Решение № 126 от 09.04.2025, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Гражданско дело 111/2024
- Вид
- Решение № 126
- Подписан
- 09.04.2025
- Състав
- Сияна Стойчева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 3 и т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 3 и т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 28, ал. 1 · Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки
- чл. 32, ал. 1 · Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки
- чл. 33 · Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки
- чл. 33, ал. 1, т. 2 · Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки
- чл. 33, ал. 4, т. 1 · Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки
- чл. 34, ал. 2 и ал. 3 · Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки
- чл. 34, ал. 2 и ал. 3 · Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки
- чл. 43 · Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки
РЕШЕНИЕ
№ 126 гр. Несебър, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Сияна Ст. Д.а при участието на секретаря Р.Г.М. като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д.а Гражданско дело № 20242150100111 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК.
Образувано е въз основа на писмо вх. № 1180/06.02.2024 г. и определение № 134/28.11.2023 г. по гр.д. № 17034/23 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с които делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Несебър.
Инициирано е с искова молба от 21.11.2023 г. на С. П. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. ***, чрез адв. Н. Т. от АК – Шумен, съдебен адрес: гр. *** 1, ет. 1, ел.адрес за връчване ***@gmail.com, срещу „А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в с. ***, представлявано от С.И.И., с която се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 6971,33 лева, представляваща част заплатено от ищеца на ответника договорно възнаграждение по договор за покупкопродажба на МПС от 17.01.2023 г., с която счита че следва да се намали цената на стоката, поради несъответствието с договора и обективните изисквания за съответствие на същата. Претендират се съдебни разноски.
С исковата молба и уточнение от 29.03.2024 г. се посочва, че на 17.01.2023 г. ищецът закупил от ответното дружество лек автомобил Опел Зафира Турър, с рама W0LPE9EZ0E20*** и издадени транзитни номера, регистриран впоследствие от ищеца на 16.02.2023 г. в ПП - гр. Шумен с рег. № ***, за сумата от 9800 лева. Ищецът, към датата на закупуване на МПС, проверил маслото в двигателя, охлаждащата течност и течността за чистачки, след което потеглил да се прибира с автомобила. По време на прибирането си ищецът установил, че колата губи антифриз, а няколко дни по-късно на таблото му излязъл надпис, че се намалява мощността на двигателя и скоростта му била ограничена до 30 км/ч. Ищецът посетил авто-сервиз, където му казали, че трябва да бъдат сменени маслото на автомобила, филтрите, предните спирачни дискове, накладките, казанчето за охладителна течност и задните амортисьори на багажника.
Впоследствие ищецът потърсил становището на по-голям сервиз, откъдето му обяснили, че автомобилът губи антифриз, тъй като двигателят е бил прегряван и се налага отремонтиране на главата му и подмяна на уплътненията му, като констатирали 1 и други нужни ремонтни дейности и подмени на течности в него. Твърди се, че още при първия проблем с автомобила ищецът уведомил управителя на ответното дружество С.И. по телефона и поискал да му го върне за привеждането му в нормален за ползване вид, но получил отказ. Така, на ищеца се наложило да извърши ремонтните дейности за своя сметка, което и сторил. За извършените ремонти ищецът заплатил възнаграждения, съгласно 6 броя фактури, издадени в периода 16.02 – 31.03.2023 г. - на обща стойност исковата сума, с което се претендира да бъде намалена продажната цена по сключения с ответника договор от 17.01.2023 г.
Към исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е искане за допускане до разпит на един свидетел в режим на довеждане с показанията на който да бъдат установени твърденията на ищеца.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез адв. И. Б., с който се излагат съображения за недопустимост и неоснователност на претенцията. Твърди се, че ищецът не е спазил изискванията на чл. 33 от ЗПЦСЦУПС за провеждане на рекламационно производство пред ответника, поради което не притежава субективно право на иск. Оспорват се в цялост изложените в исковата молба твърдения на ищеца, вкл. че е било отказано на ищеца да се извърши ремонт на автомобила. Заявява се, че при заявката на ищеца, че предницата на колата тресе, е било направено предложение за предаване на автомобила на продавача с цел отремонтиране, но ищецът не го сторил. Категорично се отрича ищецът да е съобщавал на ответното дружество за други несъответствия на МПС или да е искал съдействие във връзка с такива. Обосновава се завишеност на заплатените от ищеца суми за труд и части, отсъствие на необходимост от извършените ремонтни дейности, както и се оспорва последните да са се състояли изобщо. Моли се за отхвърляне на исковата претенция, като се претендират съдебни разноски.
