Решение № 4797 от 25.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4797 гр. София, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20231110205789 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от С. Х. Б, с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Д, общ.

Ракитово, обл. Пазарджик, ул. „Ц С“ № , чрез адв. Д. С. срещу наказателно постановление № 42-0005576/27.02.2023г., издадено от директора на РД „АА“ – София, с което на основание чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 34, пар. 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014г.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно постановление. Посочва, че са допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административнонарушение, които са пренесени при издаване на наказателното постановление. Намира, че неправилно е определено основанието за налагане на административното наказание. Счита, че в българското законодателство не е предвиден нормативен акт, който да санкционира водачите за нарушенията, предвидени в Регламент (ЕС) № 165/2014г. Поддържа, че наказващият орган е извършил бланкетна преценка за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН и не е посочил мотиви защо не приема процесното деяние за маловажен случай. Твърди, че са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 3 и т. 4, респективно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Намира, че възприетата в обжалвания акт фактическа обстановка не кореспондира със събраните по делото доказателства. Допълва, че товарният автомобил е бил приет за обслужване и ремонт в сервиз през посочения в наказателното постановление период. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Представя 1 писмено становище, с което поддържа депозирата жалба и моли за отмяна на наказателното постановление, както и присъждане на сторените разноски.

Въззиваемата страна – директора на РД „АА“ – София, не се явява и не се представлява.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото писмени и устни доказателства и доказателствени средства, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за установено следното от фактическа страна:

На 09.02.2023г., около 08:39 часа, в гр. София, на ул. „Околовръстен път“, на около 200 метра след пътен възел с бул. „Цариградско шосе“, с посока на движение към с.

Казичене жалбоподателят С. Х. Б управлявал товарен автомобил марка „Скания“, модел „Р 500 ЛА 4 Х 2 ХНА“, с рег. № от кат. Н3, с прикачено към него ремарке марка „Шмитц“, модел „СО 1“, с рег. № от кат. О4, извършвайки обществен превоз на товари на територията на Република България по маршрут от с. Ракитово до гр. София. Жалбоподателят Балев бил спрян за проверка от свидетелите Г. Л. Н. и Г. Г. Д. – инспектори при РД „АА“ – София. При проверката било установено, че за периода от 14:54 часа на 19.01.2023г. до 14:52 часа на 21.01.2023г., в резултат на отсъствие от превозното средство жалбоподателят Балев не е въвел с използването на функцията за ръчно въвеждане осигурена от записващото оборудване (дигитален тахограф) необходимите данни за периодите от време относно „друга работа“; „период на разположение“ и „прекъсвания, почивка, годишен отпуск или отпуск по болест“ в картата на водача.

При така развилата се фактическа обстановка инспекторите на РД „АА“ счели, че жалбоподателят Б е извършил административно нарушение. На същия ден свидетелят Н. съставил акт за установяването на административно нарушение № 00131/09.02.2023г. в присъствие на жалбоподателя Балев и на свидетеля Д.. На същия ден препис от акта бил връчен на жалбоподателя, който не депозирал възражение срещу съставения акт.

На 27.02.2023г. Чавдар Асенов Караджов – директор на РД „АА“ – София издал наказателно постановление № 42-0005576/27.02.2023г., с което на основание чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 34, пар. 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014г. На 29.03.2023г. бил връчен препис от наказателното постановление на жалбоподателя Балев.

На 11.04.2023г. жалбоподателят Балев депозирал жалба срещу издаденото наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал, а именно: показанията на свидетелите Г. Л. Н. и Г. Г. Д., писмо с рег. № 52-00-56-2032#1/22.03.2023г., известие за доставяне, длъжностnа характеристика на длъжност „инспектор“, заповед № РД-0830/24.01.2020г., заповед № 7/16.01.2023г., удостоверение от „Ивколс“ ООД, извадка от дигитална карта на тахограф, пътен лист № 774651.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. Л. Н. и Г. Г. Д., доколкото същите са добросъвестно депозирани, достоверни и подкрепени от приобщения писмен доказателствен материал. От показанията съдът получи информация как е установено процесното нарушение и научи обстоятелства около извършената проверка и констатациите на инспекторите на РД „АА“.

Съдът се доверява на писмените доказателства, които са изготвени според установените правила и от тях съдът получава информация относно обстоятелствата около извършване на процесното деяние, хода на осъществената от проверка, както и условията, при които са съставени акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

2

Жалбата изхожда от легитимирана страна, депозирана е в преклузивния срок по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН (препис от наказателното постановление е връчен на 29.03.2023г., докато жалбата е подадена на 11.04.2023г.) и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

В настоящото производство съдът следва да прецени дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314 ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни за това административни органи. Това става ясно от представената заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в която в т. 1.4 е посочено, че директорите на дирекции „АА“ са компетентни да издават наказателни постановления за нарушения на регламенти на ЕС. Видно от заповед № 7/16.01.2023г. Чавдар Асенов Караджов е преназначен на длъжност „директор на регионална дирекция“, считано от 17.01.2023г. В представената длъжностна характеристика на длъжността „инспектор“ е регламентирано, че пряко задължение на лицата, изпълняващи длъжността е съставяне на актове за установяване на административни нарушения.

