Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 63 от 14.06.2024, Районен съд - Елена

Съд
Районен съд - Елена
Дело
Гражданско дело 165/2023
Вид
Решение № 63
Подписан
14.06.2024
В сила
05.03.2025
Състав
Искра Стоянова Вараджакова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Е., 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е. в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело № 20234130100165 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т.

2 от ГПК – иск за съществуване на вземането.

Постъпила е искова молба „Б. ДСК“ АД гр. С., представлявана от юрисконсулт П. Т., против К. Н. К. от гр. Е.. В същата се твърди, че страните са сключили Договор за кредит за текущо потребление на 02.04.2019 г., съгласно който ищецът предоставил на ответника кредит за текущо потребление в размер на 15000.00 лв. със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояването. Ответникът се задължил да погасява кредита на равни месечни вноски на 25-то число от месеца. Съгласно подписания договор кредитът се олихвявал с променлив лихвен процент в размер на 8.5 % годишно. Предвидено било при определени условия лихвеният процент да се увеличава. Уговореният кредит бил усвоен от ответника на 02.04.2019 г., като ищецът му превел уговорената сума по посочена от него разплащателна сметка. Според ищеца договорът отговарял на всички изисквания на чл. 11 от ЗПК, бил в писмена форма и по ясен и разбираем начин били отразени всички необходими елементи. На ответника била предоставена преддоговорна информация. Последният обаче допуснал забавяне при изпълнение на задължението си за връщане на кредита на определените месечни вноски. Същият не заплатил 6 бр. месечни вноски за периода от 25.02.2020 г. до 25.07.2020 г. Последните били в размер на 1341.32 1 лв. По тази причина ищецът приложил санкцията на чл. 18, т. 1 от приложимите към договора общи условия и върху просрочените погасителни вноски за главница била начислена допълнителна лихва в размер на 10 пункта и за периода от 26.01.2020 г. до 27.07.2020 г. била натрупана лихвена надбавка за забава върху просрочената главница в размер на 6.20 лв. Ищецът изпратил покана-уведомление до ответника чрез ЧСИ С. К., която била връчена чрез залепяне на уведомление, поради това, че ответникът не живеел на адреса и нямало данни за местоработата му. Ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем на 28.07.2020 г. Същият подал заявление по чл. 417 от ГПК, въз основа на което било образувано ЧГД № 195/2020 г. по описа на Районен съд – Е.. Издадена била заповед за изпълнение, съгласно която ответникът бил осъден да заплати на ищеца сумата 14213.35 лв., представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 02.04.2019 г., сумата 960.34 лв., представляваща договорна лихва за периода от 26.01.2020 г. до 27.07.2020 г., сумата 6.20 лв., представляваща лихва (лихвена надбавка) за забава върху просрочената главница за периода от 26.01.2020 г. до 27.07.2020 г., сумата 120.00 лв., представляваща разходи за изискуемия кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.07.2020 г. до окончателното й заплащане, както и направените разноски в заповедното производство, а именно: сумата 306.00 лв. - ДТ и сумата 150.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Издаден бил изпълнителен лист и въз основа на него било образувано ИД № 326/2020 г. по описа на ЧСИ А. С.. В хода на производството по връчване на поканата за доброволно плащане и издадената заповед за изпълнение било установено, че ответникът не живее на адреса, поради което същите били връчени по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Заповедният съд указал на ищеца да предяви установителен иск по реда на чл.

422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за установяване на вземането си.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника К. Н. К., че последният му дължи следните суми, а именно: сумата 14213.35 лв., представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 02.04.2019 г., сумата 960.34 лв., представляваща договорна лихва за периода от 26.01.2020 г. до 27.07.2020 г., сумата 6.20 лв., представляваща лихва (лихвена надбавка) за забава върху просрочената главница за периода от 26.01.2020 г. до 27.07.2020 г., сумата 120.00 лв., представляваща разходи за изискуемия кредит, ведно със 2 законната лихва върху главницата, считано от 29.07.2020 г. до окончателното й заплащане. Претендира направените разноски в заповедното производство, а именно: сумата 306.00 ДТ и сумата 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и тези направени в исковото такова.

Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника К. Н. К., чрез неговия особен представител адв.

Ю. М., в който последната взема следното становище: Предявеният иск е недопустим, неоснователен и недоказан. Процесуалният представител на ответника не оспорва, че ищецът е регистриран като финансова институция.

