Решение № 755 от 13.08.2019, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ ІІ – 69 13.08.2019г. гр. Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав

На втори юли

2019 година

В публичното заседание в следния състав:

Председател:

Росица Темелкова

Членове: Таня

Русева-Маркова

Елеонора

Кралева

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело номер 798 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение №

2682/27.12.2018г., постановено по гр. дело № 2602/2018г. по описа на Районен съд – Бургас е допусната делба между Т.Б.К. от гр. Бургас и К.И.А. от гр.

Бургас по отношение на следния недвижим имот – апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, Община Бургас, с административен адрес – гр. Бургас, ж.к. Братя Миладинови, бл. 117, вх. 8, ет.

2, ап. 21, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, с площ от 93, 57 кв.м., прилежащи части – избено помещение № 12 с площ от 4 кв.м., както и ведно с 2, 59% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху прилежащия на сградата терен, при следните квоти – ½ ид.ч. за Т.Б. Карабаждакова и ½ ид.ч. за К.И.А..

С цитираното решение е определено на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК имотът, представляващ апартамент в гр. Бургас, ж.к. Братя Миладинови, бл. 117, вх. 8, ет. 2, ап. 21 да се ползва до извършване на делбата от К.И.А..

С

Допълнително решение № 683/25.03.2019г., постановено по гр. дело № 2602/2018г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлена молбата на съделителя К.И.А. за допълване на Решение № 2682/27.12.2018г., постановено по гр. дело № 2602/2018г. по пописа ана Районен съд – Бургас.

Против постановеното Допълнително решение № 683/25.03.2019г,. постановено по гр. дело № 2602/2018г. по описа на Районен съд – Бургас е депозирана въззивна жалба от К.И.А., в която посочва, че постановеното допълнително решение е нищожно, евентуално неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради което и претендира то да бъде отменено с последиците по закон. В депозираната жалба се посочва, че атакуваното решение е постановено от дежурен съдия, за което няма данни за случайно преразпределение на делото, тъй като първоначалният определен съдия по правилата на случайния подбор е съдия Петрова, а и в предвидените компетентности на дежурния съдия не е посочено, че може да се произнесе по дело за делба. Посочва се, че липсва протокол за разпределение на конкретното дело на съдията, който се произнесъл по депозираната молба за допълнително решение – съдия Асен Радев, поради което се изтъква съображение, че постановеното решение е нищожно поради нарушение на принципа на случайното разпределение на делата, визиран в чл. 9 от Закона за съдебната власт.

Независимо от изложеното се посочва, че атакуваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като не са взети предвид възраженията, които жалбоподателката е направила в изявление от 18.01.2019г., че постановеното решение е непълно и е отправила искане съдът да се произнесе с допълнително решение, като се отрази запазеното право на ползване на третото неучастващо в делбата лице – И.П.А., а това е от съществено значение във фазата по извършване на делбата, тъй като при евентуално изнасяне на публична продан на целия имот като неподеляем това ще даде отражение върху кръга от лица, които евентуално биха участвали в тази продан. В жалбата се посочва, че съдебното решение в частта относно произнасянето по чл. 344, ал. 2 от ГПК, имащо характер на съдебно определение за привременна мярка е непълно, защото не задължава ищцовата страна да й предостави ключ за процесния имот докато трае делбата, поради което макар и да е получила ползването на имота няма как реално да упражнява правата си, след като липсата на предоставен от ищцата ключ осуетява бъдещото ползване.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Ответната страна по въззивната жалба – Т.Б.К. от гр. Бургас не депозира писмен отговор на въззивната жалба, не изразява становище по основателността й и не отправя искане за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Предявен е иск от Т.Б.К. против К.И.А., с който се претендира да бъде допусната делба при равни квоти между съделителите по отношение на следния недвижим имот - апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, Община Бургас, с административен адрес – гр. Бургас, ж.к. Братя Миладинови, бл. 117, вх. 8, ет.

2, ап. 21, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, с площ от 93, 57 кв.м., прилежащи части – избено помещение № 12 с площ от 4 кв.м., както и ведно с 2, 59% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху прилежащия на сградата терен.

С отговора на исковата молба

– К.И.А. – ответна страна в настоящото производство претендира на основание чл.

344, ал. 2 от ГПК съдът с решението си по допускане на делбата да осъди ищцата да й заплаща ежемесечно обезщетение в размер на 150 лева, считано от датата на подаване на настоящия отговор на исковата молба до цялостното приключване на делбата, заедно със законната лихва върху всяка неизплатена или закъсняла вноска от падежа до изплащането й. В депозирания отговор се посочва изрично, че не разполага с ключ от процесния имот, той се владее от ищцовата страна, а тя е лишена от достъп до имота.

В открито съдебно заседание от 22.11.2018г. ответната страна чрез своя процесуален представител отново заявява, че поддържа своята претенция в размер на 150 лева месечно, съгласно изслушаната експертиза на вещото лице. Претенцията се поддържа и в депозираните писмени бележки след приключване събирането на доказателствата.

С постановяване на първоинстанционното Решение № 2682 от 27.12.2018г., постановено по гр. дело № 2602/2018г. по описа на Районен съд – Бургас е определено на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК имотът, представляващ апартамент в гр. Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“, бл. 117, вх. 8, ет. 2, ап. 21, да се ползва до извършване на делбата от К.И.А..

