Решение № 183 от 17.06.2026, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Сливен, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Момчилова при участието на секретаря Галина Едр. Пенева като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно наказателно дело № 20262230200475 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от Д. В. Ж., с ЕГН **********, чрез процесуален представител против Наказателно постановление № 26-0804-000236 от 02.04.2026 г., издадено от ВПД Началник група в ОДМВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“ Сливен, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 102, ал.1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 153.39 евро (300 лева).

Жалбоподателят, редовно призован се явява лично, заедно с надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Административно-наказващият орган - ОД на МВР - Сливен, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

Районна прокуратура - Сливен, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и анализира събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 08.03.2026 г. полицейските служители св.С. Д. и св. С. В. били на смяна за времето от 06:00 часа до 18:00 часа, като изпълнявали служебните си задължения в гр.Сливен. Около 10:00 часа полицаите били изпратени от ОДЧ при ОД на МВР – Сливен на ул. “***** по сигнал за настъпило ПТП с участието на дете. При пристигане на място полицейските органи установили непълнолетния Д. Д. В. с ЕГН ********** и неговите родители Ю.Ж. и Д. Ж..

1

При проверка по сигнала полицаите установили, че Д. Д. В. е с поставена диагноза „Синдром на Даун“ и без тяхното разрешение е взел ключовете за семейният им автомобил „Крайслер Вояджер“ с рег. номер *****, потеглил е и се е блъснал в паркирания на същата улица лек автомобил „Сеат Алтеа“ с рег. номер *****. След като полицаите установили, че управляваната от Д. В. кола е собственост на бащата Д. Ж., на същият бил съставен А. Отделно на майката на момчето също бил съставен друг А.

За така извършеното деяние, актосъставителят С. Д., възприел, че Д. Ж., като водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, което допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач, и в присъствието на свидетеля С. В., на 08.03.2026 г. съставил срещу жалбоподателя А. С. GA № 3443551 за нарушение на чл. 102, ал.1, т. 1 от ЗДвП. А. е предявен на жалбоподателя на същата дата, като последният не вписал възражения.

Въз основа на така съставения на 02.04.2026 г. А. С. GA № 3443551, на 08.03.2026 г. ВПД Началник група в ОДМВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“ Сливен, възприел идентична на изложената в акта фактическа обстановка и издал обжалваното НП № 26-0804-000236 срещу жалбоподателя, като за извършено нарушение по чл. 102, ал.1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП му наложил глоба в размер на 153.39 евро (300 лева).

Съдът, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е допустима, подадена в законоустановения срок от лице имащо право на обжалване, разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да има в обема наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите 2 фактическите и правни основания, от които следва постановеният от административнонаказващия орган резултат.

В настоящия случай, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 102, ал.1, т. 1 ЗДвП, като нито актосъставителят, нито наказващият орган са конкретизирали от коя посочените в нормата хипотези визира.

С оглед текстовото описание на нарушението в А., възпроизведено и в обжалваното НП - "водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, което допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач", се установява, че е нарушена т. 1 от ал.

1 на чл. 102 от ЗДвП.

В случая, във фактическата част на обжалваното наказателно постановление, която напълно преповтаря изложената в А. фактическа обстановка, е посочено, че жалбоподателят- собственик на лек автомобил „Крайслер Вояджер“ с рег. номер *****, на 08.03.2026 г. около 10,00 часа, в гр.

Сливен, на ул. „Е.Б.“ допуска управлението на процесния автомобил от неправоспособния му син Д. Д. В. с ЕГН **********.

Същевременно, посредством диспозитивната част както на акта, така и на процесното НП, на жалбоподателя се вменява нарушение, изразяващо се във "водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, което допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач".

След като е установено, че нарушителят е собственик на моторното превозно средство, което е предоставяно за управление от неправоспособен водач, не е ясно защо това обстоятелство не е намерило отражение и в диспозитива на обжалваното НП, в който нарушението е описано бланкетно, като са посочени всички възможни субекти на административното нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – водач, собственик или упълномощен ползвател.

