Решение № 36 от 19.01.2026, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 3517/2025
- Вид
- Решение № 36
- Подписан
- 19.01.2026
- Състав
- ЛОРА РАНГЕЛОВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
- чл. 42, ал. 2 · Правилник за вписванията
РЕШЕНИЕ
№ 36 гр. Перник, 19.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20251720103517 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 187, във вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и 86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Средец № 11, представлявано от управителя Б.лав И. срещу Б. В. Б., ЕГН ********** от село ********, общ. Перник, ул. ***** №**
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно отношение по силата на Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К - оператор, приети с Решение № ОУ - 09/11.08.2014 г. на ДКЕВР и Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги/обнародвана в ДВ, бр. 88/2004 г./. Твърди, че ответникът е титуляр на партида при него с абонатен № ******. Сочи, че в изпълнение на своето задължение по облигационното отношение е предоставял в недвижим имот, с административен адрес: с. ********, общ. Перник, ул. ***** №**“В и К” услуги - доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на канални води, през периода от 18.08.2022 г. до 17.06.2025 г. на обща стойност 1237.18 лв., като ответникът не е изпълнил своето задължение да заплати в срок посочената сума. Твърди, че поради изпадането в забава ответникът дължи и лихва за забава върху всяка просрочена главница в размер на общо 163.67 лв., считано за периода от 18.12.2022 г. до 11.08.2025 г.
Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1237.18 лв. /632.56 1 евро/, представляваща стойността на доставена питейна вода и отведена и пречистена вода, във водоснабден имот, с административен адрес: с. ********, общ. Перник, ул. ***** №** за който е открита партида с абонатен № ****** през периода от 18.08.2022 г. до 17.06.2025 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 163.67 лв. /83.68 евро/, считано за периода от 18.12.2022 г. до 11.08.2025 г., като и законната лихва върху главницата, считано от 12.08.2025 г./датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който предявените искове са оспорени по основание и размер.
Ответникът заявява възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД за погасяване по давност на спорните вземания за заплащане стойността на доставените В и К – услуги и за обезщетението за забава. Твърди, че главните искови претенции са за периодични плащания, поради което както те, така и акцесорните искове се погасяват с изтичането на три години.
Излага, че въпреки многократните му искания, ищцовото дружество не е изпращало техен служител за извършване на отчет на използваните В и К – услуги във водоснабдения обект.
Поддържа, че ищецът не му е изпращал фактури и не го е уведомявал по друг начин за дължими суми. Твърди, че издадените от ищеца фактури не са били публикувани.
Оспорва твърдението, че е собственик на процесния водоснабден имот. Счита, че това обстоятелство не може да бъде установено с представената справка от АВ, тъй като същата не представлява официален документ, съдържащ данни за длъжностното лице и подпис.
Оспорва доказателствената стойност на представената от ищеца справка, като поддържа, че същата не е подписана от ответника, поради което не установява отразените данни.
Излага, че доколкото ответникът не е уведомяван от ищеца, че му дължи процесните суми, то той не е дал повод за завеждане на делото. В тази връзка прави искане по чл. 78, ал.
2 от ГПК за възлагане на разноските, направени по делото в тежест на ищеца.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове, като неоснователни. Заявява претенция за присъждане на направените разноски. При частично уважаване на исковете, прави искане за присъждане по компенсация.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. М. М., поддържа предявените искове. Моли съда да ги уважи и да присъди сторените разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован не се е явил и не е бил представляван.
С писмена молба, подадена чрез пълномощника си адв. В. Т. оспорва иска, поддържа писмения отговор. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери следното:
Искът е подаден от надлежно процесуално легитимирана страна, при наличие на правен 2 интерес, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е частично основателен. Съображенията за това са следните:
От служебно извършена справка в електронната страница на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се установява, че ищецът търговец, с предмет на дейност проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление на водоснабдителните, канализационните, електро – и топлоснабдителни системи /включително пречиствателни станции/, всички други дейности и услуги в страната и чужбина, незабранени от закона. Това обстоятелство е обявено от съда за общоизвестно на основание чл. 11, ал. 1 от ЗТРРЮЛНСЦ.
От представената от ищеца справка № *******/06.08.2025 г. чрез отдалечен достъп до данни за физически/юридически лица за всички служби за вписвания се установява, че на 04.12.2015 г. в служба по Вписвания – Перник е вписана покупко-продажба на недвижим имот, с пл. № 22, парцел 1, с площ от 850 кв. м., ведно с построена върху нея сграда със застроена площ от 94.430 кв. м., находащ се в село ********, общ. Перник. Купувачи по сделката са Б. В. Б. и Диляна П. Б.а.
От приложената справка – извлечение от счетоводството на ищеца № 22506/11.08.2025 г. се установява, че за жилище с административен адрес: с. ********, общ. Перник, ул. ***** №**е разкрита партида с абонатен № ****** на името на ответника. За процесния отчетен период – от 18.08.2022 г. до 17.06.2025 г. по партидата за използвани В и К – услуги е начислена сумата от общо 1237.18 лв.
