Решение № 1535 от 26.07.2024, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 7079/2023
- Вид
- Решение № 1535
- Подписан
- 26.07.2024
- В сила
- 15.07.2024
- Състав
- АННА ИВАНОВА ЩЕРЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.60, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1, предл.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1535 гр. Бургас, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АННА ИВ. Щ.А при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. Щ.А Гражданско дело № 20232120107079 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С. ***, представлявано от двама от управителите си заедно Х. М. М. и П. В., против Б. И. Щ. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр. Б. ***. Предявен е установителен иск за следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 2721/ 15.09.2023г. по ч.гр.д. № 5517/ 2023г. на РС – Бургас : 200 лв. - главница по договор за паричен заем № ***/ 13.03.2021г., сключен от ответника с „Вива кредит” ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД; 27,78 лв. възнаградителна лихва за периода 13.03.2021г. – 09.10.2021г.; 24,11 лв. – обезщетение за забава за периода 13.03.2021г. – 22.05.2023г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 14.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира и присъждане на направените разноски.
Обстоятелства, на които се основава искът :
Ищецът твърди, че по описания договор за паричен заем № ***/ 13.03.2021г., сключен от ответника с „Вива кредит”, са останали неизпълнени парични задължения в претендираните размери. С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.03.2022г. кредиторът „Вива кредит” ООД прехвърлил на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД вземанията си по договора за паричен заем, като длъжникът е уведомен за цесията.
1
В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, представляван от особен представител на основание чл.47, ал6 от ГПК, представя писмен отговор, с който оспорва иска.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Искът е с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415, ал.3, предл.1 вр. ал.1, т.2 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По ч.гр.д. № 5517/ 2023г. по описа на РС - Бургас в полза на кредитора „АПС Бета България“ ЕООД е постановена заповед за изпълнение на задължение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2721/ 15.09.2023г. против длъжника Б. И. Щ. за процесните парични задължения. Заповедта за изпълнение е редовно е връчена на длъжника. С разпореждане от № 10792/ 25.10.2023г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. Разпореждането е съобщено на ищеца на 26.10.2023г. Настоящият иск против е предявен в срока по чл.415, ал.4 вр. чл.60, ал.6 от ГПК – на 27.11.2023г.
Ищецът основава активната си материалноправна легитимация на твърдение за придобиване на процесните парични вземания срещу ответника от кредитора по договора за заем „Вива Кредит“ ООД по силата на сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.03.2022г. и приложение № 1, в което под № 138 било индивидуализирано вземането срещу ответника. За установяване на твърдението си представя рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 31.03.2022г. между „Вива Кредит“ ООД – цедент и ищеца „АПС Бета България“ ЕООД – цесионер, с който страните по него са се споразумели цедентът да прехвърля на цесионера свои ликвидни и изискуеми вземания, които да бъдат индивидуализирани в приложение. Представено е и приложение № 1/ 01.04.2022г. към рамковия договор, в което под № 138 фигурират вземания от ответника Б. И. Щ. по договор за кредит № *** от 13.03.2021г.
Законът в нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД установява задължение за предишния кредитор - цедент да съобщи на длъжника прехвърлянето, а нормата на ал.4 обвързва действието на извършеното прехвърляне на вземания с изпълнението на това задължение – прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор. Съдебната практика трайно приема, че принципът на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД допуска предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши изискуемото съобщение до длъжника. По делото не се установява подобно упълномощаване, снабдяващо цесионера с представителна власт за цедента.
В настоящото производство носещият доказателствената тежест ищец не установява преди заповедното производство да е извършено уведомяване на ответника - длъжник за прехвърлянето в полза на ищеца на вземанията по 2 цитирания договор за кредит с „Вива Кредит“. Към исковата молба не е приложено изходящо от предишния кредитор уведомление за цесията, поради което такова не е връчено на ответника и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК.
Съдът не приема за надлежно изпълнение на задължението по чл.99, ал.3 от ЗЗД и връчването на ответника на самата искова молба, съдържаща изявление за уведомяване за цесията, тъй като същата изхожда от ищеца „АПС Бета България“ ЕООД в качеството му на цесионер, а не на пълномощник на предишния кредитор /в този смисъл напр. решение № 114/ 07.09.2016г. по т.д.
№ 362/ 2015г. на I I т.о., ТК на ВКС/. Поради това връчването на исковата молба на особения представител на ответника, в случая няма ефект на надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД. Изложеното налага изводът, че прехвърлянето на вземанията с описания договор за цесия не е породило действие спрямо ответника – длъжник и ищецът няма материалноправна легитимация спрямо него. Поради това съдът приема неоснователност на предявения иск, без да се изследва възникването и изискуемостта на паричните вземания по договора за кредит, сключен с третото на настоящия спор лице „Вива Кредит“.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С. ***, представлявано от двама от управителите си заедно Х. М. М. и П. В., за установяване по отношение на Б.
И. Щ. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр. Б. ***, на следните парични вземания по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 2721/ 15.09.2023г. по ч.гр.д. № 5517/ 2023г. на РС – Бургас : 200 лв. - главница по договор за паричен заем № ***/ 13.03.2021г., сключен от ответника с „Вива кредит” ООД, прехвърлени на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД с договор за цесия от 01.04.2033г.; 27,78 лв. - възнаградителна лихва за периода 13.03.2021г. – 09.10.2021г.; 24,11 лв. – обезщетение за забава за периода 13.03.2021г. – 22.05.2023г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 14.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3