Решение № 936 от 03.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 936 гр. Пловдив, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20245330203120 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № НП-37 от 19.04.2024 г., издадено от Председател на комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 60а, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници на „Електроразпределение Юг” ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева.

С жалбата и в съдебно заседание, представителя на жалбоподателя поддържа конкретни съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП като се иска неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, действаща чрез юр. К. се противопоставя на възраженията на жалбоподателя, поради което моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и НП е изложена следната фактическа обстановка, по отношения на която липсва спор между страните:

„Електроразпределение Юг” ЕАД не е изготвило и предложило проект на В.П.Г. предварителен договор за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) в срок до 15.12.2022 г.

1

Съгласно чл. 82, ал. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи - Наредба № 6, отм. ДВ, бр. 28 от 2024 мрежовият оператор изготвя и предлага проект на предварителен договор за присъединяване на обекта в срок до 14 дни от датата на постъпване на искането за сключване на предварителен договор.

В.П.Г. е подала на 01.12.2022г. до „Електроразпределение Юг” ЕАД искане за изготвяне на предварителен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ с мощност 50 kW, предвидена за изграждане в УПИ II – 89, кв. 44, с. Ракитница, общ. Стара Загора.

С писмо с изх. № 77838 от 30.12.2022 г. „Електроразпределение Юг" ЕАД е изпратило до заявителя проект на предварителен договор за присъединяване.

Така изложената фактическа обстановка, както вече се отбеляза, не е спорна между страните и се установява от приобщените по надлежния ред в хода на съдебното следствие писмени доказателства.

Противно на възраженията на жалбоподателя в АУАН и НП достатъчно ясно са изложени съставомерните факти, които позволяват правната квалификация на вмененото деяние, отношение по която съдът ще вземе по – нататък в мотивите си.

По отношение на възражението за неправилно посочване на мястото на което е извършено твърдяното нарушение е необходимо да се отбележи следното:

Съгласно трайната съдебна практика местната подсъдност на делото се определя от мястото на извършване на деянието, посочено в НП. В случая нарушението се състои в бездействие - неизготвяне и непредлагане на проект за предварителен договор. В НП са изложени твърдения, че действието (съответно на правомерно поведение) е било дължимо по седалището на нарушителя в гр. Пловдив, което е достатъчно, за да обуслови местната подсъдност на делото. В случая дали действието в действителност е било дължимо по централата на дружеството в Пловдив или по седалището на изнесения офис в град Стара Загора е без значение, доколкото не би се отразило нито на местната подсъдност на делото (която както се каза се обосновава от твърденията в НП), нито на компетентността на наказващия орган или на актосъставителя, които се разпростират върху цялата страна.

Съдът обаче намира за основателно възражението на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон.

Действително соченият в НП чл. 60а, ал.1 от ЗЕВИ (ред. ДВ. бр. 86 от 2023 г.) стриктно кореспондира на установените и безспорни по делото факти.

От наказващият орган обаче не е съобразено правилото на чл. 3, ал.1 ЗАНН: „За всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, 2 който е бил в сила по време на извършването му.“

Същевременно редакцията на чл. 60а, ал.1 ЗЕВИ преди измененията с ДВ бр. 86 (гласяща: На енергийно предприятие, което наруши разпоредбите на чл. 26, ал. 3 или чл. 31, ал. 10, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв.) е изцяло неотносима към установените факти. Това е така, доколкото:

- чл. 26, ал.3 от ЗЕВИ касае издаване на становище за условията и начина за присъединяване, а не предлагането на предварителен договор, каквато е процесната хипотеза;

- чл. 31, ал.10 от ЗЕВИ касае въвеждането в експлоатация на енергийни обекти.