В проведени по делото открити съдебни заседания, ищецът се явява лично, като поддържа предявения иск и моли за уважаването му. Прави изявления в хода на производството в писмен вид чрез упълномощен адвокат.
Ответното дружество се представлява от законния си представител и упълномощен адвокат в съдебно заседание, който поддържа дадения отговор, развива допълнителни доводи за неоснователност и недоказаност на претенцията и претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С обявения за окончателен доклад по делото и при отсъствие на възражения на страните е отделено за безспорно обстоятелството, че на 17.01.2023 г., в гр. Пловдив, между страните е сключен договор за покупко-продажба на МПС марка „Опел“, модел „Зафира“, с рама № ***, по който ищецът заплатил на ответника продажна цена в размер на сумата от 9800 лева. В подкрепа на този факт е и представен от ищеца договор за покупко-продажба от 17.01.2023 г. /л. 8 от първоначално образуваното гр.д.
№ 17034/2023 г. по описа на РС – Пловдив/. Няма спор между страните, а и от фактура № 0000001035/17.01.2023 г. на ответното дружество /л. 7 от гр.д. № 17034/2023 г. по описа на РС – Пловдив/ е видно, че автомобилът, предмет на сделката е бил в употребявано състояние.
Видно от свидетелство за регистрация – част I /л. 29-30 от делото/ процесният лек автомобил е бил регистриран от ищеца на 16.02.2023 г. в Пътна полиция при ОДМВР Шумен.
Съгласно представени с исковата молба фактури ищецът е закупил, както 2 следва: от „К.“ ЕООД – гр. Самоков на 15.02.2023 г. автомобилни части и консумативи на обща стойност по фактура от 1074 лева - преден спирачен диск – 2 бр., предни накладки – 1 комплект, туба двигателно масло – 5 л., маслен филтър, въздушен филтър, филтър купе, задени амортисьори – 2 бр. и казанче за антифриз; от „П.К.“ ЕООД – гр. Смядово, обл. Шумен на 09.03.2023 г. – гарнитура капак клапани „Опел Зафира“ ***, болт цилиндрова глава к-кт, комплект агренажна верига, комплект съединител с лагер, семеринг колянов вал, гарнитура всмукателен колектор, гарнитура изпускателен колектор, концентрат Б12+, шлайф глава проба, двумасов маховик, гарнитура глава, зъбно колело колянов вал, водна помпа, гумички за клапани к-кт, смяна спирачна течност, труд на обща стойност 4020,42 лева; на 31.03.2023 г. - датчик парктроник за „Опел Зафира“ и труд на обща стойност 254 лева; на 20.04.2023 г. – датчик серво апарат оригинална част за „Опел Зафира“ на стойност 306,30 лева; и на 24.03.2024 г. – акумулатор за „Опел Зафира“ ***, комплект пистов ремък, запалителна свещ, трансмисионно масло и труд на обща стойност 936,61 лева; а от „А.Г.“ ЕООД и на 27.03.2023 г. жило за ръчна спирачка на стойност 380 лева. Следва да се посочи, че обсъдените фактури са приложени в заверен препис в ел.вид към иницииращата искова молба, но поради неизвестна за НРС причина не са били разпечатани изцяло при окомплектоване на физическото дело от РС – Пловдив.
Действително, с протоколно определение на съда на основание чл. 183, ал. 1 от ГПК от доказателствата по делото бяха изключени платежните документи, удостоверяващи плащанията по посочените фактури, но доколкото същите установяват изпълнението на ищеца по неформални договори за закупуване на авто-части и консумативи и възлагане на ремонтни дейности, а не самото съществуване на правоотношенията, то съдът намира, че обсъдените фактури следва да се кредитират за посочените в тях обстоятелства.
От молба на „К.“ ЕООД – гр. Самоков /трето за спора лице, задължено по искане на ответника да представи находящи се у него документи/ и приложени към нея писмени доказателства /л. 54-76 от делото/ се потвърждва, че на 15.02.2023 г. в гр.
Самоков ищецът е закупил от третото лице гореописаните стоки - автомобилни части и консумативи на обща стойност по фактура от 1074 лева. С молбата си „К.“ ЕООД – гр. Самоков изрично заявява, че не извършва диагностика на автомобили и не притежава лицензиран софтуер за това.
