Решение № 62 от 15.04.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Свиленград, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20265620200041 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №25-0351-000634 от 20.10.2025година на Началника на Група към ОД на МВР Хасково, РУСвиленград, с което на М. Х. К. с ЕГН ********** от град

****************** за нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП на основание чл.174,ал.1,т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 255,65евро /500лева/ и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА

УПРАВЛЯВА МПС” за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят М. Х. К. в законопредвидения срок обжалва горецитираното НП,което счита за неправилно и незаконносъобразно.

Оспорва се извършеното нарушение,като се твърди,че същият не бил извършил вмененото му нарушение,поради което обжалваният акт бил издаден в противоречие с материалния закон.Отделно от това се твърди,че липсвали обективните и субективни признаци на адм.нарушение,а описаната фактическа обстановка било невярна, наложените наказания незаконосъобразни и несправедливи. С оглед на изложеното моли съда за пълна отмяна на обжалвания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с адв.И. Д. , който поддържа жалбата по изложените в нея доводи .

В съдебно заседание ангажира доказателства . Претендира присъждане на направените по делото разноски,за което представя списък на същите.

Административнонаказващият орган/АНО/- Началника на Група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема 1 становище.

Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на Б. П. Б. и А. М. Ш. се установява, че на 24.08.2025година свидетелят Б. П. Б. съвместно с колегата си св.А. М. Ш., при изпълнение на служебните си задължения като автопатрул се позиционирали на първокласен път ПП I -8 при км.366+000 до метанстанцията в общ.Свиленград.

Около 23.00-23,05часа забелязали да се движи по горепосочената улица в посока кръстовище с ул.Княз Борис , лек автомобил марка Ситроен Берлинго с рег. № ******, който автомобил впоследствие се оказал собственост на жалбоподателя.

Свидетелят Б. П. Б. спрял за проверка автомобила, който бил управляван от жалбоподателя.

При извършване на проверката жалбоподателят на свидетелят Б. П. Б. му направило впечатление,че жалбоподателят мирише на алкохол ,поради което въззивника бил изпробван за употребата му с техническо средство Дрегер 7510 ARDN 0088,който отчел 0,55промила,като водача заявил,че бил изпил 100грама водка.

Във връзка с отчетеното наличие на алкохол в кръвта, св. Б. П. Б. издал на водача талон за медицинско изследва №279301, като М. Х. К. не оспорил резулатат и не се явил за даване на кръвна проба в указаното в талона място и час за даване на такава.

За така констатираното нарушение на жалбоподателят бил съставен, предявен и връчен лично акт за извършено административно нарушение серия GA с №3863369 от 24.08.2025г. в негово присъствие, като жалбоподателят не е вписал ,че има възражения по акта.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило възражение.

Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.

Както в Акта,така и в обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП ,поради което на основание чл.174,ал.1,т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 255,65евро /500лева/ и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС” за срок от 6 месеца.

По адм.преписка е постъпила молба от адв.Г.,с приложено към нея пълномощно,с която е поискала при издаване на НП, да бъде връчено на пълномощника на нарушителя.

По административно наказателната преписка има и приложена 2 справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателя има издадени множество Актове за установяване на административно нарушение , наказателни постановления и фишове, както и картон на НП, справка относно собствеността на процесното МПС.

Материалната компетентност на издателя на Началника на Група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, въпреки че не се оспорва по делото, последната се доказва и от приетата по делото заповед №8121з1632/02.12.2021г. и на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.

Налична е и Заповед№8121К.13465/18.10.2024г. на Министъра на вътрешните работи,с която е преназначен Николай Анастасов Анастасов на длъжността –Началник на група „ОП“ към РУ Свиленград при ОД на МВР Хасково.

Налична е и разпечатка от резултатите от извършените проби с техническото средство за процесния ден,доказваща че на посочената в АУАН и НП дата е извършен тест с техническото средство,при което на водача е отчел резултат 0,55 промила алкохол в дъха.

