Определение № 261 от 05.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 261 гр. Пловдив, 05.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20265000500289 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Г. Д. против Определение № 344/ 05.03.2026 г. по гр. д. № 634/ 2024 г. на ОС – Стара Загора, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от заплащане на ДТ за въззивно обжалване.

В жалбата се поддържа, че текущите доходи на жалбоподателя и неговата съпруга не им позволяват да заплатят дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 1888 € без това да засегне собствената им издръжка, с оглед на което иска да се отмени обжалваното определение и да се уважи направеното искане.

Съдът, като се запозна с материалите по делото намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

С Решение № 19/ 15.01.2026 г. по гр. д. № 634/ 2024 г. ОС – Стара Загора е отхвърлил предявения от С. Г. Д. против Ж. К. К. иск за заплащане на сумата от 154 050 лв.

Против така постановеното решение С. Г. Д. е подал въззивна жалба, в която е направил искане да бъде освободен от заплащане на ДТ за въззивно обжалване, към която е приложил декларация за материалното си положение, от която е видно, че получава ежемесечно пенсия и инвалидна добавка в размер общо в размер на 620. 42 €, през 2025 г. е получил доход от рента в размер на 740 лв., а съпругата му получава пенсия в размер на 274 €.

С обжалваното определение окръжният съд е оставил направеното искане без уважение, като след обсъждане на служебно събрани писмени доказателства относно материалното състояние на жалбоподателя е приел, че 1 общата стойност по данъчна оценка на притежавано от него недвижимо имущество в размер на 46 709 € му позволява да заплати дължимата ДТ за въззивно обжалване в размер на 1 888 €.

При тези данни по делото съдът намира частната жалба за основателна.

Предвидената в чл. 83, ал. 2 ГПК възможност за освобождаване от такси и разноски по делото е средство за гарантиране правото на достъп до правосъдие при липса на средства за заплащането им. При преценка финансовото състояние на страната следва да се отчете семейното й положение, членовете на домакинството, доходите на семейството, здравословно състояние, социално – икономическите условия и стандарта на живот в страната, където е обичайното й местожителство. Основанието по чл.

83, ал. 2 ГПК е налице, когато заплащането на таксите и разноските по делото ще затрудни значително или ще доведе до невъзможност семейството на страната да задоволява текущите си потребности.

В случая от материалите по делото е видно, че домакинството на жалбоподателя състои от двама члена – той и съпруга му, чийто общ месечен доход от получаваните от тях пенсии и социални помощи възлиза общо на 894. 42 €. Следва да се отчете, че жалбоподателят е пенсионер с 83% инвалидност, което налага да отделя част от месечния си доход за закупуване на лекарства. По делото не са налице писмени доказателства за посочените обстоятелства, но за съществуването им следва да се съди от представената декларация, която съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК е допустимо от закона доказателствено средство за установяване на имущественото състояние на страната, за неистиността на която носи наказателна отговорност по чл. 313, ал. 1 НК. С оглед размера на получавания от жалбоподателя и съпругата му месечен доход от 894. 42 € и здравословното състояние на същия, изискващо отделяне на част от него за закупуване на лекарства, както и предвид стандарта на живот в страната, следва да се приеме, че материалното му състояние не му позволява да отдели сумата от 1 888 € за заплащане на дължимата ДТ за въззивно обжалване без това да застраши неговата и на семейството му издръжка.

Обстоятелството, на което се е позовал окръжния съд, а именно притежанието на недвижимо имущество на стойност от 46 709 € по данъчна оценка, не може да обоснове извод в обратната насока, тъй като не може да се изисква от страната да се разпореди с недвижимите си активи за упражняване на конституционното си право на достъп до съд. Едно такова изискване (за разпореждане с притежавано недвижимо имущество или с единствения лек автомобил за заплащане на съдебни такси и разноски) се доближава по своите правни последици до принудително отчуждаване на собственост и в този смисъл е непропорционално на преследваната цел – упражняване на конституционното право на жалба.

По изложените съображения настоящият състав намира, че спрямо жалбоподателя С. Г. Д. са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването му от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване, поради което обжалваното определение следва да се отмени, вместо което се 2 постанови ново, с което се уважи направеното искане.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 344/ 05.03.2026 г. по гр. д. № 634/ 2024 г. на ОС – Стара Загора, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК С. Г. Д. от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на Решение № 19/ 15.01.2026 г. по гр. д. № 634/ 2024 г. ОС – Стара Загора.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3