На следващо място в хода на служебната проверка на процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че същите са съставени при спазване на установените по чл. 34 от ЗАНН давностни срокове.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акта за установяване на административно нарушение в предвидения от чл. 34 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя, респективно едногодишен срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в шестмесечен срок от съставяне на акта.

Неоснователно е възражението на защитника, че неправилно е определено основанието за налагане на административното наказание, тъй като в българското законодателство не е предвиден нормативен акт, който да санкционира водачите за нарушенията, предвидени в Регламент (ЕС) № 165/2014г. В процесния случай водачът е санкциониран за това, че не е въвел данните относно периодите на „друга работа“; „период на разположение“ и „прекъсвания, почивка, годишен отпуск или отпуск по болест“, когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това че е извън превозното средство. Санкциите за неизпълнение на изискванията на Регламент (ЕС) № 165/2014г. относно тахографите в автомобилния транспорт са предвидени в чл. 93в от ЗАВтПр. Посочената разпоредба на чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр визира именно тази хипотеза.

По тези съображения съдът намира, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана по правилната сакнционна разпоредба и същевременно е изпълнено изискването на Регламент (ЕС) № 165/2014г. за държавите-членки да установят система от санкции, приложими за нарушения на настоящия регламент.

Съдебният състав намира за основателно възражението на жалбоподателя, според което двата процесуални документа не съдържат всички законоустановени реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В случая не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението. Единствено са посочени датата и мястото на установяване на нарушението, които не следва да се смесват с датата и мястото на неговото извършване, които биха могли и да съвпадат, но настоящият случай не е такъв. Вмененото нарушение е извършено чрез бездействие – за периода от 14:54 часа на 19.01.2023г.до 14:52 часа на 21.01.2023г. жалбоподателят Балев е бил длъжен да въведе данни в картата на водача, но не го е сторил. Съгласно разпоредбата на чл. 34, пар. 3 от Регламент № 165/2014г., попълването на необходимите данни следва да се направи незабавно, доколкото не е предвиден срок за изпълнението на това задължение. Изложеното обуславя извод, че описаното нарушение е извършено чрез бездействие на 21.01.2023г., когато е прекъснато продълженото 3 противоправно състояние, следователно именно на тази дата водачът, след отсъствие от превозното средство, е следвало да въведе данните в дигиталната карта на тахографа.

Нарушенията, извършени чрез бездействие се считат за довършени на датата, на която е било дължимо действието, в случая когато е следвало да се попълни информацията в дигиталния тахограф. Нарушението е извършено на 21.01.2023г., на мястото, където се е намирал водачът към този момент и където е било дължимо действието, в случая където е следвало да се попълни информацията в дигиталния тахограф. В настоящия случай мястото на извършване на нарушението вероятно е гр. Съединение – видно от представеното удостоверение от „Ивколс“ ООД, процесният товарен автомобил е бил приет за обслужване и ремонт на 19.01.2023г. в сервиз в гр. Съединение и е взет обратно на 21.01.2023г.

Посочване на датата и мястото на извършване на деянието са определящи признаци за нарушението и предполагат компетентността на наказващия орган и съда, както и дали са спазени давностните срокове на чл. 34 от ЗАНН, поради което тяхната липса представлява съществен порок на процесуалните правила.

На следващо място, липсва пълно и точно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Представеното описание е лаконично и недостатъчно, като липсва логическото единство на възпроизведените факти. Същевременно не може да се разбере в какво точно се състои нарушението, тъй като липсват фактическите параметри, при които се твърди да е осъществено. Разпоредбата на чл. 34, пар. 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) №165/2014г. препраща към пар. 5, б. „б“, подточки ii), iii) и iv), който съдържа три отделни хипотези, които не са изрично констатирани и описани в обстоятелствената част на наказателното постановление, а единствено дословно е преписано съдържанието на разпоредбата. При описанието на това нарушение актосъставителят и наказващият орган е следвало точно да посочат кои данни не са въведени. В случая липсата на пълно словесно описание на нарушението е ограничило правото на защита на жалбоподателя, тъй като го е лишило от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен и в пълен обем да реализира правата си по организиране на своята защита, респективно съдът да прецени има ли извършено нарушение и дали същото правилно е подведено под съответната правна норма. Липсата на конкретно описание на нарушението, както и на всички обстоятелства, при които същото е извършено, представлява съществен порок на наказателното постановление и е абсолютна предпоставка за неговата отмяна.