Видно от Протокол за проверка на ТС с рег.№3286р-21643 от 28.04.2025г. техническото средство,с което е бил тестван жалбоподателя е успешно преминал проверка,респективно е годно за употреба.

По делото бе допуснат и разпитан в качеството на свидетел- Г. Г. Г.,който твърди,че на процесната дата почти през цялото време бил с жалбоподателя,тъй като работели заедно ,а отделно и били приятели,като единствено около 2часа не били заедно. Били се събрали,групата която издирвала лице,но на това събиране не консумирали алкохол. Вечерта няколко коли тръгнали да се прибират в това число жалбоподателя,който пътувал със сина си и свидетеля,който също бил с негово дете. В последствие получил телефонно обаждане от жалбоподателя,до дойде в полицейското управление на Свиленград,за да се грижи за сина му,тъй като му била извършана проверка при която било отчетено употребата на алкохол. Той пристигнал и седял около един час и успокоявал детето,но то било силно уплашено и притеснено. След приключване на проверката и попълване на документите,жалбоподателя си тръгнал с детето,което още било стресирано.

Цениха се с доверие от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и истинността си /признака авторство/.Ето защо, с оглед липсата на външни -формални недостатъци в тези документи, те се ползваха за установяване на данните, възпроизведени в тях.

Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Б.

3

П. Б. и А. М. Ш., така също и от приетите писмени доказателства – Протокол за проверка на ТС с рег.№3286р-21643 от 28.04.2025г. техническото средство ; разпечатка от резултатите от извършените проби с техническото средство за процесната дата; Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач , картон на НП, АУАН, НП, талон за медицинско изследване №279301, докладна записка и справка за собственост на процесното МПС ,молба от адв.Г.,ведно с копие от пълномощно и Заповед№8121К.13465/18.10.2024г. на Министъра на вътрешните работи -последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.

Свидетелите Б. П. Б. и А. М. Ш., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.

Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикрИ.е на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелството че жалбоподателят на процесната датата е управлявал собственото му МПС под въздействието на алкохол,констатиран с техническо средство.

Съдът не кредитира показанията на разпитания по делото свидетел Г. Г. Г. и не изгражда правни изводи въз основа на неговите показания, доколкото същият не е пряк очевидец на осъщественото адм.нарушение, доколкото не е присъствал на извършване на проверката ,а установява единствено предходни и последващи събития. Само за пълнота на съдебният акт, следва да се посочи,че неговите показания не разколебават извършеното от жалбоподателя нарушение,тъй като въпреки,че същият твърди относно незнание от негова страна ,жалбоподателя да е употребил алкохол,то пред полицейските 4 служители ,сам жалбоподателя си е признал,че е изпил 100грама водка, което се потвърждава и от извършената проверка с ТС. За пълнота на съдебният акт, следва да се посочи,че нелогично звучат показанията на свидетеля,че вместо на съпругата си,жалбоподателя се е обадил на него,за да гледа и да успокои детето,което се е намирало в полицейското управление,тъй като най логично е да се обадиш на другият родител,при проблем с детето,а не на чужд човек,дори и приятел на семейството,ако не са били налице пречки за другият родител,каквито не се сочат.Именно по тези съображения,съдът не кредитира показанията му и не изгражда правни изводи въз основа на тях.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от информацията, съдържаща се в Писмо с рег.№ 351000358 от 16.01.2026 година на АНО, поради което производството не подлежи на прекратяване в тази част поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Извършвайки служебна проверка за процесуалната законосъобразност на НП и предпоставилия го АУАН, съобразно правомощията си в настоящото контролно производство, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаването му, нито такива разкриващи недостатъци във формата и съдържанието, които да налагат неговата отмяна.

Същото е издадено от компетентен орган, в съответствие с процесуалните правила на ЗАНН, въз основа на законосъобразен АУАН, спазена е и установената за това форма и ред, както и изискуеми реквизити, съгласно разпоредбата на чл.57 ЗАНН.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.