Със Заявление от К.И.А. с вх. № 2398/18.01.2019г. посочва, че не е налице произнасяне на съда и по поисканото по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК парично обезщетение за лишаването й от право на ползване докато трае делбата и се претендира да бъде постановено допълнително решение, с което да бъде допълнено първоначалното решение за допускане на делбата със задължаване на ищцовата страна незабавно да й предостави ключ за имота и евентуалното й осъждане да й заплаща поисканото парично обезщетение за лишаване от право на ползване.

С Допълнително решение

№ 683 от 25.03.2019г., постановено по гр. дело № 2602/2018г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлена молбата на К.И.А.. В своите мотиви, съдът е приел, че искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК няма как да бъде уважено във вида, в който е заявено, тъй като заплащането е само последица и предпоставя ползване, което евентуално би се предоставило по силата на решението.

На основание чл. 250, ал. 1 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане.

На основание чл.

344, ал. 2 от ГПК в решението по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Привременната мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК се налага, когато имотите се ползват само от част от съделителите, или когато установеното ползване не съответства на дяловете от съсобствеността. Целта на нормата е да осигури ефективно и справедливо ползване на делбените имоти от всички съделители докато трае делбеното производство.

Изрично – с депозирания по делото Отговор на исковата молба от 28.05.2018г., ответната страна – К.А. е посочила, че е лишена от достъп до имота и претендира с решението по допускане на делбата, съдът да осъди ищцата да й заплаща обезщетение в размер на 150 лева, считано он датата на подаването на отговора – 28.05.2018г. до цялостното приключване на делбата. В тази връзка е отправено и искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза относно установяване на размера на средномесечния пазарен наем. С молба от 05.07.2018г. ответната страна – К.А. още веднъж е заявила желанието си съдът да се произнесе по направеното искане за присъждане на парично обезщетение за лишаването й от право на ползване на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК. Това искане е поддържано и в открито съдебно заседание от 22.11.2018г., в което отново се отправя изявление, че се поддържа претенцията за заплащане на 150 лева месечно, съгласно допусната експертиза.

В своето първоинстанционно решение, съдът е определил на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК имотът, представляващ апартамент в гр. Бургас, ж.к. Братя Миладинови, бл. 117, вх. 8, ет. 2, ап. 21 да се ползва до извършване на делбата от К.И.А.. При това положение, настоящата инстанция намира, че не е налице произнасяне от страна на съда по повод направеното искане от страна на К.А. – съдът се е произнесъл като е предоставил ползването на К.А. без да има заявена претенция в този смисъл от нейна страна и по този начин съдът не е отговорил на искането на страната, а е постановил нещо различно. При това положение, настоящата инстанция намира, че е налице едно непълно съдебно решение, което следва да бъде допълнено, като съдът се произнесе по направеното искане от страна на К.А.. С оглед на обстоятелството, че на основание чл. 344, ал. 3 от ГПК това определение може да бъде изменено от съда, който го е постановил, настоящата инстанция намира, че постановеното решение следва да бъде изменено, като съдът даде отговор на поисканото от страна на ищцата – а именно да отговори на отправеното искане – да бъде осъдена ищцата да й заплаща обезщетение за ползване на имота до приключване на делбата. В тази връзка – следва да бъде отменено постановеното Допълнително решение № 683 от 25.03.2019г., постановено по гр. дело № 2602/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на която е отхвърлена молбата на К.А. за допълване на решението и вместо него да бъде постановено ново решение, с което съдът да се произнесе по отправеното искане на К.А. да бъде осъдена ищцовата страна да й заплаща обезщетение за лишеното й право на ползване на допуснатия до делба недвижим имот.

По отношение на направеното възражение за недопустимост на постановеното решение, тъй като е постановено от дежурен съдия, то настоящата инстанция намира, че това обстоятелство не води до недопустимост на постановеното решение.

Следва да се отбележи, че с цитираното по-горе първоинстанционно решение, Районен съд – Бургас е допуснал до делба между Т.Б.К. и К.И.А. по отношение на следния недвижим имот – апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с административен адрес – гр. Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“, бл. 117, вх. 8, ет. 2, ап. 21 с площ от 93, 57 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № 12 с площ от 4.00 кв.м., както и ведно с 2, 59% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху прилежащия на сградата терен, при следните квоти – за Т.Б.К. – ½ ид.ч. и за К.И.А. – ½ ид.ч. Безспорно е между страните, че правото на собственост по отношение на този недвижим имот е прехвърлено на К.А. от нейните родители по силата на сключен Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Безспорно е и обстоятелството, че след смъртта на майката на К.А. нейният баща е развалил сключения Договор за издръжка и гледане с Нотариален акт № 48 от 29.07.1997г., том ХХІІ, нот. дело № 6852/1997г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд - Бургас до размера на ½ ид.ч. от този имот и след като тази идеална част се е върнала в неговия патримониум той се е разпоредил с нея в полза на ищцата по делото – Т.К., като не е запазил каквито и да е права по отношение на недвижимия имот. По този начин страните по делото са станали съсобственици на този имот в равни идеални части – от по ½ ид.ч. за всяка една от тях – Т.К. и К.А..