Решение № 100 от 30.01.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. гр. Хасково, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минчо К. Димитров при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело № 20255640102224 по описа за 2025 година

Производството е по реда на част трета, глава XXV ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б. М. В., ЕГН ********** с адрес: гр. Хасково, ул. „***********", № **, действаща чрез пълномощника си В.Л., адвокат от АК - Хасково, съдебен адрес: Хасково, ул. „************", № *. офис **, ет. * против „ДОМ ЗА СТАРИ ХОРА-ГРАД ХАСКОВО" ЕИК 0009039460612, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, м. „К.", представляван от директор К.К., с която са предявени обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда.

В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор ищцата Б.

М. В., ЕГН **********, адрес: гр. Хасково, ул. „***********", № **, е заемала длъжността „САНИТАР", код по HKH 53211002, място на работа - „ДОМ ЗА СТАРИ ХОРА-ГРАД ХАСКОВО", ЕИК 0009039460612, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, м. „К." с брутно трудово възнаграждение в размер на 1353.00 лева. На 09.07.2025г. на ищеца е връчена ЗАПОВЕД № 89/07.07.2025г. на директора на „ДОМ ЗА СТАРИ ХОРА-ГРАД ХАСКОВО" - ответник с която й е прекратено трудовото правоотношение/ТПО/, считано от 09.07.2025г. От тази дата/09.07.2025г./, ищцата останала без работа и продължава да не работи и при подаване на исковата молба. С посочената погоре Заповед, предмет на обжалване от 07.07.2025г., ответника прекратил 1 трудовото правоотношение с ищцата Б. М. В. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Твърди, че в Заповедта, като причини за прекратяване на трудовия договор е вписано - по взаимно съгласие със Заявление от служителя с вх. № 59/20.06.2025г. Излага, че въпреки подаденото заявление с вх. № 59/20.06.2025г. от ищцата за прекратяване на труд. правоотношение счита, че при издаването на заповедта за уволнение е нарушена разпоредбата на чл. чл.

325, ал. 1, т. 1 от КТ. В слyчая не е налице действителната законовата хипотеза на чл. 325, ал. 1 от КТ за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие на страните. Поради заболяване на ищцата, същата от 16.06.2025г. до 29.06.2025г., съгласно БОЛНИЧЕН ЛИСТ № Е20251914468, издаден от УМБАЛ ПЪЛМЕД ООД - ПЛОВДИВ същата ползвала болничен отпуск за лечение в домашни условия. По време на домашното си лечение, служител от счетоводството на „ДОМ ЗА СТАРИ ХОРА-ГРАД ХАСКОВО" се е обадил на ищцата и й заявил, че следва да подаде молба за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие без да й бъдат посочени конкретни причини за това. След проведения разговор по тел. със служителя от дома, ищцата въпреки, че е в болнични отишла на работното си място и там в кабинета на счетоводителката и жената която завежда личен състав на дома за стари кора попълнила молба за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие като и е казано изрично да посочи: „считано от 09.07.2025г." и дата на молбата - 20.06.2025г.

Попълнената молба оставила на счетоводителката и жената която завежда личен състав, като те й заявили, че ще я входират в деловодството на „ДОМ ЗА СТАРИ ХОРА-ГРАД ХАСКОВО" за да бъде получена от директора на дома. И на 09.07.2025г. на ищцата била връчена процесната Заповед за прекратяване на ТПО, считано от 09.07.2025г. на директора на „ДОМ ЗА СТАРИ ХОРА-ГРАД ХАСКОВО" на основание по чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие на страните. Ищцата Б. М. В., след като се запознала със процесната уволнителна Заповед с посоченото в нея основание - „по взаимно съгласие на страните", изрично заявила на служителите, че не е съгласна и отказала да я подпише. Освен това на 09.07.2025г., ищцата Б. М. В. не е била на работното си място, заповедта й била връчена в къщи. В случая от попълването на молбата до 09.07.2025г. - деня на прекратяване на ТПО, ищцата не била уведомена кога е входирана молбата й и дали и кога е получена от работодателя. Видно от молбата, върху същата има само резолюция „ДА" СЧИТАНО от 09.07.2025г., а не „да се издаде заповед по чл.

325, ал. 1, т. 1 от КТ" - каквото е и изискването на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, освен това на молбата няма и дата от която да е видно кога е входирана в деловодството на дома. Основанието, на което работодателят е прекратил трудовото правоотношение с обжалваната ЗАПОВЕД № 89/07.07.2025г. на директора на „ДОМ ЗА СТАРИ ХОРАГРАД ХАСКОВО", предмет на съдебен контрол - е взаимно съгласие, правно основание по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.

2

Сочи, че съгласно чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие, изразено писмено. Страната. към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата в 7- дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. Фактическият състав на това основание включва установяване съвпадане на двете писмени изявления между работника и работодателя.

Взаимно съгласие е налице, когато съвпаднат двете писмени волеизявления, като взаимно съгласие означава не само съгласие сключения между страните трудов договор за престане да същствува, но и се отнася и до датата, от която трудовият договор се прекратява. Несъвпадането на волята на страните относно датата на прекратяване на трудовия договор означава липса 5957/2014 г., III г. о., ГК!. В случая от така попълненото заявление не се установява кога е входирано и кога е получено от работодателя - което води до нарушаване на изискването на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. установявне на точната дата на подаване на молбата е от съществено значение е оглед на това, че разпоредбата на чл. 325, ал. 1, изр. 2 от КТ изисква работодателят да отговори на отправеното предложение в седмодневен срок, в протвен случай предложението не се считало за прието и трудовото правоотношение не се прекратявало. Счита. че в случая не е налице постигнато съгласие между страните и по отношение на датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Настоящият случай е именно такъв. В писмената молба на ищеца, адресирана до работодателя не се установява кога е подадена, въпреки посочване на датата, от която следва да се прекрати договорът, поради което не може да се приеме, че има волеизявление в тази насока. При тази хипотеза не е изпълнен фактическият състав на хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТT.