По идентичен начин, като отново е налице несъответствие между изложени установени факти и констатации, във фактическата част на обжалваното наказателно постановление е описано, че собственикът на МПСто предоставя управлението на автомобила, докато в диспозитива изпълнителното деяние на вмененото административно нарушение е описано посредством две алтернативни форми – "допуска" или "предоставя" управлението, които са взаимно изключващи се. И това е така, защото наличието на едното изпълнително деяние изключва наличието на другото, тъй като деецът не може едновременно и да допусне и да предостави управлението на автомобила на неправоспособния водач.

Предвид обстоятелството, че законодателят е предвидил включването на няколко хипотези на нарушение на правилата на ЗДвП в една разпоредба, длъжностните лица, които установяват фактите и тези, които налагат санкциите, са компетентните органи да индивидуализират всяко деяние със 3 специфичните му характеристики и в издаваните от тях актове да посочват всички индивидуализиращи белези на състава на съответното административно нарушение, ако същото е извършено. Неизпълнението на вменените им компетентности води до несъответствия и противоречия, които не могат да се санират от въззивната инстанция по реда на съдебния контрол.

В тази връзка следва да се посочи, че в санкционните производства като настоящото - по реда на ЗАНН, за да могат да породят правните си последици, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно, пълно и идентично. НП са актове на правораздаване, с които се налага административна санкция, а с А. се вменява извършване на конкретно административно нарушение, поради което тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани или мотивирани по тълкувателен път от санкционираното лице, нито от съда в хода на съдебното следствие, още повече в хода на съдебното производство да се извличат законоустановените им реквизити, в частност да се уточнява какво е качеството на субекта на нарушението и какво е било констатираното от актосъставителя изпълнително деяние на нарушението, които съставляват съществени реквизити както на А. по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН, така и на НП, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Все в коментирания аспект, приложената от административнонаказващия орган санкционна норма на чл. 177, ал. 1, т. 3, б.

"а" ЗДвП, също визира няколко отделни хипотези, относими за различни субекти на нарушението, както и за различни изпълнителни деяния, но същите отново не са индивидуализирани в обжалваното наказателно постановление.

Тъй като санкционираното лице се защитава както по правото, така и по фактите, то следва още от началото на производството лицето да бъде уведомено какви конкретни факти се твърди, че е извършило и под състава на какво административно нарушение се подвеждат тези факти. Допуснатата непрецизност от страна на наказващия орган е от особено значение, тъй като е довела до накърняване на процесуалните права на санкционираното лице. По този начин НП не е изпълнило функцията си да очертае кръга на подлежащите на доказване факти в производството, което обстоятелство представлява съществен пропуск от страна на наказващия орган, който не може да се санира в настоящото производство по реда на доказването чрез допустимите по закон доказателствени средства. Това е довело до нарушение при реализиране отговорността на жалбоподателя, като при издаването на НП не са спазени изискванията относно задължителното му съдържание, регламентирани в чл.

57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като тези нарушения на процесуалните правила винаги са от категорията на съществените такива, което налага извода за незаконосъобразността на наказателното постановление.

Паралелно с изложените доводи и за прецизност на изложението, съдът намира за необходимо да посочи, че дори и при липса на съществени процесуални нарушения, обосноваващи незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление, същото отново се явява незаконосъобразно, тъй като от приобщените към

4 административнонаказателната преписка доказателства, както и от събраните такива в хода на съдебното следствие, не се доказва по безспорен и категоричен начин жалбоподателят да е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение.

Следва да се посочи още, че в тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, като липсата им води до издаването на незаконосъобразен акт.

С оглед всичко изложено, съдът намира, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно, поради което следва да постанови съдебно решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

На въззиваемата страна не са дължими разноски за юрисконсулт с оглед изхода на делото. На основание чл.143, ал.1 от АПК, въззиваемата страна следва да понесе разноските за адвокат и с оглед изхода на спора, съгласно договора за правна помощ за сумата от 200.00 евро.

Обемът на процесуалните действия на адвокат Х. са съответни на значително положените от него правни усилия като адвокат. Съдът не може да омаловажи неговият адвокатски труд, независимо от евентуалните възражения за прекомерност на процесуалния представител на въззиваемата страна, че делото не се отличава със сложност. От правна страна е налице сложност.