При това положение доколкото Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи е подзаконов акт по приложението на ЗЕВИ, а не на ЗЕ, то основателни се явяват доводите от жалбата, че действителната правна квалификация е по чл. 68, ал.1 ЗЕВИ, гласящ „Който наруши разпоредба на този закон или на нормативен акт по прилагането му, ако не подлежи на наказание по чл. 59-67, се наказва от съответния компетентен административно наказващ орган с глоба от 1000 до 2000 лв., а на юридическото лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.“ Доколкото чл. 68, ал.1 ЗЕВИ предвижда по-леко наказание от чл. 60а ЗЕВИ, то принципно съдът би могъл да упражни правомощията си да преквалифицира нарушението, като приложи закон за по-леко наказуемо нарушение.

Това обаче не се налага, доколкото случаят се явява маловажен поради което не следва да се ангажира административно-наказателната отговорност на санкционираното лице.

Съгласно дадената в т.4 от ДР на ЗАНН легална дефиниция:

„Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.“

Всъщност още преди приемане на легалната дефиниция, трайната съдебна практика бе извела правилото, че за да се счете, че случаят е маловажен, следва да се констатира, че с оглед всички обстоятелства, относими към конкретния случай, степента на обществена опасност на процесното деяние е по-ниска от обичайната за нарушения със същата правна квалификация.

3

Изрично следва да се уточни, че при преценка за маловажност на случая, съпоставката на степента на обществена опасност се прави с други нарушения със същата правна квалификация, а не с други нарушения с различна правна квалификация. Това е така, доколкото степента на обществена опасност на даден вид нарушения е оценена от законодателя чрез предвидената за тях санкция.

Според съда конкретното нарушение е типично такова, което разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения с подобна правна квалификация. Съображенията за този извод са следните:

На първо място следва да се отчете, че нарушението е отстранено доброволно, като това е станало две седмици след допускането му и по мнение на настоящия състав този период следва да се счете за незначителен.

Особено съществено в конкретния случай за преценката, че се касае за маловажен случай е обстоятелството, че нарушението е отстранено още преди да бъде констатирано от наказващия орган. Това е така, доколкото в АУАН и НП изрично е отбелязано, че нарушението е открито при извършена проверка повече от година по-късно.

На следващо място следва да се отбележи, че отстраняването на нарушението е станало по собствена инициатива на санкционираното лице.

В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив, която приема, че важен признак за преценката дали се касае за маловажен случай е обстоятелството дали то е отстранено по собствена инициатива, още преди получаване на поканата за явяване за съставяне на АУАН.

В случая отстраняването на нарушението още преди неговото установяване от наказващия орган е индиция, че целите на административнонаказателния процес, а именно поправяне и превъзпитание могат да се постигнат с минимално количество административно-наказателна репресия.

Не на последно място следва да се отчете, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че забавянето от страна на жалбоподателя в изготвянето и предлагането на предварителен договор се дължи на огромния обем от заявления, които е следвало да бъдат обработени.

Разбира се това не го освобождава от грижата на добрия търговец, която е налагала с оглед повишения обем на дейността да реагира чрез съответна промяна в щатната численост на персонала, обработващ заявленията, но все пак е индикативно за степента на обществена опасност на извършеното, която не е висока.

Не на последно място от наказващия орган не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства от допуснатото нарушение да са произтекли каквито и да било вредни последици за субекта, спрямо когото е допусната забавата - В.П.Г..

От гореизложеното следва, че обществената опасност на извършеното в случая е по-ниска от типичния случай на нарушение с тази правна 4 квалификация, поради което приложение следва да намери чл. 28 ЗАНН, като на основание чл. 63, ал.4 ЗАНН нарушителят следва да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

По разноските

При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има жалбоподателят, доколкото е защитаван в производството от юрисконсулт.

Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, намира, че следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80,00 лева.

Съгласно пар.1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на разноски“ от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая това е Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която видно от Устройствения й правилник представлява юридическо лице на бюджетна издръжка и първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-37 от 19.04.2024 г., издадено от Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 60а, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници на „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК 115552190 е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева.

П Р Е Д У П Р Е Ж Д А ВА на основание чл.

63, ал.4

ЗАНН

„Електроразпределение Юг” ЕАД ЕИК 115552190, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Електроразпределение Юг” ЕАД ЕИК 115552190 сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение за представителство пред Районен съдПловдив.

5

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6