С писмо на „П.К.“ ЕООД – гр. Смядово, обл. Шумен, и по повод задължаване от съда въз основа на молба на ответника са представени и приети писмени доказателства /л. 81-97 от делото/, удостоверяващи закупени части, описани във фактури №№ 797/09.03.2023 г., 825/20.04.2023 г., 819/31.03.2023 г., 809/24.03.2023 г. и вложени в ремонта на процесния автомобил, както и притежанието от третото лице на диагностичен лиценз.
От своя страна трето за спора лице, задължено по искане на ответника да представи находящи се у него документи – „А.Г.“ ЕООД – гр. Шумен представя с писмо от 15.07.2024 г. по делото доказателства за закупуването на части, описани във фактура № 5000001313/27.03.2023 г.
Съгласно представени по делото от „Ес Еф Ей Аутомотив“ ЕООД и сервизна история на процесния автомобил въз основа на удостоверение /л. 146-148 от делото/ се установява, че МПС марка „Опел“, модел „Зафира“, с рама № ***, е произведен на 12.12.2013 г., с действала гаранция в периода 24.01.2014 г. – 24.01.2016 г. и с проследима история на обслужването до 26.03.2019 г.
По делото е депозирана изрична писмена рекламация на ищеца до ответника от 18.04.2024 г. /л. 48-49 от делото/.
Съдът не кредитира приети по делото прокурорско постановление – отказ за 3 образуване на досъдебно производство по случая /л. 158-160 от делото/, както и оферта за отремонтиране на посочените с исковата молба недостатъци и повреди по процесното МПС на „Л.м.“ ООД от 14.03.2024 г., доколкото първото се явява неотносимо към спора, а второто – ненеобходимо, предвид изслушаната нарочна експертиза за фактите, които се цели да се установят с офертата.
В хода на производството пред съда бяха изслушани показанията на двама свидетели – св. П. Д., воден от ищеца, както и св. З.И., воден от ответника. Съдът извърши преценка на показанията на свидетелите през призмата на чл. 172 от ГПК и с оглед тяхната заинтересованост, доколкото св. Д. е баща на ищеца, а св. И. брат на законния представител на ответното дружество и служител при ответника.
Св. Д. излага спомени, че е придружил сина си при закупуване на автомобила, като заявява, че ищецът на място в с. Труд проверил течностите на МПС-то – антифриз, масло и течност за чистачки, пробвал колата в движение в рамките на автокъщата и като установил, че скоростите работят го закупил. Свидетелят и ищецът потеглили от с. Труд към Боровец на същия ден, като св. Д. управлявал своята кола, а ищецът процесното МПС, което било с поставени транзитни номера. Преди Костенец ищецът се обадил на баща си и му казал, че на таблото на новозакупения автомобил се изписва, че следва да се долее антифриз. Свидетелят и ищецът спрели на бензиностанция, където установили, че нивото на антифриза е паднало под минимума.
Ищецът долял антифриз и се оплакал, че при спиране колата тресе. Св. Д. изпробвал процесния автомобил и също заключил, че тресе при спиране. На другия ден свидетелят твърди, че тръгнал с ищеца и процесното МПС за гр. Самоков, за да видят защо изчезва антифризът. Малко преди гр. Самоков си спомня, че колата сама намалила скоростта си до 30 км/ч и изписала проблем с двигателя. Въпреки това ищецът и свидетелят се придвижили с нея до най-близкия сервиз „К.“, където описали констатираните проблеми. Майсторът казал да му закарат колата след два дни, което св. Д. и ищецът направили. При направен преглед майсторът заявил, че следва да е сменят дискове, федорото, амортисьор на задна врата /багажник/ и филтъра за маслото.
Тогава ищецът казал, че ще се обади на този, от когото купил колата, и впоследствие провел телефонен разговор на високоговорител. Свидетелят чул как ищецът казал на отсрещния човек „Получиха се четири дефекта. Колата още не съм я карал. Може ли да поемете нещо – да я върна, да я оправите или аз да платя, после да се разберем?“ при което получил отговор „Колата вече си я купил, оправяй се.“ и „Оправяй се, колата е твоя.“. Ищецът извършил подмяна на предложените части/консумативи в сервиз „К.“ като св. Д. видял, че заплаща в брой сума над 1000 лева. Свидетелят посочва, че три дни по-късно тръгнал със сина си към гр. Шумен, като ищецът карал пред него.