Следователно прекратяването на трудовия договор на това основание е незаконно и следва да бъде отменено. В посочения случа цитира практика:

Определение № 249/20.03.2019г. на ВКС на ВКС по гр. дело № 10/2019г., IV г. о. ГК; Решение № 60/07.05.2015г. на ВКС, постановено по гр. дело № 5467/2014г. на III г. о. ГК; Решение № 4/21.02.2012г. на ВКС по гр. дело № 278/2011 r. IV г. о. ГК. Несъвпадането на волята на страните относно датата на прекратяване на трудовия договор прави прекратяването на трудовия договор незаконно - Решение № 1865/08.02.2006 г. по гр. д. № 1374/2003 г. на ВКС, III г. о. Обстоятелството, че ищецът е отказава да подпише заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение означава изразяване на не съгласие за прекратяване на правоотношението на отразеното в нея основание, т. е. подписът удостоверява само факта на връчването, но не и съгласие с прекратяването, аргумент от Определение № 60845 от 21.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1927/2021 г., 4 г. о.; Решение № 146 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 935/20212 г., 4 г. о., ГК и др. /. В посочения по-горе смисъл са и 3

Решение № 10/01.02.2017г., постановено по гр. дело № 2801 /2016 г. 1I1, Г. К. на ВКС и Определение № 568/23.04.2014г. на ВКС по гр. дело № 954/2014 г.

IV г. о, Г. К.; Решение № 69/20.04.2012г. по гр. д. № 898/2011 г., 3 г. о., ГК;

Писмената форма за изявленията на страните за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие е условие за действителността им. Не е възможно формиране на взаимно съгласие за прекратяване на трудовия договор чрез устни волеизявления на двете страни или на едната от тях. Всяка от страните следва да изрази волята си ясно, категорично и безусловно.

Взаимното съгласие се счита постигнато в момента, когато съвпаднат двете писмени волеизявлсния за прекратяване на трудовия договор. Последвалото издаване на заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл.

325, ал. 1, т. 1 от КT има само констативно действия. Направеното писмено изявление от работника за прекратяване на трудовия договор на предвидените в КТ основания за едностранно прекратяване не е израз на воля за прекратяване по взаимно съгласие в тази насока Решение № 183 от 21.12.2011 г. на ВКС по гр.д. № 565/2010г. на 3-то г.о. ГК, постановено по чл. 290 от ГПК. уволнението на ищцата в настоящият случай не било извършено при наличието на всички факти, които дават право на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.

Не били налице материалноправните предпоставки на приложеното основание за уволнение - по взаимно съгласие на страните. Ето защо и с оглед изложеното, оспорваната заповед е незаконна и следвала да се отмени, ведно със законните последици от това. Твърди се, че в резултат на уволнението ищцата е останала без работа и доходи, поради което и има право на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение.

Обезщетението следва да се определи по правилото на чл. 228 от КК, като се вземе предвид сключеното Допълнително споразумение № 71/23.05.2025г. към Трудов договор № 2/03.05.2010г. с работодателя „ДОМ ЗА СТАРИ ХОРАГРАД ХАСКОВО". При което за период от 6 месеца от 09.07.2025г.(дата на уволнение) до 09.01.2026г., обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ възлиза на сумата от 8118.00 лева. С оглед гореизложеното се моли да се признае за незаконно уволнението извършено със Заповед № 89/07.07.2025г. на Директор на „ДОМ ЗА СТАРИ ХОРА-ГРАД ХАСКОВО" с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда - по взаимно съгласие, считано 09.07.2025г. е прекратено трудовото правоотношение с Б. М. В., ЕГН **********, адрес: гр.

Хасково, ул. „***********", № ** и като такова да се отмени, моли да се възстанови Б. М. В., ЕГН ********** от гр. Хасково, на заеманата преди уволнението длъжност - САНИТАР с код по HКП: 53211002 при ответника „ДОМ ЗА СТАРИ ХОРА-ГРАД ХАСКОВО", както и да се осъди ответника на основание чл. 225, ал. 1 от КТ да заплати сумата от 8118.00 лева - обезщетение за оставане без работа за шест месеца, поради незаконното уволнение, считано 4 от датата на уволнението 09.07.2025г. до 09.01.2026г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Посочва, че по съществото на спора, прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата Б. М. В., на длъжност „санитар", е извършено законосъобразно. Заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие било попълнено, подписано и подадено лично от ищцата при идването и в Дома за стари хора за представяне на издаден болничен лист. Както заявлението, така и болничният лист са били заведени в съответните дневници, водени от Работодателя . Непосредствено след подаване и завеждане на Заявлението в Дневник „Дейност Човешки ресурси" е поставена и писмената резолюцията от Директора на Дома за съгласие за прекратяване на трудовия договор, считано от 09.07.2025 год., съобразно предложението на ищцата за прекратяване именно от тази дата.

Ищцата незабавно била уведомена устно от служителката на Дома, че има съгласие за прекратяване на трудовия договор, съвпадащо изцяло с нейното предложение, както и че заповедта за прекратяване ще бъде издадена също в съответствие с исканата от нея дата - 09.07. 2025 год. Твърди, че е налице пълно съвпадане на волите на двете страни по трудовия договор, изразени писмено - заявление и резолюция, за чието съдържание ищцата е уведомена на същата дата . В този случай издадената по-късно Заповед № 89/07.07.2025 год. има единствено констативен характер . В този смисъл било Решение № 86/22.07.2015 год. по гр.д. № 5957/2014 год. на ВКС , Трето отделение.