От друга страна, ответникът има качеството на потребител и сключеният договор за потребителски кредит следва да отговоря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК. Счита, че процесният договор не отговоря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 от ЗПК. На първо място, в договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран годишният процент на разходите, което води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна нарушава чл. 10, ал. 1 от ЗПК. На следващо място, в погасителния план се съдържа единствено информация за падежните дати на всяка една от вноските, размера й и размера на оставащата главница, като липсва информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, което следва да съдържа дължимите плащания и срокове, както и условия за извършването на тези плащания и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата. С оглед на това, счита, че сключеният договор е недействителен, съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, тъй като не отговоря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 от ЗПК. По тази причина ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по него. Намира, че паричните претенции за главница и съответно акцесорните такива за лихви са неоснователни и недоказани, тъй като липсват данни и доказателства по делото ищецът да е предоставил процесната парична сума по кредита, посочена като главница, реално на ответника. На следващо място, счита, че предсрочната изискуемост, на която се позовава ищецът, следва да бъде 3 доказана от него, тъй като вземането, предмет на заявлението по чл. 417 от ГПК, трябва да е изискуемо към момента на депозирането му в съда, което подлежи на доказване в настоящето исково производство, образувано по реда на чл. 422 от ГПК. Началният момент на изискуемостта на вземането по договор за потребителски кредит не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. От доказателствата по делото не може да се заключи, че изявлението на ищеца за настъпване на предсрочната изискуемост е достигнало до ответника преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, а от друга страна, че сочената в исковата молба дата на настъпване на изискуемостта е 28.07.2020 г. Прави възражение за прекомерност относно претенциите на ищеца за заплащане на разноски в настоящето производство.

В съдебно заседание ищецът „Б. ДСК“ АД се представлява от юрисконсулт П. Т., който поддържа депозираната искова молба. Моли съда да я уважи и да присъди на ищеца направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът К. Н. К. не се явява и не се представлява. Назначеният особен представител адв. Ю. М. е депозирала молба, от която е видно, че поддържа подадения отговор на исковата молба.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Видно от извършената справка в Търговския регистър на 07.06.2023 г. ищецът „Б. ДСК“ АД е със седалище и адрес на управление гр.

С.. Вписан е в Търговския регистър и се представлява от С. Л. С., Б. Ф. С., Д.

Н. Н.а - И. и Т. Х. - К.. От досието на ищеца в Търговския регистър се установява, че Ю. Б. Г. и Д. Д. М. също са били представители на дружеството към момента на подписване на приложеното по делото пълномощно.

От Договор за кредит за текущо потребление от 02.04.2019 г. се установява, че същият е сключен между ищеца и ответника. Съгласно договора първият е предоставил на втория кредит за текущо потребление в размер на 15000.00 лв. Срокът за издължаването му бил 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Падежната дата за издължаване на 4 месечните вноски била 25-то число на месеца. Кредитът се олихвявал с променлив лихвен процент в размер на 8.50 % годишно или 0.02 % на ден, формиран съгласно договореното в чл. 8 от договора. Годишният процент на разходите бил в размер на 9.62 %. Към договора е представен погасителен план и ГПР, от който се установява, че погасителните вноски са 120, главницата е 15000.00 лв. при ГПР 9.62 %, възнаградителната лихва е в размер на 7260.11 лв. и начислените такси са 640.00 лв. Общо дължимата сума е в размер на 22900.11 лв. Към договора са приложени Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, които са подписани от страните. Съгласно същите е предвидено в чл. 18, т. 1 при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, опредЕ. в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Освен това, в чл. 18, т. 2 е предвидено при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер 10 процентни пункта. Съгласно чл. 19, т. 1 кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница. По делото са представен Приложение № 2 - Условия по стандартен кредит за текущо потребление, обезпечен със залог на вземане по сметка, Приложение № 3 – Такси по кредити за текущо потребление, както и заявка от 02.04.2019 г. за ползване на преференциален лихвен процент по кредит за текущо потребление, предоставян при условията на програма „Партньор плюс“ и декларация от 28.03.2019 г., от която е видно, че на ответника е предоставена необходимата преддоговорна информация по чл. 5, ал. 2 от ЗПК.

По делото е представено извлечение от счетоводни книги на „Б.

ДСК“ АД за сметка № 11/26001204/28.07.2020 г., от която е видно, че процесният кредит е усвоен на 2.04.2019 г. и е в размер на 15000.00 лв.

Срокът му е 120 месеца, падежната дата е 25-то число, краен падеж 02.04.2029 г. Датата на настъпване на изискуемост е 28.07.2020 г., поради забава в плащанията на дължимите вноски и обявяване на предсрочната изискуемост. Непогасените месечни вноски са 6 бр. за периода от 25.02.2020 г. до 25.07.2020 г., като дните на забавата са 153. Дължимата сума по кредита 5 към момента на издаване на извлечението от счетоводните книги е 15299.89 лв., както следва: главница 14213.35 лв., договорна лихва – 960.34 лв. за периода от 26.01.2020 г. до 27.07.2020 г., лихвена надбавка за забава върху просрочената главница – 6.20 лв. за периода от 26.01.2020 г. до 27.07.2020 г., дължими заемни такси и разноски - 120.00 лв.

От покана-уведомление с изх. № 0050-20-01627/08.06.2020 г. се констатира, че същата е връчена на длъжника чрез ЧСИ С. К. с № *** в Регистъра на ЧСИ и с район на действие Окръжен съд – Велико Търново по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съгласно поканата-уведомление последният е уведомен, че поради забава при погасяване на задълженията си по сключения с ищеца Договор за кредит за текущо потребление от 02.04.2019 г., отпуснат в размер на 15000.00 лв., същият ще бъде обявен за предсрочно изискуем. На адреса на ответника е залепено уведомление с изх. № 11376/15.06.2020 г. от ЧСИ С. К. с рег. № *** в Камарата на ЧСИ и район на действие ВТОС и е оформена разписка към него.