Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1449 от 03.11.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1018/2025
Вид
Определение № 1449
Подписан
03.11.2025
В сила
03.11.2025
Състав
Росина Николаева Дончева, Адриана Атанасова Велева, Димитър Георгиев Цончев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1449 гр. София, 03.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Димитър Г. Цончев

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно гражданско дело № 20251800501018 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 , ал. 1, т. 2, вр. чл. 220 от ГПК .

Образувано е по частна жалба, подадена от ЗК „Лев Инс“ АД, ответник в исковото производство, чрез процесуалния представител на дружеството – юрк. И. Г., срещу Определение

№ 566/11.08.2025 г., постановено по гр. д. № 2385/202г г. на Районен съд – Елин Пелин, в частта, с която е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за конституиране на трето лице-помагач на страната на ответника.

Жалбоподателят намира атакуваното определение за незаконосъобразно, а мотивите на първоинстанционния съд за неоснователност на искането - счита за неправилни. Искането е за отмяна на определението на Районен съд – Елин Пелин в обжалваната част и постановяване на друго, с което искането за конституиране на М. К. като трето лице-помагач на страната на ответника да бъде уважено.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на частната жалба от насрещната страна – ищец в исковото производство.

Съдът, след като разгледа частната жалба и се запозна с данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

1

Производството по гр. д. № 385/2025 г. по описа на РС – Елин Пелин е образувано по предявен от А. М. М. - Г. иск с правно основание чл. 432, ал.

1 от КЗ, за заплащане на сумата от 4 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, в резултат на възникнало ПТП по вина на водача на лек автомобил „Форд Рейнджър“ с рег № ......, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на която увреденото лице е уведомило застрахователното дружество - 11.07.2023 г. до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на искова молба от ЗК „Лев Инс“ АД, в който ответникът е предявил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане водача на автомобила – М. К., като трето лицепомагач. Посочено е, че срещу него застрахователното дружество има право на регресен иск по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, а чрез конституирането му ще бъде обвързан от мотивите на решението.

С обжалваното определение, първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за конституиране на М. К. като трето лице-помагач на страната на ответника, като е приел, че участието на същия в процесното ПТП е изяснено с влязъл в сила акт на наказателния съд.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване с частна жалба съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна поради следните съображения:

Съгласно нормите на процесуалния закон, участието на трето лице като помагач на една от главните страни по вече висящ процес е допустимо под две форми – встъпване (чл. 218 от ГПК) и привличане (чл. 219 от ГПК). Една от разликите между двата института се изразява в това по чия инициатива се иска от съда конституирането на трето лице-помагач в производството. Волята за встъпване е изцяло на третото лице, докато искането за привличане е процесуално право на една от главните страни, изразяващо се във възможността й да иска конституирането на нейна страна на едно трето за спора лице, което да я подпомага в процеса за постигане на решение в нейна 2 полза. Поради това привличането се явява и форма за защита на привличащата страна, доколкото разполага с обратен иск именно спрямо подпомагащата я страна.

Конституирането на трето лице-помагач има за цел да го обвърже в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла, със задължителната сила на мотивите. Предпоставка за привличането на трето лице-помагач е наличието на правен интерес, който се изразява във възможността при неблагоприятен изход на делото за подпомаганата страна тя да предяви регресна претенция спрямо третото лице.

Настоящият случай е именно такъв. Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят има право на регресен иск спрямо деликвента до размера на платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски, т.е. налице е правен интерес за застрахователното дружество от привличането.

Молбата по чл. 219, ал. 1 от ГПК е сторена своевременно от ответника, а именно с отговора на исковата молба. Без значение за основателността на искането е дали застрахователят ще упражни регресните си права в отделно производство или ще се възползва от института на обратния иск във висящото исково производство, по което е ответник. Във всички случаи, при неблагоприятен изход на делото, той ще може да подчини трето лице-помагач на обвързващата сила на мотивите (чл. 223, ал. 2 ГПК), каквато е и основната цял на привличането на трето лице.

