Определение № 276 от 17.05.2022, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 276 гр. Варна, 17.05.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20223000500212 по описа за 2022 година намира следното:

Настоящото производство е образувано въз основа на частна жалба, подадена от М. Н. СТ. в качеството си на майка и законен представител на малолетната си дъщеря Л. Б. КР., и двете от гр. Варна, представлявана по пълномощие от адв. Г. И. от АК-Варна, против определение № 945/08.03.2022г., постановено по гр. д. № 2963/21г. по описа на ОС-Варна, в частта му, с която е прекратено като недопустимо производството по предявения иск от М. Н. СТ., действаща чрез родителя си М.Н.С.., против Г.

КР. ИЛ. от гр. Варна, квалифициран от съда по чл. 48, ал. 1 от ЗЗД. Счита се, че определението в обжалваната му част е недопустимо, тъй като иск с правно основание чл. 48, ал. 1 от ЗЗД срещу ответника Г. КР. ИЛ. не е предявяван.

Отговорността на непълнолетния И. е ангажирана на осн. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за обезщетяване на вредите, които той виновно е причинил на ищцата, независимо от отговорността, която носят и неговите родители на осн. чл. 48 от ЗЗД за същите вреди – двете отговорности съществуват самостоятелно и паралелно и е солидарна. Претендира се отмяна на определението в обжалваната му част като недопустимо и постановяване продължаването на съдопроизводствените действия по иска против Г.И. на осн. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

В предвидение срок е депозиран отговор на частната жалба от Л.А.К. и КР. ИЛ. К., с който същата е оспорена като неоснователна, тъй като действията на сина им Габриел не са били умишлени, а освен това срещу него са били предприети съответните възпитателни мерки, които към момента оказват необходимото въздействие. Счита се, че предявения против сина им иск е опит да се въздейства допълнително върху неговата психика.

Отговор на частната жалба не е депозиран от непълнолетния Г. КР. ИЛ. и от ДСП-Варна.

1

Частна жалба е редовна и е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт и при наличието на доказателства за надлежна представителна власт, поради което същата се явява допустима, а разгледана по същество – основателна, по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на подадената на 08.12.21г. искова молба от М. Н. СТ., действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетната си дъщеря Л. Б. КР., и двете от гр. Варна, насочена против Л.А.К., КР. ИЛ. К. и Г. КР. ИЛ. за солидарното им осъждане за сумите: 30 000 лв. като обезщетение за претърпените от малолетната ищца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на нанесената й на 20.05.21г. средна телесна повреда, ведно със законната лихва от 08.12.21г. до окончателното изплащане на сумата; 1 420 лв., като обезщетение за претърпените от малолетната ищца имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за проведеното й лечение, ведно със законната лихва от 08.12.21г. до окончателното изплащане на сумата; 1 683.47 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 30 000 лв. за периода от 20.05.21г. до 08.12.21г. Изложено е било, че на 20.05.21г. в гр. Варна М.С., (на 6-годишна възраст) е била блъсната от ответника Г.И. (на 14 години), който е управлявал велосипед. В резултат на удара Марина е получила множество счупвания на дясната подбедрица – счупване на голям и малък пищял в долна трета с разместване на фрагментите. Своевременно са били предприети съответните лечебни и възстановителни дейности, но състоянието се подобрявало бавно. Случилоте се е отразило на физическото и психическото състояние на пострадалото дете като подробно са били описани лечебните и рехабилитационните дейности, емоционалната реакция на Марина, изпитваните от нея болки и страдания и извършените разходи за лечението. Изложено е, че доколкото непълнолетният носи лична отговорност за вредите, които виновно е причинил другиму по реда на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а неговите родители носят лична материалноправна отговорност по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗЗД – заради неуспешното изпълнение на родителските си задължения по отглеждане и възпитаване на непълнолетния си син и неупражняване на необходимия надзор, предявените искове са за солидарното осъждане на прекия причинител и неговите родители относно дължимите обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от непозволеното увреждане.

Безпротиворечиво се приема в доктрината (проф. П. Голева, „Деликтно право“, изд. „Фенея“, София, 2011г., стр. 118-125, „Непозволено увреждане.

Текст с коментар и синтез на съдебната практика“, Б. Йосифов, Б. Балабанов, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, София, 1989г., стр. 90) и в съдебната практика (т. 3 и 4 от ППВС № 7/1959г., решение № 19/1996г., ІІІ н.о. на ВС, решение № 223/12.07.11г., по гр.д. № 900/10г. на ВКС, ІІІ г.о.), че непълнолетните отговарят за непозволено увреждане на осн. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД (освен когато се окаже, че не разбират свойството и значението на онова, 2 което извършват или не могат да ръководят постъпките си), а техните родители, отговарят лично за причинените от малолетните и непълолетните им деца вреди на осн. чл. 48, ал. 1 от ЗЗД. Отговорността на тези субекти е солидарна и произтича от закона.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният от ищцата против непълнолетния ответник Г. КР. ИЛ. в качеството му причинител на непозволеното увреждане на осн. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за солидарното му осъждане заедно с неговите родители, носещи самостоятелна отговорност на осн. чл. 48, ал. 1 от ЗЗД, е допустим.

Обжалваното определение в прекратителната му част следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия против ответника Г.И..

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 945/08.03.2022г., постановено по гр. д. № 2963/21г. по описа на ОС-Варна, в частта му, с която е прекратено като недопустимо производството по предявения иск от М. Н. СТ., действаща чрез родителя си М.Н.С.., против Г. КР. ИЛ. от гр. Варна, И

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и по отношение на този ответник.

Определението не полежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3