Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5472 от 23.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 43432/2025
Вид
Решение № 5472
Подписан
23.03.2026
Състав
АНЕТА ИЛЧЕВА ИЛЧЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5472 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20251110143432 по описа за 2025 година

С. И. Д. е предявила срещу „*“ ООД установителен иск с правно основание чл. 26, ал.

1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за паричен заем * № * г. поради протИ.речието му със закона, а в условията на евентуалност – установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6.2 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, поради протИ.речието с добрите нрави, обективно кумулативно съединени с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 3713,53 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожния договор.

Ищцата твърди, че на 27.02.2023 г. между страните бил сключен Договор за паричен заем * № 820313, по силата на който ответникът отпуснал заемна сума в размер на 1800 лв., която кредитополучателят се задължил да върне на 4 месечни вноски по 60,08 лв. и 14 месечни вноски по 163,04 лв. съгласно погасителния план към договора. Уговорени били размер на ГПР по кредита – 48,05% и размер на фиксиран ГЛП – 40,05%. Съгласно клаузата на чл. 6.2 от договора в случай на непредоставяне на обезпечение по чл. 6.1 заемателят дължи на кредитора неустойка в размер на 3651,12 лв., която се начислява автоматично, като с подписването на договора заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване. В чл.

33 от приложимите за заеми „*“ общи условия били уредени условията, при които заемополучателят следва да предостави обезпечение. Ищцата релевира възражение за нищожност на целия договор поради протИ.речието му със закона. Посочва, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в размера на ГПР не е включена дължимата се по договора неустойка при непредоставяне на обезпечение, въпреки че тя представлява „общ разход по кредита за потребителя“ по см. на пар. 1, т. 1 ДР ЗПК. Посочва, че след прибавяне на 1 дължимата се неустойка действителният размер на ГПР надвишава значително максимално допустимия размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по см. чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Твърди, че в случая не е налице хипотезата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, доколкото посочването на ГПР е предвидено като задължителен реквизит на договора за потребителски кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че е налице и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК - уговорената в клаузата на чл. 6.2 неустойка представлява добавък към договорната лихва, без размерът да е включен в размера на договорната лихва, поради което посоченият процент на ГЛП в договора не отговаря на реално прилагания от кредитора. В условията на евентуалност и в случай че съдът приеме договорът за потребителски кредит за действителен, ищцата оспорва като нищожна неустоечната клауза по чл. 6.2 от същия поради протИ.речието с добрите нрави. Излага, че предвидената неустойка е уговорена извън присъщите обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и цели заобикаляне на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Твърди, че неустоечната клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗПК, тъй като представлява уговорка, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Счита, че нейната единствена цел е неоснователно обогатяване на кредитора. Твърди, че за погасяване на задълженията си по договора е заплатила сума в размер на 5513,53 лв., като с оглед неговата нищожност кредиторът следва да върне сумата от 3713,53 лв., недължимо платена над чистата стойност на кредита от 1 800 лв.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че между страните е съществувало облигационно правоотношение по процесния договор, но излага, че последният е изцяло погасен, поради което следва да се счита за прекратен. Твърди, че договорът е действителен предвид валидното уговаряне на основните му параметри – главница и лихви, в изискуемата от закона форма. Посочва, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД недействителността на отделна договорна клауза не обуславя недействителност на целия договор, доколкото в случая оспорената неустоечна клауза не е част от съществените параметри на договора. Излага, че всички условия по договора, в т.ч. плащането на неустойка, са индивидуално договорени с потребителя. Твърди, че е налице ясно посочване в договора на размера на ГПР и условията за прилагането му. Поддържа, че са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че уговорената между страните неустойка при неосигуряване от страна на кредитополучателя на обезпечение на главното вземане е дължима след сключване на договора при неизпълнение на това задължение, поради което не може да бъде взета предвид при определяне на ГПР. Не оспорва, че разходът за неустойка не е включен в посочения в договора размер на ГПР, но поддържа, че същият не следва да се добавя към него. Твърди се, че неустойката е уговорена като санкция за неизпълнение на поето с договора задължение от кредитополучателя за представяне на договорно обезпечение, като ищецът е имал възможността да се съгласи или не с клаузите на договора, разполагал е с правото на отказ от същия, както и да поиска удължаване на срока за представяне на обезпечение, от 2 които кредитополучателят не се е възползвал. Счита, че не е налице заблуждаваща търговска практика, като клаузите на договора не са във вреда на потребителя и за ищеца е съществувала яснота за разходите по кредита, размера на договорната лихва, ГПР и неустойката. Твърди, че до настоящия момент ищцата е погасила сумата от 5166,17 лв., от които главницата в размер на 1 800 лв.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявените установителни искове с правно основание 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на процесния договор за паричен заем с ответника и неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните, в частност уговарянето в полза на ответника на неустоечно вземане. При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор и на оспорената договорна клауза чрез установяване наличието на основните съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК, както и че оспорената неустоечна клауза е индивидуално уговорена. По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е предала процесната сума, а в тежест на ответника - че е било налице годно основание за имущественото разместване, респ. за задържане на получената сума.

Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: сключването между страните на процесния Договор за паричен заем * № * г.; предоставянето от кредитора, респ. получаване от кредитополучателя на заемната сума в размер на 1800 лв.; че в клаузата на чл. 6.2 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя за заплащане на неустойка в случай на непредставяне на обезпечение по чл. 6.1 от договора; че разходът за неустойка не е включен в размера на ГПР по договора.

По делото е представен Договор за паричен заем * № * г., сключен между страните, по силата на който на заемополучателя се предоставя заем в размер на 1800 лева, която следва да бъде върната на 18 вноски: 4 х 60,08 лева и 14 х 163,04 лева при фиксиран годишен лихвен процент от 40,05 % и ГПР от 48,05 %.

В чл. 6 от договора е предвидено обезпечение с поръчител, който следва да отговаря на определение условия. Посочено, че при непредоставяне на обезпечение заемополучателят дължи неустойка в размер на 3651,12 лева, която се начислява автоматично.

Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което кредиторът е включил в изчислението на ГПР по процесния договор за кредит главницата и договорната лихва като компоненти в дължимите месечни погасителни вноски. Изчисленият размер на коефициента ГПР при включване на начислената сума за главница и договорна лихва в размера на месечната погасителна вноска е 48,05%. Така изчислената стойност на коефициента е еднаква с посочената от кредитора в процесния договор стойност на ГПР.

Изчисленият размер на ГПР при включване на начислената сума за неустойка в размера на месечната погасителна вноска е 628,91%. Заплатени и осчетоводени суми по пера на процесния договор за кредит, съгласно представения дневник по кредита, са суми в общ размер на 5 166,17 лв., разпределени, както следва: главници в размер на 1800 лв.; договорни лихви в размер на 524,64 лв.; неустойки в размер на 2 115,34 лв.; такси в размер на 726,19 лв.

Следва да се изтъкне, че ищцата има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 ЗЗП на предоставяните от ответника финансови услуги, съответно същият има качеството на търговец по § 13, т. 2 ЗЗП. В отношенията им са приложими всички правни норми, установяващи специална защита на потребителите, като твърдение в обратна насока би било неоснователно. Преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т.

1 ЗЗП. Посоченото общо определение на понятието „потребител“ отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на ЕС, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия жИ.т. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна 3 по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие „потребител“ се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. “б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което, като страна по договор, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с търговец е потребител, е даден в редица решения на СЕС. Според него потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности, както е в настоящия случай.

Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа редица реквизити, като съгласно точка 10 в него трябва да е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. В процесния договор по същество е налице разминаване в ГПР, посочен в договора и този, който би се получил, при включване на размера на сумата за неустойка за непредоставено обезпечение в размера му. Не се оспорва от ответника, че в посочения в договора ГПР не е включен разходът за неустойка. Според приетото в решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело C‑714/22 разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.