Определение № 331 от 18.09.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 331 гр. Велико Търново, 18.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

Симона Миланези

ПЕНКО ЦАНКОВ като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264100600626 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 НПК.

Образувано по въззивната частна жалба на Община Велико Търново, в качеството и на ощетено юридическо лице срещу Определение № 494/31.08.2026г., постановено по ЧНД № 928/2026г. по описа на РС Велико Търново.

С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 243, ал. 6, т. 2 НПК, районният съд е потвърдил Постановление от 26.05.2026г. на РП –В.

Търново, с което е прекратено ДП № ЗМ - 627/2025г. по описа на РУ –В.

Търново, водено за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

Недоволен от така постановеното определение на районния съд ,ощетеното юридическо лице, обжалва в срок същото и моли въззивната инстанция да постанови ново определение, с което да отмени постановлението на РП – В. Търново за прекратяване на наказателното производство и да върне делото на прокурора със задължителни указания за прилагането на закона. Изложени са подробни съображения, в които твърди, че решаващият съд неправилно е приел, наличие на основания за приложение 1 на разпоредбите на чл. 9, ал. 2 от НК.

Великотърновският окръжен съд, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и провери изцяло материалите по делото и правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения седем дневен срок отсъобщаването, съобразно разпоредбата на чл. 243, ал. 7 НПК, и от лице с необходимата процесуална легитимация.

Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна, като обжалваното определение на РС –В.Търново е правилно и законосъобразно, по следните съображения:

При реализираната преценка на законосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство, правилно решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото.

Същата е установена въз основа на събраните и приобщени по предвидения в НПК ред, в хода на досъдебното производство - писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, от значение за разкриване на обективната истина.

Извършени са разпити на свидетели, а именно подалия сигнала до ВТРП – св. Ан. К.; М. П., В. Й., Ст. Г. (участвали в демонтажа на старата ограда на спортната площадка, монтажа на новата и поставяне на изкуствена настилка), както на В. Б., по отношение на която се твърди, да е извършила лично и чрез посочените свидетели тези дейности, вкл.осигурила материалите за нова ограда и настилката. Проведен бил оглед на местопроизшествие, а именно на недв.имот – спортен терен, находящ се в имот частна общинска собственост/УПИ VIII, кв.18/, с титуляр Община В.Търново, за който бил издаден Акт за частна общинска №***/***год., /л.30 от ДП/. Изготвена била оценъчна експертизи за оценка стойността на нанесената вреда, вкл.премахнатата ограда от дъски, др.материали и труд за възстановяване, при което е установен размер на вреди от 1896 лв. В хода на досъдебното производство била изготвена и оценъчна експертиза за оценка стойността на направената нова ограда и съответно поставената настилка – изкуствена трева, възлизаща на 2437,60 лв.. Изискани са справки от Община В.Търново и приложени писмени доказателства. Извършен е и оглед на 2 местопроизшествието.

Въз основа на описаните доказателства решаващият съд, обосновано и правилно е възприел, че в централната част на с. Л. се намирал имот, частна общинска собственост на Община В. Търново, /УПИ * кв. */ и в него били разположени административните сгради на кметството, читалището и спортен терен.

Нa 19.05.2025г. св.А. К., отишъл сутринта на работа и установил, че част от дъските, оформящи оградата на спортния терен на площадката били премахнати, като част от тях били счупени и захвърлени извън терена, като имало и изкривени винкели, оформящи конструкцията на оградата. Ha мястото на премахнатите дъски била поставена метална мрежа с височина около 2 м.

При това, св. К. видял публикация във фейсбук, от съдържанието на която възприел, че сдружение, ръководено от В. Б., с нейното лично участие и на деца от селото /малолетни под 14 г./ била премахнала, около 70 процента от дъските на оградата и със същите деца била поставена описаната от свидетеля оградна мрежа. Свидетелят е посочил, че с оглед на служебните му правомощия, му било известно, че Б. не била подавала молби за подмяна на оградата и за извършването на ремонт на площадката, поради което подал сигнал в полицията за случая. Данни, за подаване на такива искани от страна на свидетелката, не се установяват и от писмените данни, предоставени и от Община В. Търново.

При разпита на свидетеля, в хода на досъдебното производство, К. е посочил, че няколко дни след това, описаната ограда била напълно премахната, като на нейно място билa поставена оградна мрежа, а след това била поставена и изкуствена настилка, имитираща трева за спорт. Св. Кр. е посочил, че не бил видял кои лица са премахнали дъсчената ограда и са положили оградната мрежа и изкуствената настилка, но видял публикации във фейсбук, публикувани на страницата на сдружението нa Б., в които било описано, че свидетелката, заедно с деца от селото са направила това.

