Решение № 3545 от 27.03.2026, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 1559/2025
- Вид
- Решение № 3545
- Подписан
- 27.03.2026
- Състав
- Дани Каназирева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 и т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 и т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 153 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 162 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 163, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 170, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2, предл. второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 222, ал. 2, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 4-8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 4-8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 4-8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 4-8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 4-8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 10 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 108, ал. 1, т. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 10, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 5, ал. 4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 5, ал. 4, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- § 1, т. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 62 · Кодекс на труда
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 3545
Пловдив, 27.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXX Състав, в съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
ДАНИ КАНАЗИРЕВА
При секретар АНДРЕАНА ДИНКОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИ КАНАЗИРЕВА административно дело № 20257180701559 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Делото първоначално е образувано по жалба на С. А. Е., [ЕГН], [населено място], ул. „***“ № 2, против Решение № **** г. на директора на Териториално поделение на НОИ – Пловдив. С това решение е отхвърлена жалбата на Е. срещу задължителни предписания № ЗД-1-15-01545228/23.02.2024 г. и № ЗД-1-15-01549563/05.03.2024 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив, с които на осигурителя е предписано да заличи подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО данни за определени лица за конкретно посочени периоди.
По жалбата е било образувано адм. дело № 798/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, II състав. С Решение № 9114 от 25.10.2024 г. съдът е отхвърлил оспорването като неоснователно, приемайки, че контролният орган правилно е разпоредил заличаването на данните, тъй като не е доказано посочените лица да са упражнявали реална трудова дейност при земеделския стопанин.
Срещу това решение е била подадена касационна жалба от С. Е., по която е образувано административно дело № 2089/2025 г. по описа на Върховния административен съд, VI отделение. С Решение № 7973 от 17.07.2025 г. ВАС е отменил Решение № 9114/25.10.2024 г. на Административен съд – Пловдив и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Върховният съд е приел, че при разглеждане на делото от първата инстанция е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че в съдебното производство не са били конституирани като заинтересовани страни лицата, за които с оспорените задължителни предписания е разпоредено заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, а именно: В. Г. С., Н. Н. А., А. А. К., К. М. Ф. и С. Н. Ш..
Съгласно решението на ВАС тези лица са пряко и непосредствено засегнати от последиците на задължителните предписания, тъй като заличаването на данните за осигуряването им засяга техни права и правни интереси, поради което те имат качеството „заинтересовани лица“ по смисъла на чл. 153 АПК и следва да участват в съдебното производство. Непризоваването им е квалифицирано като нарушение на чл. 162 АПК, което води до неправилност на постановеното решение.
На основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК ВАС е върнал делото за ново разглеждане от етапа на образуване на съдебното производство, при спазване на дадените задължителни указания.
При новото образуване на делото пред настоящия съдебен състав жалбата на С. А. Е. е приета за разглеждане, като в изпълнение на задължителните указания на ВАС петте лица, по отношение на които са издадени процесните задължителни предписания, са конституирани като заинтересовани страни по делото.
След конституирането на заинтересованите страни с Определение № 6698/24.07.2025 г., на 12.08.2025 г. в Административен съд – Пловдив са постъпили четири жалби, подадени чрез процесуалния представител адв. Т. А. Б., от заинтересованите лица К. М. Ф., Н. Н. А., С. Н. Ш. и А. А. К.. С посочените жалби всяка от тях обжалва Решение № **** г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, както и потвърдените с него задължителни предписания № ЗД-1-15-01545228/23.02.2024 г. и № ЗД-1-15-01549563/05.03.2024 г., в частта относно заличаването на подадените за тях данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Жалбите са подадени в срока, след редовно съобщаване по чл. 162 АПК.
В жалбите се поддържат идентични твърдения, че между жалбоподателките и осигурителя С. А. Е. са били сключени трудови договори, по които те са упражнявали трудова дейност като „общ работник“ в земеделското стопанство в [населено място], и че неправилно органът и контролният орган са приели липса на реално положен труд. Излагат се доводи за незаконосъобразност на задължителните предписания и на потвърждаващото ги решение поради нарушение на материалния закон, противоречие с принципите по чл. 4–8 АПК и непълнота на фактическата установеност. Формулира се искане за отмяна на Решение № **** г. и на потвърдените задължителни предписания.
В откритото съдебно заседание съдът, след проверка за редовност и допустимост на постъпилите жалби, с протоколно определение, е конституирал К. М. Ф., Н. Н. А., С. Н. Ш. и А. А. К. като жалбоподатели по делото, на основание чл. 153 и чл. 154, ал. 1 АПК. На ответника – директора на ТП на НОИ – Пловдив – е предоставен 14-дневен срок за отговор на жалбите съгласно чл. 163, ал. 1 АПК.
Съдът е разпределил доказателствената тежест, като на жалбоподателите съдът е дал указания по чл. 144 АПК във връзка с чл. 154, ал. 1 ГПК, че носят доказателствената тежест да установят фактите и обстоятелствата, от които черпят благоприятни за тях правни последици във връзка с твърдяното упражняване на трудова дейност. На ответника са дадени указания по чл. 170, ал. 1 АПК, че следва да установи компетентността на органа, фактическите основания за издаване на оспорения административен акт и спазването на законовите изисквания при постановяването му.
По реда на чл. 163, ал. 1 АПК е постъпил писмен отговор от ответника – директора на ТП на НОИ – Пловдив, подаден чрез процесуалния му представител гл. юрисконсулт К. В.-М.. В отговора, който е идентичен по отношение на всяка от четирите жалби на жалбоподатели, се излага становище за неоснователност на жалбите и се поддържа законосъобразността на Решение № **** г. и на потвърдените с него задължителни предписания.
Ответникът сочи, че административната преписка, приета по делото, е пълна и съдържа всички материали, въз основа на които е постановен оспореният административен акт. Отбелязва, че констативният протокол № КП-5-15-01545204/22.02.2024 г., макар и оспорван от жалбоподателите, не подлежи на самостоятелно обжалване, като съдържащите се в него констатации имат значение единствено като основание за издаването на задължителните предписания.
В отговора се поддържа, че констатациите в протокола относно липсата на реално упражнявана трудова дейност от лицата, за които е разпоредено заличаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, са направени от контролните органи в рамките на правомощията им по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО, след извършена проверка съобразно Инструкция № 1/03.04.2015 г. Поддържа се, че въз основа на установените факти правилно е прието, че не е налице упражняване на трудова дейност, респ. че липсват основания за възникване на осигурително правоотношение за съответните периоди.
В съдебно заседание конституираните по делото жалбоподатели С. А. Е., К. М. Ф., Н. Н. А., С. Н. Ш. и А. А. К. не се явяват, представляват се от адв. Б. с пълномощно по делото.
Заинтересованата страна В. Г. С., редовно призована, не се явява, не се представлява.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбите, събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното:
Производството пред административния орган е започнало по повод постъпило в ТП на НОИ – Пловдив искане за извършване на проверка с изх. № 1034-15-62/22.01.2024 г., насочено към установяване на обстоятелства, свързани с осигуряването на С. А. Е. в качеството ѝ на земеделски стопанин и основанието за наемането на лица за упражняване на трудова дейност. В изпълнение на това искане от контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив е извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване. Проверката е осъществена въз основа на данни от информационната система на НОИ, информация от ТД на НАП – Пловдив, ОД „Земеделие“ – Пловдив и ОД по безопасност на храните – Пловдив, документи, представени от осигурителя, както и устни и писмени обяснения от С. Е. и лицата, за които са подадени данни като наети при нея.
