Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 443 от 14.04.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Наказателно дело от общ характер 1055/2025
Вид
Протокол № 443
Подписан
14.04.2026
В сила
14.04.2026
Състав
Красимир Лесенски

Цитирани разпоредби

  • чл.129 · Наказателен кодекс
  • чл.132 · Наказателен кодекс
  • чл.132 ал.1 т.2 · Наказателен кодекс
  • чл.132 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.133 · Наказателен кодекс
  • чл.290 · Наказателен кодекс
  • чл.78а · Наказателен кодекс
  • чл. 281 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 443 гр. Пазарджик, 14.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски

Съдебни

ЛАЗАРИНКА Д. заседатели: КОСТАДИНОВА

ЦВЕТАНА П. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА и прокурора П. С. Т.

Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Лесенски Наказателно дело от общ характер № 20255220201055 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:37 часа се явиха:

Подсъдимият Я. Й. К. – редовно уведомен се явява лично.

Явява се адв. Х. Х. от АК Пазарджик, надлежно упълномощен по ДП, редовно уведомен.

Явява се адв. В. М. от АК Плевен, надлежно упълномощен, редовно уведомен.

Частният обвинител П. Л. Л.- редовно уведомен се явява лично.

Явяват се адв. Г. П. от САК, надлежно упълномощен, редовно уведомен.

Явява се адв.М., надлежно упълномощен, редовно уведомен.

Свидетеля М. К. В. – редовно призована се явява лично.

Свидетелят М. М. С.- редовно призован се явява лично.

За РП-Пазарджик се явява прокурор Т..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма пречка.

АДВ.П.: Да се даде ход на делото.

АДВ.М.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.

1

АДВ.М.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Снема самоличността на св., както следва:

М. К. В. – на 67 години, българка, българска гражданка, разведена, със средно образование, неосъждана, работеща, без родство със страните.

М. М. С. – на 35 години, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, работещ, без родство със страните.

На свидетелите се разясни разпоредбата на чл.290 НК.

Свидетелите обещаха да говорят истината и св. С. напусна съдебната зала.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило писмо до РЦ 112 –Кърджали, ведно с 1 бр. компактдиск.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме.

АДВ.П.: Да се приеме.

АДВ.М.: Да се приеме.

АДВ. Х.: Да се приеме.

АДВ.М.: Да се приеме.

Съдът счита, че постъпилото писмо е относимо, поради което ОПРЕДЕЛИ

ПРОЧИТА И ПРИЕМА като доказателство по делото – писмо до РЦ 112 –Кърджали, ведно с 1 бр. компактдиск.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВ.В..

СВ.В.: Знам за какво съм тук. На Т.З. миналата година, м. февруари беше. Аз работя хигиенист в П.- П. бара. Това става след 12 часа, след полунощ. Извика ме едно момче от сервитьорите, че има счупено в П. бара да отида да изчистя. На стълбището- то е V- образно, с малка площадка и чувам, че се говори на по-висок тон, горе на 3 етаж, пред офиса, до стълбището и на 2 завоя съм наведена, за да събирам хартии и аз се качвам по стълбите, хващам се за парапета, защото усещам страшен удар в тази страна / св. сочи лявото си рамо/. Изправям се и виждам човека до мен. Аз паднах, телефона ми беше в джоба и за нищо не става вече. Аз, когато се качвах нагоре чувах, че се говори на висок тон, но то и музиката не съм чула думи, само най -ярко се изразяваше женския глас, който казваше -„Хайде момчета, стига толкова“. Освен женския глас чувах и глас на мъж. Всички с тъмни дрехи и не може да се види хубаво.

Даже аз падналия не го познах, после разбрах кои са хората. Паднах, станах обръщам се и виждам го по лице човека на стълбите /св.сочи частния обвинител /. Той преди това си работеше, познавам го. Изправих се и видях, че много бързо му течеше кръвта, както се беше ударил по главата. Имаше на стълбите кръв и очилата и чехлите, с които работя ми ги нямаше.

Дойде Д.- момчето, което ме извика, дойдоха и охраната. Вече, когато го видях после беше на носилката, защото бяха извикали бърза помощ и тогава го видях и познах кой е. Като се качих не съм видяла кои хора са. Те си останаха горе, не ги познавам. Очите ми, което помнят най-добре е, защото тя е най-светла със светлата коса на М.- на приятелката му, тя започна силно да пищи. Тя най-ярко се чуваше. Нещо на висок тон се говори, като се качвам, но псувни и закани не съм чула. Не съм им обърнала внимание. Само жената казваше –„Хайде момчета, престанете, стига толкова”.

П., преди да дойде към кафето една -две години, когато аз започнах той беше барман там, но още нямаше П. бара. Това става пред входа на П. бара.

Той е работил преди това не знам колко време, той е доста време в П.. М. приятелката му я познавам визуално, защото и моята дъщеря работи в П. и от там визуално я познавам, не съм контактувала с тях, само като колеги.

В залата влиза св.С..

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВ.С..

СВ.С.: Знам за случая, но дата не помня. Беше около 2 часа след полунощ. Работих като охранител в П.. Аз бях във фоайето, на 1 етаж и провеждах комуникация с колегата Д. М., когато от 2 етаж слезе сервитъорът Д. и каза, че на 2 етаж има проблем. Той даже не дойде до нас, а помаха и се затичахме нагоре. Аз бях първи, а Д. по мен. Стълбите са V- образни, с малка междинна площадка между тях. Аз като почнах да изкачвам втората част на стълбите първо забелязах нашата хигиенистка -леля М.на, която се беше 3 навела и чистеше и като видях нагоре П. вече падаше. П. го познавам преди това- той падна върху леля М.на. Аз даже инстинктивно се опитах да го хвана, но безуспешно. Продължих да се качвам по стълбите и видях, че срещу стълбите седи агресивен мъж, агресивно настроен. То имаше викове, крясъци имаше агресия в този човек и аз го питах защо, но като цяло беше монологтой не отговаряше. Въпросният човек е този /св. сочи подсъдимия /. Не ми отговаряше нищо. В момента, когато осъзна какво стана агресията му се превърна в притеснение според мен, човекът мълчеше и нямаше комуникация по между ни. На П. приятелката беше горе на площадката, други не помня.

Бях насочен към извършителя. Самото бутане не съм видял, срещу стълбите седеше. След като се успокои човека слязох и аз, П. беше на междинната площадка, колеги се опитаха да окажат първа помощ, управителят на заведението вече беше там. Аз П. не съм го докосвал на място. Дойде бърза помощ и полиция и ние съдействахме за качването на П. в линейката.

Полицията задържа човека. Аз с подсъдимия преди да го задържат не сме коментирали нищо. П. не беше в съзнание първо, даже не мърдаше, само се чуваше тежко дишане, очите му бяха затворени. Кръв от веждата имаше и първо по лице беше на стълбите, аз като слязох го обръщаха. Има охрана на всякъде в заведението, на горния етаж и долу, на всякъде.

АДВ.М.: Моля да допуснете един свидетел/очевидец за разпит, който водим за днес. Това е В. К. Ц..

ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам.

АДВ. М.: Не възразявам.

АДВ. П.: Не възразявам.

Съдът счита, че следва да допусне до разпит искания свидетел, за която се сочи, че е очевидец.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ

ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел В. К. Ц..

Сне се самоличността на св., както следва: