Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 630 от 25.07.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 2696/2024
Вид
Решение № 630
Подписан
25.07.2024
В сила
17.08.2024
Състав
ТОДОР ДИМИТРОВ МИТЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 83, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 9, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.14 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 630 гр. Бургас, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20242120202696 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Н. В. А. с ЕГН: ********** , чрез адв. Г. И. от АК-Бургас, срещу Наказателно постановление № 23-0769-001869/13.09.2023г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се посочва, че е налице материална незаконосъобразност.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. И. от АК-Бургас, която доразвива доводите в жалбата, като посочва, че е налице и процесуално нарушение при изготвянето на постановлението.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно от разписката НП е връчено на жалбоподателят на 12.06.2024г., а жалбата е депозирана на 21.06.2024 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

1

На 18.08.2022 г. лек автомобил марка „Мазда 6“ с рама № * бил снет от отчет /бракуван/.

На 17.04.2023 г., около 01.40 часа, в общ. Бургас, по път II-79 до бензиностанция „*“, служители на ОДМВР-Бургас спрели за проверка лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № * с водач св. *, ЕГН: **********, който теглил с мека връзка горепосочения лек автомобил марка „Мазда 6“ с рама № *, който бил управляван от жалбоподателя. На място бил извикан екип на Сектор „Пътна полиция“, който след справка установил, че тегленият автомобил е с прекратена регистрация. Поради това служителят Х.В. Х. съставил АУАН № *, квалифицирайки тези факти като нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения и получил препис от него. В писмено сведение посочил, че автомобилът следвало да се закара за ремонт.

Материалите били изпратени на Районна прокуратура- Бургас, като с постановление от 01.09.2024 г. било отказано образуването на досъдебно производство, поради малозначителност на деянието.

Въз основа на прекратителното постановление на БРП, на 13.09.2023г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.

Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от разследването по случая и решил, че с поведението си А. е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал.1, поради което и на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка. Съдът няма основания да не кредитира показанията на св. А.а, тъй като на практика целият доказателствен материал е еднопосочен, като спорът е по приложението на закона.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири 2 обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган , а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е посочено, че МПС следва да бъдат регистрирани, като се предвижда санкция за управление на нерегистрирано МПС в приложената от АНО санкционна разпоредба. И в АУАН, и в НП ясно е посочено, че лицето управлява МПС, което не е регистрирано, като същото е било снето от отчет. Иначе казано, посочени са всички съставомерни признаци на вмененото деяние.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Установява се по делото, че тегленият автомобил „Мазда 6“ с рама № * е бил снет от отчет, подари т.нар. му бракуване и е бил без регистрационни табели. Съгласно чл. 143, ал. 6 от ЗДвП прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в свидетелството за регистрация въз основа на писмено заявление от собственика и предоставяне на табелите с регистрационните номера.

Съдът намира, че жалбоподателят е имал качеството „водач“ по смисъла на ЗДвП, макар да се касае за теглен автомобил, тъй като се касае за управление на същия. На първо място, съгласно чл. 83, ал. 3 от ЗДвП водачите на теглещото и на тегленото моторно превозно средство са длъжни да съгласуват предварително помежду си сигнали за взаимно разбиране по време на движение и по-специално - сигнала за спиране. Видно е, че самият закон сочи, че лицата, управляващи двата автомобила- теглещ и теглен, са водачи. На второ място, според задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г., понятието "управление", включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.

Иначе казано, налице са всички признаци на нарушението от обектива страна.

Съставът намира, че е налице и виновно поведение. За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/.

Управляваният от А. лек автомобил е бил без регистрационни табели, поради което същият е бил наясно, че регистрацията му е прекратена.

3

Съставът обаче намира, че постановлението е материално незаконосъобразно на друго основание. С оглед всички обастоятлства по делото съдът намира, че не е налице един от съществените признаци на всяко едно адиминистративно нарушение- обществена опасност.

В дефиницията за административно нарушение в чл. 6 от ЗАНН обществената опасност не е посочена като признак, както в чл. 9, ал. 1 НК касателно престъплението, но е безспорно, че за да бъде едно деяние административно нарушение, то същото следва да има и определена степен на обществена опасност.

В този смисъл е и правната теория- Димитров, Д. Административно право. Обща част.

С., Сиела, 2006, с. 399, Сивков, Цв. Административно наказване. Материалноправни и проицесуалноправни проблеми. С., Софи-Р, 1998, с. 37, Дерменджиев, Ив., Д. Костов, Д.

Хрусанов. Адмнистративно право на Република България. С., Тилиа, 1996, с. 304 и др.

Това следва и от дефиницията за маловажен случай в пар. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, която разпоредба предвижда, че "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. От тази дефиниция следва изводът, че всяко административно нарушение притежава определена степен на обществена опасност, която го характеризира като такова.

В конкретния случай, настоящият състав счита, че изобщо липсва обществена опасност на извършеното от жалбоподателя, поради което и не е следвало да бъде ангажирана отгворността му. На първо място, става ясно от показанията на св. А.а, че теглещият и тегленият автомобил са изминали много кратко разстояние преди да бъдат спрени за проверка. Също така, не се касае за типичната форма на управление на МПС, а се касае за управление на теглен автомобил. Това теглене и било извършено по надлежния начин, тъй като липсват данни в обратна насока. Тези обстоятелства в своята съвкупност обосновават извод, че извършеното от А. по никакъв начин не е застрашило обществените отношения, свързани с безаварийното осъществяване на транспортната дейност, поради което и деянието му не може да се квалифицира като административно нарушение, поради липсата на каквато и да е обществена опасност. Изложеното налага отмяна на постановлението.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното 4 следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита, в които е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. По делото не е направено възражение за прекомерност, а съгласно ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Поради това и възнаграждението следва да се присъди изцяло. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски в цялост по съображенията, изложени по-горе.