Посочените обстоятелства се установяват и от показанията на св. Б., която сочи, че през месец май 2025год. по нейна инициатива със съдействието на организирани деца от нея била свалена старата дъсчена ограда на спортната площадка и била поставена метална ограда от телени пана и настилка – 3 изкуствена трева върху бетонната настилка. В показанията Б. и св.М. П., В. Й., Ст. Г. – участвали в демонтажа на старата ограда, монтажа на новата и поставяне на изкуствена настилка, заявяват, че премахнатата от тях старата ограда от дъски, била повредена; част от дъските липсвали, като била ниска и топката излизала от игрището при игра. Свидетелите сочат, на данни за осъществени множество наранявания на играещи на площадката деца дължащи се на повредената ограда и необезопасеното бетоново поле, което и с оглед на обезопасяването на площадката и създаването на по - добри условия за използването ги е мотивирало да осъществят, описаните дейности.

В показанията си св. Б. е посочила, че не е уведомявала Община В.Търново или кмета на с.Леденик, както и че преди няколко години извършила подобна дейност след разрешение на тези органи, но отново била подадена жалба за това, от кмета на с.Леденик.

Описаната фактическа обстановка е изведена от държавното обвинение и от решаващия съд, като се възприема в нейната идентичност и пълнота и от настоящия съдебен състав.

Същата не е спорна между страните, като се оспорва, единствено, направеният правен извод за приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.

Така установените факти са правилно изяснени от държавното обвинение и от районния съд и въз основа на тях, настоящата инстанция се съгласява, че формално е осъществен, от обективна страна, състава на престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, който е бил предмет на разследване в производството по делото. Безспорно е установено, унищожаване на посочените елементи от оградата, собственост на ощетеното юридическо лица – Община В. Търново, които да са на стойност от 1896 лв.

От друга страна, за да бъде съставомерно едно деяние по чл. 216 от НК, от субективна страна, е задължително да е налице пряк или евентуален умисъл за увреждане на чуждата вещ. В конкретния случай липса на умисъл за вреда. Желанието и целта на св. Б. и на децата е била - да поправят площадката да я направят безопасна и пригодна за игри, а не да разрушат общинско имущество - с цел вреда.

Пряко преследваната цел е била направата на подобрения, а не реализирането на увреждане на имота. Действително, старата ограда е била 4 премахната и е поставена допълнителна изкуствена настилка без разрешение на община В. Търново. Това по своята същност представлява административно нарушение, но крайният резултат е възстановяване на функциите на площадката и повишаване на безопасността на ползващите я лица, като реалните подобрения от 2437,60 лв., надвишават стойността на премахнатите амортизирани елементи 1896 лв.

Липсата на този субективен елемент от състава на престъпление по чл.

216, ал.1 от НК, предпоставя невъзможност за ангажиране на наказателна отговорност срещу лицата за тазци осъществена дейност.

На следващо място настоящият състав приема за правилни изводите на съда, че независимо, че от друга страна по отношение на процесното деяние са налице предпоставките за приложението на чл. 9, ал. 2 НК.

Обективно верни са твърденията, въведени във въззивната жалба, че при преценка на основанията за приложението на чл. 9, ал. 2 НК - дали деянието се явява малозначителен случай, следва да се преценяват и други обстоятелства свързани с общественото въздействие на извършените действия, които, в случая на били осъществени, самоволно, без разрешението и съгласието на собственика на имота и съответното по вид и качество техническо изпълнение.

В настоящия казус обаче може да бъде извършена преценка на приложението на чл. 9, ал. 2 и тя е абсолютно правилна, тъй като всички събрани доказателства еднопосочно сочат, че като резултат постигнато подобрение на функциите на площадката и повишаване на безопасността на ползващите я лица, като реалните подобрения от 2437,60 лв., надвишават стойността на премахнатите амортизирани елементи 1896 лв. по този начин за Община В. Търново не са настъпили вреди. Деянието е извършено в обществена полза, за да се защити здравето и живота на децата, с оглед на установеното, от разпитите на свидетелите, бездействие, от страна на собственика на имота.

Предвид на изложеното се обективира извод, че случаят се явява маловажен, тъй като неговата обществена опасност е явно незначителна, с оглед на което и деянието не е престъпно, по отношение на извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

5

Община В.Търново, разполага с правна възможност, по административен или граждански ред, да претендира, за нарушени права, при спорове за управление на общинска собственост.

По изведените съображения настоящият въззивен състав приема, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Великотърновският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 494/31.08.2026г., постановено по ЧНД № 928/2026г. по описа на РС –В. Търново.

Определението на съда е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6