „**********“, с регистрационен номер **********, като при извършване на проверка от екип на ОПП към СДВР, отказва да му бъде извършена проверка с Дръг тест „ARRM 5000“ с фабричен номер - 0036 - тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
На базата на съставения АУАН, на 26.06.2025г. е издадено атакуваното НП, с което е ангажирана административно – наказателната отговорност на жалбоподателя и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174 ал.3, пр.2 от ЗДвП му е 2 наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000лв., както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 02.07.2025г.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно: Показанията на свидетелите Й.
К.; А. П.; М. Г.а; обясненията на жалбоподателя в съдебно заседание, както и приобщените по делото писмени доказателства по реда на чл. 283 НПК, а именно АУАН серия GA № 3997964 издаден на 03.06.2025г.; наказателно постановление № 25-4332-014563 издадено на 26.06.2025г.; разписка за полученото наказателно постановление; талон за изследване № 311626; справка – картон на водача; Заповед № 513з-4536 от 31.05.2022г. на Директора на СДВР; Заповед № 8121К-12547/12.09.2024г. на министъра на вътрешните работи.
Приложените по делото справка – картон на водача, Заповед № 513з-4536 от 31.05.2022г. на Директора на СДВР, както и Заповед № 8121К12547/12.09.2024г. на министъра на вътрешните работи, изхождат от държавен орган и разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Поради това съдът ги кредитира.
От приложената по делото справка – картон на водача се установява наличието на предишни нарушения на жалбоподателя по ЗДвП.
От Заповед № 8121К-12547/12.09.2024г. на Министъра на вътрешните работи става ясно, че Г.В.Б. след 12.09.2024г.г. е заемала длъжността Началник на 01 група „Административно - наказателна дейност“ в 03 сектор „Административно обслужване“ в ОПП – СДВР и по силата на тази заповед е имала правомощието да издава наказателни постановления, включително и процесното НП.
От Заповед № 513з-4536 от 31.05.2022г. на Директора на СДВР и от Заповед № 8121К-12547/12.09.2024г. на Министъра на вътрешните работи се установява, че св. Й. М. К. като старши полицай в СДВР е имал правото да съставя АУАН, включително и този от 03.06.2025г. Поради това съдът приема, че конкретните АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица.
На следващо място безспорно се установява от обясненията на самия жалбоподател и свидетелите, че жалбоподателят на процесната дата и място е управлявал личен лек автомобил „**********“ с рег. № **********.
Показанията на актосъставителя Й. К. и колегата му А. П. са лаконични, не са информативни и не допринасят за разкриване на обективната истина, доколкото и двамата твърдят, че не си спомнят за случая, като единствено потвърждават, че са осъществили проверка спрямо жалбоподателя по друг повод.
Обясненията на нарушителя имат двойствена природа – като доказателствено средство и като средство за защита. Поради това те следва да се кредитират само, ако звучат житейски правдиви и не се оборват от останалия събран по делото доказателствен материал. В противен случай те следва да се възприемат като защитно средство. С оглед липсата на спомен от страна на контролните органи за конкретика по случая, то съдът намира, че няма основание да не се довери на заявеното от жалбоподателя, че е направил 3 опити да бъде тестван с представеното му техническо средство, но са били неуспешни.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, насочена е срещу обжалваем пред съда административен акт и е подадена от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.
Административно - наказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебния контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК, съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление. За правилното извършване на тази дейност, ръководно - решаващият в съдебното производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки неговите функции констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери издаденото въз основа него наказателно постановление.
Съдът след извършена служебна проверка на АУАН и НП прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ. издали двата документа. Отразени са дата, място и конкретни действия на жалбоподателя, касаещи поведението му, с които е нарушил нормата на чл. 174 ал.3, пр.2 от ЗДвП. Настоящият съдебен състав констатира наличието на противоречие в съдържанието на АУАН и НП относно посочването на конкретен номер на улицата, на която е извършено нарушението. Доколкото посоченото в двата документа са номер „5“ и номер „11“ на улица Явор, в село Волуяк, община Столична, макар и да се отнасят до една и съща улица, то следва да се приеме че липсата на идентичност в мястото на извършване и установяване на нарушението е съществено, като ограничава и правото на жалбоподателя да се защити, тъй като същият се защитата на първо място по фактите. Противоречието е съществено и само по себе си е основание за отмяна на атакуваното НПП.
По същество съдът намира, че от събраните доказателства не се установява по несъмнен и безспорен начин, жалбоподателят да е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества със съответното техническо средство, поради и което ирелевантно се явява последващия отказ да даде кръвна проба за изследване.
Съдът намира за необходимо да посочи, че тежестта на доказване на съответното нарушение е на наказващия орган, и при положение, че свидетелите заявяват липса на какъвто и да е спомен за установеното от тях, респективно дават противоречива информация по фактите, доколкото свидетелят К. заяви, че жалбоподателят е съдействал при извършената му 4 проверка, както и е дал кръвна проба, което не се установи от писмените доказателства по делото, то и съдът намира, че деянието се явява недоказано от обективна страна.
Воден от изложеното, съдът прие, че обжалваното Наказателно постановление следва да бъде отменено.
Предвид изхода на производството, право на разноски на основание чл.
63д ал. 4 ЗАНН, има жалбоподателя, но доколкото по настоящото производство не е заявена такава претенция, както и не са предоставени доказателства за реално извършени разноски, съдът следва да не присъжда такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
Разпечатката съдържа 43 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8c098ab1-16f0-4f5d-9cf1-1689b28991bb