По делото е назначена и приета съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Я. А.. Съдът кредитира изцяло заключението и, като пълно и обосновано, дадено от експерт с необходимите специални знания и професионален опит. Вещото лице изрично е отразило в констативната част на изготвената експертиза, както и устно в съдебно заседание, че лично е проверило съставения в ищцовото дружество карнет за отчитане на показанията на клиент с абонатен № ******, както и счетоводството на дружеството. Затова съдът намира заключението за обосновано и счита за неоснователно оспорването на ответника.
От експертното заключение се установява, че в имота има монтиран през 2016 г. водомер № 027868, с пломба № 0706312. През процесния период – 18.08.2022 г. – 17.06.2025 г. вписванията в карнета са извършвани по отчет, като са отразявани дата на отчет, данни за ново показание, разлика между предходен и настоящ отчет. Не е поставян подпис. По партидата, разкрита на името на ответника с абонатен № ****** за спорния период са начислени суми по 29 броя фактури общо за 335.00 куб. м. на обща стойност 1237.18 лв. или 632.56 евро. Вещото лице е изчислило законната лихва за забава върху всяко забавено вземане, считано от настъпване на падежа му до 11.08.2025 г. е в размер на 163.49 лв. или 83.59 евро. Констатирало е, че не са извършвани погасявания на задълженията с плащане.
Посочило е, че счетоводството на дружеството е водено редовно, като фактурите са осчетоводявани и включвани в дневниците за продажби в месеца на издаването им. Цените 3 на използваните услуги съответстват на тези, утвърдени от Комисията за енергийно и водно регулиране към периода на отчитане. Експертът е установил, че не е изтекъл срок от поне три години от датата на падежа на нито едно от периодичните вземания, предмет на делото до датата на подаване на исковата молба.
При така установените факти, настоящият състав намира от правна страна следното:
Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ потребител на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. В същия смисъл е разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребители от В и К оператор – „В и К“ ООД – гр. Перник.
Следователно потребител на В и К услуги е всяко лице, което е собственик или има учредено вещно право на ползване на недвижим имот, находящ се в сграда, представляваща етажна собственост.
От приложената справка за отдалечен достъп в Агенция по вписванията се установява, че ответникът заедно с друго лице, което не е страна по делото на 04.12.2015 г. са придобили собствеността върху процесния недвижим имот. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че представената справка не удостоверява отразения в нея факт, тъй като липсва подпис на длъжностно лице. Справката е извършена на основание чл. 42, ал. 2 от ПВ и има доказателствена сила за отразения в нея факт на вписване - датата на извършването му, вписания документ, страните по него и недвижимия имот, за който се отнася вписването. Тя представлява електронен документ по смисъла на чл. 184, ал. 1 от ГПК, който не е оспорен от насрещната страна и удостоверява отразените в него обстоятелства.
Предвид изложено и съобразно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗС съдът намира, че при доказателствена тежест на ищеца, той е установил, че ответникът е собственик на ½ ид. ч. от водоснабдения недвижим имот и на § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ и на чл. 2, ал. 1, т.
1 от Общите условия, през спорния период е бил потребител на В и К услуги. В съответствие с нормата на чл. 30, ал. 3 от ЗС той има задължение да заплаща ½ част от стойността на доставените такива в жилището, а именно 618.59 лв./316.28 евро.
По делото се установи, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 33, ал. 2 от Общите условия да заплати тази стойност в 30-дневен срок от датата на фактуриране. Затова на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи обезщетение за забава за периода от 18.12.2022 г. – 11.08.2025 г. в размер на законната лихва, върху дължимата от него главница, който съобразно частта му в собствеността/1/ ид. ч./ е 81.75 лв. /41.79 евро/.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявените искове за посочените суми са основателни, а за разликата над този размер до пълния предявен от 1237.18 лв. /632.56 евро/ - главница и 163.49 лв. /83.59 евро/ - обезщетение за забава, следва да се отхвърлят като 4 неоснователни.
Ответникът е направил възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД за погасяване по давност на исковите претенции. Предмет на спора за периодични вземания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. В съответствие с чл. 33, ал. 2 от Общите условия падежът им е настъпил на различни дати в периода от 18.12.2022 г. до 19.07.2025 г. Следователно давностният срок за погасяване на най-ранното от тях изтича на 18.12.2025 г. Искът предмет на делото е предявен 12.08.2025 г. С него е прекъсната давността на основание чл. 116, б. „б“ от ЗЗД. Следователно към момента на приключване на съдебното дирене не е изтекъл давностният срок по отношение на нито едно от периодичните вземания, предмет на делото. Затова направеното от ответника възражение по чл. 111 от ЗЗД е неоснователно.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски съразмерно с уважената част от иска – 50 лв. /25.56 евро/ - държавна такса, 200 лв./102.26 евро/ - заплатено адвокатско възнаграждение и 150 лв.