С оглед гореизложеното се налага извод, че обжалваното определение, в частта, с която първоинстанционният съд е отказал да уважи направеното искане за конституиране на трето лице-помагач на страната на ответника, е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Така мотивиран, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 566/11.08.2025 г., постановено по гр. д. № 2385/202г г. на Районен съд – Елин Пелин, в частта, с която е оставено без 3 уважение искането на ЗК „Лев Инс“ АД за конституиране на трето лицепомагач на страната на ответника, като вместо това ПОСТАНОВЯВА КОНСТИТУИРА по делото, на основание чл. 219, ал. 1, вр. чл. 220 ГПК, М. К., ЛНЧ .............., с адрес: с. В., местност „Г.“ № ., като трето лицепомагач на страната на ответника.

ВРЪЩА делото на РС – Елин Пелин за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1449 гр. София, 03.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Димитър Г. Цончев

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно гражданско дело № 20251800501018 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 , ал. 1, т. 2, вр. чл. 220 от ГПК .

Образувано е по частна жалба, подадена от ЗК „Лев Инс“ АД, ответник в исковото производство, чрез процесуалния представител на дружеството – юрк. И. Г., срещу Определение

№ 566/11.08.2025 г., постановено по гр. д. № 2385/202г г. на Районен съд – Елин Пелин, в частта, с която е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за конституиране на трето лице-помагач на страната на ответника.

Жалбоподателят намира атакуваното определение за незаконосъобразно, а мотивите на първоинстанционния съд за неоснователност на искането - счита за неправилни. Искането е за отмяна на определението на Районен съд – Елин Пелин в обжалваната част и постановяване на друго, с което искането за конституиране на М. К. като трето лице-помагач на страната на ответника да бъде уважено.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на частната жалба от насрещната страна – ищец в исковото производство.

Съдът, след като разгледа частната жалба и се запозна с данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

1

Производството по гр. д. № 385/2025 г. по описа на РС – Елин Пелин е образувано по предявен от А. М. М. - Г. иск с правно основание чл. 432, ал.

1 от КЗ, за заплащане на сумата от 4 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, в резултат на възникнало ПТП по вина на водача на лек автомобил „Форд Рейнджър“ с рег № ......, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на която увреденото лице е уведомило застрахователното дружество - 11.07.2023 г. до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на искова молба от ЗК „Лев Инс“ АД, в който ответникът е предявил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане водача на автомобила – М. К., като трето лицепомагач. Посочено е, че срещу него застрахователното дружество има право на регресен иск по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, а чрез конституирането му ще бъде обвързан от мотивите на решението.

С обжалваното определение, първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за конституиране на М. К. като трето лице-помагач на страната на ответника, като е приел, че участието на същия в процесното ПТП е изяснено с влязъл в сила акт на наказателния съд.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване с частна жалба съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна поради следните съображения:

Съгласно нормите на процесуалния закон, участието на трето лице като помагач на една от главните страни по вече висящ процес е допустимо под две форми – встъпване (чл. 218 от ГПК) и привличане (чл. 219 от ГПК). Една от разликите между двата института се изразява в това по чия инициатива се иска от съда конституирането на трето лице-помагач в производството. Волята за встъпване е изцяло на третото лице, докато искането за привличане е процесуално право на една от главните страни, изразяващо се във възможността й да иска конституирането на нейна страна на едно трето за спора лице, което да я подпомага в процеса за постигане на решение в нейна 2 полза. Поради това привличането се явява и форма за защита на привличащата страна, доколкото разполага с обратен иск именно спрямо подпомагащата я страна.

Конституирането на трето лице-помагач има за цел да го обвърже в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла, със задължителната сила на мотивите. Предпоставка за привличането на трето лице-помагач е наличието на правен интерес, който се изразява във възможността при неблагоприятен изход на делото за подпомаганата страна тя да предяви регресна претенция спрямо третото лице.