Решение № 670 от 09.12.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 670 гр. Перник, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Катя В. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20221720201491 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление №22-1158-002584/22.08.2022г., издадено от началник сектор “Пътна полиция” – ОД на МВР – Перник, на С. И. Б. с ЕГН **********, са наложени административни наказания: глоба в размер 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за това, че на 24.04.2022г., в 15.35 часа, гр. Перник, ул. Димитър Благоев, управлявал МПС – лек автомобил „Опел Фронтера“ с рег. № ****, което не е регистрирано по надлежния ред /регистрацията му е прекратена служебно на 21.04.2022г. по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП / – нарушение на чл.140, ал.1от ЗДвП.

Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от С. Б., с която моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебното производство жалбоподателят не участвал, не е представляван и от пълномощник.

Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 24.04.2022г., 15.35 часа, в гр. Перник, свидетелят Д. И. Ч. – мл.

1 автокнтрольор в сектор ПП – ОД МВР– Перник, и полицай Р.Т., спрели за проверка на ул. Димитър Благоев водач на лек автомобил „Опел Фронтера“ с рег. № ****, движещ се в посока от с. Студена към ПВ Църква. След преглед на документите представени от него – лична карта, свидетелство за регистрация на МПС, полицейските служители установили самоличността му – С. И. Б., както и че не е собственик на превозното средство. При извършена служебна справка в информационните масиви на МВР установили, че регистрацията на превозното средство е прекратена служебно на 21.04.2022г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Във връзка с тези констатации срещу С. Б. било образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение GA №574673 от 24.04.2022г., като актосъставителят приел, че виновно е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Непосредствено след съставянето му актът бил предявен на жалбоподателя, същият го подписал и приел връчения му препис. В съдържанието на акта било отразено, че няма възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Със съставянето на акта свидетелството за регистрация на автомобила, контролния талон към свидетелството за управление на водача и регистрационните табели на превозното средство били иззети.

На 22.08.2022г., след като разгледал материалите по преписката, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП ангажирал административнонаказателна отговорност на С. Б. за установеното с АУАН нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид: показанията на свидетеля Д. И. Ч., както и писмените доказателства – заверено копие на АУАН GA №574673 от 24.04.2022г., заповед №8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, писмо с рег. №УРИ 115800- 10449/10.10.2022г. от началник сектор ПП.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.

При извършване на служебна проверка за законосъобразност съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи законосъобразността на административнонаказателната процедура и обосноваващи незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. От съдържанието на издаденото наказателно постановление не става ясно въз основа на какъв акт същото е издадено. В обстоятелствената му част е посочено, че същото е издадено въз основа акт за установяване на административно нарушение №GA №574673 от 24.04.2022г., съставен от мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ – Д. Ч., а в диспозитива на постановлението, 2 след наложените административни наказания, се съдържа запис:

„Постановление за прекратяване на ДП за престъпление по чл.345, ал.2 от НК“.

Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН при констатиране на признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. Сред материалите по преписката изобщо липсват доказателства в тази насока – прекратено ли е било образуваното с акта производство, изпращани ли са материалите на прокурора, образувана ли е прокурорска преписка и с какъв номер, образувано ли е досъдебно производство по случая, с какъв акт евентуално същото е приключило, или изначално е постановен отказ да се образува наказателно производство и какви са мотивите за това.

При тези обстоятелства не е ясно какви материали и какви правнорелевантни факти административнонаказващият орган е съобразявал преценявайки налице ли са основанията за наказване на дееца по чл.53, ал.1 от ЗАНН.

В случая се касае за деяние, което едновременно с признаците на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, вр. чл.140, ал.1 от ЗДвП осъществява и обективните признаци на престъплението по чл.345, ал.2 от НК. Разграничителният критерий при конкуренция между наказателна и административнонаказателна отговорност в случаите, когато едно и също общественоопасно деяние е криминализирано като престъпление, но съществува и като административно нарушение, каквото е и управлението на моторно превозно средство, нерегистрирано по надлежния ред, е степента на обществената опасност на конкретното деяние. Затова в хипотезата на чл.33, ал.2 от ЗАНН изводът на прокурора, че степента на обществена опасност на извършеното деяние е явно незначителна, принципно не изключва възможността деецът да бъде наказан за същото деяние по административен ред за извършено от него административно нарушение. В този случай обаче наказателното постановление ще бъде издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН - въз основа полученото постановление за прекратяване на наказателното производство или за отказ такова да бъде образувано.

Същевременно е необходимо този акт да бъде ясно индивидуализиран с номер, дата, посочване на номера на прокурорската преписка, по която е постановен, както и номера на досъдебното производство в случай, че такова е било образувано.

Такава конкретизация в обжалваното наказателно постановление липсва, липсват и доказателства, които да внесат яснота за фактическото положение. Издаването на наказателно постановление едновременно въз основа на АУАН и въз основа прокурорски акт в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, както е означено в процесното, е недопустимо и представлява съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на наказания субект.

Отделно от изложеното, при описание на нарушението е налице непълнота при излагане на релевантните факти за ангажиране отговорността на конкретното лице, което също ограничава правото му на защита, тъй като тези факти очертават и рамките, в които осъществява защита срещу вмененото му нарушение.

3

При описание на нарушението и в акта, и в наказателното постановление липсва констатация относно собствеността на управляваното превозно средство, което е било наложително предвид соченото обстоятелство, че липсата на регистрация на автомобила е по причина служебно прекратяване на същата по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП. Нормата предвижда, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Следователно, адресат на произтичащото от горепосочената норма задължение да регистрира придобитото превозно средство е собственикът.

В същото време субект на нарушението по чл.175, ал.3, пр.1, вр. чл.140, ал.1 от ЗДвП е водачът, който управлява нерегистрирано моторно превозно средство, т.е., законът предвижда наказване както на собственика, така и на всяко друго лице, което управлява чужд, нерегистриран автомобил.

Независимо от това, обстоятелството дали нарушителят е наказан като собственик или не, е релевантно за реализиране на отговорността му и следва да намери ясно отражение при описание на нарушението, тъй като е пряко относимо към доказването на субективната страна на състава и предполага ангажирането на различен обем доказателства във всяка от двете хипотези.

Събраните в съдебното производство служебно от съда доказателства установяват, че жалбоподателят не е бил собственик на управляваното от него моторно превозно средство в деня на проверката, който факт има сериозна двупосочна значимост – за АНО, предвид носената от него тежест да докаже виновно извършване на вмененото нарушение, респ. за осъществяване на защита срещу него от наказания.

В заключение съдебният състав приема, че наказателното постановление не отговаря на изискванията в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно и точно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е нарушено правото на жалбоподателя да научи въз основа на какъв акт обжалваното от него наказателно постановление е издадено, какви са фактите, приети за установени от наказващия орган и кои са доказателствата, които ги установяват, за да може да проведе съответна защита срещу тях.

Нарушенията не могат да бъдат санирани в съдебното производство тъй като това предполага изменение на обстоятелствата на нарушението, което е недопустимо.

Разноски по делото не се претендират, не са доказани и не се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-1158-002584/22.08.2022г., издадено от началник Сектор “Пътна полиция” – ОД на МВР – Перник, с което на С. И. Б. с ЕГН **********, с адрес ****, на основание чл.175, ал.3, 4 предл.1-во от Закона за движението по пътищата са наложени административни наказания: глоба в размер 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 5