От справка в Търговския регистър е установено, че С. А. Е. е вписана на 10.01.2022 г. като земеделски производител с [ЕИК], с посочен адрес за извършване на дейността в [населено място], общ. ***. От Регистъра на самоосигуряващите се лица на НОИ се установява, че тя има регистрация като земеделски производител, считано от 01.07.2005 г., с декларирано прекъсване на дейността от 01.12.2009 г. и възобновяване от 20.05.2015 г., като през отделните периоди е декларирала различен вид осигуряване – за фонд „Пенсии“, за „Пенсии“ и „Общо заболяване и майчинство“, а от 01.01.2022 г. – като пенсионер за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. От справка за регистрирани земеделски стопани по данни от МЗХ се установява, че Е. е регистрирана като земеделски стопанин за всяка година от 2014 г. до 2024 г. включително. В анкетните карти и анкетните формуляри, подадени от нея до ОД „Земеделие“ – Пловдив и отразени в електронния регистър, са декларирани различни култури и пчелни семейства – първоначално 30 пчелни семейства и площи с пшеница, а в следващите години увеличаващ се брой пчелни семейства и различни комбинации от площи с обикновена пшеница, череши, сливи и орехи, както и „намерения“ за засяване на площи с фъстъци, без да са отразени последващи актуализации за реално засети площи с тази култура.
С. Е. е внесла осигурителни вноски за работници и служители за отделни месеци в периода 2015–2023 г., в това число за м. 08.2015 г., м. 04 и 08.2017 г., м. 11 и 12.2017 г., м. 01–03.2018 г., м. 11.2019 г., м. 03 и 10.2020 г., м. 02.2022 г., както и за м. 11 и 12.2023 г. От ОД „Земеделие“ – Пловдив е постъпила подробна информация за регистрацията ѝ като земеделски стопанин, включително датите на заверка и актуализация на анкетните карти, както и конкретни данни за броя на пчелните семейства и декларираните площи с различните култури по години. От ОД по безопасност на храните – Пловдив е удостоверено, че Е. има регистриран по чл. 137, ал. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност животновъден обект – пчелин с УР № 216/24.02.2009 г. в [населено място], който отговаря на ветеринарномедицинските изисквания. От ТД на НАП – Пловдив е представена информация за подадените от С. Е. годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за 2015–2018 г., в които са декларирани доходи от дейност като регистриран земеделски стопанин и доходи от държавни помощи, субсидии и друго подпомагане, както и за 2019–2021 г., за които са декларирани единствено доходи от субсидии и друго подпомагане, без доходи от дейност, и за 2022 г. – отново с доходи от дейност като земеделски стопанин.
В хода на проверката от страна на осигурителя са представени регистър на документите за изчисляване и изплащане на парични обезщетения от ДОО за периода 08.09.2015 г. – 09.01.2024 г., трудови договори на отделни лица, заповеди за прекратяване на трудовите договори, както и разпечатки, представени като ведомости за заплати. Контролният орган е приел, че последните не притежават характер на счетоводни документи – ведомости за работни заплати, тъй като не отговарят на изискванията на Закона за счетоводството: липсват подписи на работодател и счетоводител, липсват подписи на лицата за получените от тях суми, както и данни за отработени дни, начисления, удръжки и други задължителни реквизити. Поради това тези документи не са били кредитирани като доказателства за реално изплатени трудови възнаграждения.
От справките в регистрите на НОИ е установено, че С. Е. като земеделски стопанин е имала дейност през периода от 01.08.2015 г. до 31.12.2023 г. и в това си качество е подала данни за общо 13 сключени трудови договора с осем лица. За извършване на преценка дали за тези лица е налице основание за осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 КСО във връзка с § 1, т. 3 от ДР на КСО, от всички лица, за които са подадени уведомления за сключени трудови договори, са снети сведения за тяхната трудова дейност. В хода на проверката са постъпили и писмени обяснения от част от лицата – наетите работници, в които те описват, че са изпълнявали дейност като „общи работници“ в земеделското стопанство в [населено място], включително бране и почистване на овошки, работа по зърнени култури, поливане, копаене и други подобни дейности, както и че са получавали възнаграждението си в брой от осигурителя, като в някои от случаите заявяват, че са подписвали ведомости.